Да се хванем за ръце, приятели
Сядам да пиша и си мисля какво ново може да се каже за модерна България. Вече всичко е казано. Знаем, че няма господство на закона. Съдебната власт е подчинена на изпълнителната. Главният прокурор върви на оперативки при премиера. Сега ще има псевдоизбор за нов основен прокурор. Един-единствен претендент. И щели да избират. Нали си спомняте изборите в България, преди да нахлуе подправената народна власт в обичаната ни Родина. Тогава се избираше единствено от един претендент. И в този момент - същото. И този претендент би трябвало да следи за съблюдаване на върховенството на закона, а пък декларира, че няма разделяне на управляващите. А по какъв начин ще се обезпечава обективен развой и ще се подсигурява равнопоставеност на страните в процеса. Изказванията и интервютата на този човек демонстрират неговата неплатежоспособност. Той самичък излага на показ желанието си да тероризира, да сплашва, да арестува, да мачка. И какво от това? Мълчим.
Знаем, че Народното събрание e придатък не на изпълнителната власт, а персонално на премиера. Мълчим. Знаем какви лобистки и некачествени закони се одобряват и мълчим. Знаем, че сме най-бедната страна, с най-ниските пенсии и заплати и мълчим. Знаем, че сме най-корумпираната страна в Европейски Съюз, с неприятна правосъдна система и мълчим. Знаем, че имаме некомпетентна, безотговорна администрация, корумпирана на всички равнища. Факти, колкото желаете. Къщите за посетители, африканската чума по свинете. Един бранш си отива. Хората остават без прехранване. Правителството не е взело в точния момент нужните ограничения, с цел да избегне тази обстановка. А, взе. Спомням си за вълчата урина, която щяла да спре разпространяването. А спомняте ли си козите? А това за некадърността не го споделям аз, а Европейска комисия упрекна държавното управление в несръчност за рецесията с африканската чума по свинете. Еврокомисарят по опазването на здравето и сигурността на храните Витянис Андрюкайтис съобщи, че държавното управление е било повърхностно. И какво - спорадични митинги. И отново покорно мълчим. Знаем, че националната ни сигурност е като брюкселска дантела. Доказват го разнообразни обстоятелства. Достатъчно е да споменем случая с приключването на данните от Национална агенция за приходите. А какво да кажем, когато публични органи поместват персоналните данни на дамата на Панов, на Борисов, Цацаров и Пеевски, на Мирослава Тодорова. Смешно ли ви е, когато слушате прокурор да приказва за хакерска офанзива на поливната система пред Народното събрание, която щяла да дестабилизира страната. И отново мълчим. Знаем, че туризмът колабира, вложителите напущат България, демографската злополука е надвиснала над България, строителството на автомагистрали, пътища и поправки е извънредно некачествено и още веднъж мълчим. Знаем какъв брой остри са екологичните проблеми, изключително обвързваните с чистотата на въздуха, знаем какъв брой страда просветителната ни система от пропагандистки и идеологически клишета, какъв брой необразовани младежи излизат от учебни заведения и университети, 160 000 деца са отвън просветителната система, само че отново и отново мълчим. Стрес, бедност, висока смъртност, най-ниски приходи в Европейски Съюз, най-ниска раждаемост, а нашето безмълвие е оглушително. Знаем, че не сме обществена и солидарна страна, че не живеем почтено, само че нашето безмълвие е безпределно. Премиерът се занимава при толкоз проблеми с футболните съдии, игрища, приказва, че сме високотехнологична страна, вложенията са толкоз доста, че има дефицит на работна ръка. Ние се смеем пренебрежително, само че мълчим.
Може да се продължи още доста с обстоятелствата, само че в умозаключение можем да обобщим. Държавата ни пропада от безхаберие, корупция, скандал след скандал, обири, непросветеност, престъпност, груба външна политика. А ние се изявяваме единствено в обществените мрежи, подиграваме се на тъпотията и си мислим, че нещо вършим.
А в този момент - главният въпрос: желаеме ли ние смяна или не? Ако съдим по нашите дейности - не. Ние сме прекомерно дълго в латентен сън и ще се събудим ли? Ние не живеем в обикновено време, а в безвремие, което ни души, остава ни без въздух, без фантазии, без воля за битка, без бъдеще. Кой е отговорен да бъдем в това състояние? Ние. Нашето безсърдечие, безропотност, самообладание, равнодушие, незаинтересованост, безволие и боязън. Всеки се е свил в хралупата си и чака да пристигна Годо. Защо оставихме егоизма да ни завладее? Защо гласуваме безмозъчно и стадно? Защо разрешаваме ненормалното да става обикновено? Защо разрешаваме животът ни да бъде втора ръка? Защо се оставихме да живеем в общество на употреба, на обир, на корупция, на надменност, на незнание, цинично и нахално? Къде отидоха гордостта ни и възприятието ни за взаимност? Защо допуснахме Умберто Еко да каже: " Всички страни към вас се вълнуват, реагират, изискват и се борят, а България наподобява на покойник, чакащ покорно ориста си такава, каквото Бог му я е отредил? "
На велики и преломни дати в нашата история ние си спомняме и се прекланяме пред имената на героите починали за независимост и обществена правдивост. Нека да си зададем въпроса дали сме техни почтени наследници. Наследници на духа им, на жертвоготовността им да се борим за свободата си, за правата си, за достолепието си. Крайно време е да се пробудим, да вдигнем главите си и да забележим, че има слънце, лазурно небе и безконечен небосвод. Трябват ни смелост и дух. Най-важна е свободата на духа. Когато си плебей по дух не можеш да бъдеш свободен. Необходима ни е гражданска война. Революция на духа, гражданска война на съвестта, гражданска война на сърцето, гражданска война в самите нас. Ако желаеме да създадем живота си по-добър, по-светъл, по-щастлив, ние би трябвало да се променим. Да престанем с преклонените глави и примирението, да се почувстваме същински свободни. Ние би трябвало да активизираме духа си, силата си, да се надигнем, да не се прекланяме пред арогантната и цинична власт, която се опасява най-вече от свободата на духа. Ние би трябвало да се преборим за по-хуманно, по-благородно, по-солидарно, по-социално, по-справедливо общество.
А заглавието е от една ария на Булат Окуджава " Да се хванем за ръце, другари, с цел да не загинем всеки поотделно ".
Знаем, че Народното събрание e придатък не на изпълнителната власт, а персонално на премиера. Мълчим. Знаем какви лобистки и некачествени закони се одобряват и мълчим. Знаем, че сме най-бедната страна, с най-ниските пенсии и заплати и мълчим. Знаем, че сме най-корумпираната страна в Европейски Съюз, с неприятна правосъдна система и мълчим. Знаем, че имаме некомпетентна, безотговорна администрация, корумпирана на всички равнища. Факти, колкото желаете. Къщите за посетители, африканската чума по свинете. Един бранш си отива. Хората остават без прехранване. Правителството не е взело в точния момент нужните ограничения, с цел да избегне тази обстановка. А, взе. Спомням си за вълчата урина, която щяла да спре разпространяването. А спомняте ли си козите? А това за некадърността не го споделям аз, а Европейска комисия упрекна държавното управление в несръчност за рецесията с африканската чума по свинете. Еврокомисарят по опазването на здравето и сигурността на храните Витянис Андрюкайтис съобщи, че държавното управление е било повърхностно. И какво - спорадични митинги. И отново покорно мълчим. Знаем, че националната ни сигурност е като брюкселска дантела. Доказват го разнообразни обстоятелства. Достатъчно е да споменем случая с приключването на данните от Национална агенция за приходите. А какво да кажем, когато публични органи поместват персоналните данни на дамата на Панов, на Борисов, Цацаров и Пеевски, на Мирослава Тодорова. Смешно ли ви е, когато слушате прокурор да приказва за хакерска офанзива на поливната система пред Народното събрание, която щяла да дестабилизира страната. И отново мълчим. Знаем, че туризмът колабира, вложителите напущат България, демографската злополука е надвиснала над България, строителството на автомагистрали, пътища и поправки е извънредно некачествено и още веднъж мълчим. Знаем какъв брой остри са екологичните проблеми, изключително обвързваните с чистотата на въздуха, знаем какъв брой страда просветителната ни система от пропагандистки и идеологически клишета, какъв брой необразовани младежи излизат от учебни заведения и университети, 160 000 деца са отвън просветителната система, само че отново и отново мълчим. Стрес, бедност, висока смъртност, най-ниски приходи в Европейски Съюз, най-ниска раждаемост, а нашето безмълвие е оглушително. Знаем, че не сме обществена и солидарна страна, че не живеем почтено, само че нашето безмълвие е безпределно. Премиерът се занимава при толкоз проблеми с футболните съдии, игрища, приказва, че сме високотехнологична страна, вложенията са толкоз доста, че има дефицит на работна ръка. Ние се смеем пренебрежително, само че мълчим.
Може да се продължи още доста с обстоятелствата, само че в умозаключение можем да обобщим. Държавата ни пропада от безхаберие, корупция, скандал след скандал, обири, непросветеност, престъпност, груба външна политика. А ние се изявяваме единствено в обществените мрежи, подиграваме се на тъпотията и си мислим, че нещо вършим.
А в този момент - главният въпрос: желаеме ли ние смяна или не? Ако съдим по нашите дейности - не. Ние сме прекомерно дълго в латентен сън и ще се събудим ли? Ние не живеем в обикновено време, а в безвремие, което ни души, остава ни без въздух, без фантазии, без воля за битка, без бъдеще. Кой е отговорен да бъдем в това състояние? Ние. Нашето безсърдечие, безропотност, самообладание, равнодушие, незаинтересованост, безволие и боязън. Всеки се е свил в хралупата си и чака да пристигна Годо. Защо оставихме егоизма да ни завладее? Защо гласуваме безмозъчно и стадно? Защо разрешаваме ненормалното да става обикновено? Защо разрешаваме животът ни да бъде втора ръка? Защо се оставихме да живеем в общество на употреба, на обир, на корупция, на надменност, на незнание, цинично и нахално? Къде отидоха гордостта ни и възприятието ни за взаимност? Защо допуснахме Умберто Еко да каже: " Всички страни към вас се вълнуват, реагират, изискват и се борят, а България наподобява на покойник, чакащ покорно ориста си такава, каквото Бог му я е отредил? "
На велики и преломни дати в нашата история ние си спомняме и се прекланяме пред имената на героите починали за независимост и обществена правдивост. Нека да си зададем въпроса дали сме техни почтени наследници. Наследници на духа им, на жертвоготовността им да се борим за свободата си, за правата си, за достолепието си. Крайно време е да се пробудим, да вдигнем главите си и да забележим, че има слънце, лазурно небе и безконечен небосвод. Трябват ни смелост и дух. Най-важна е свободата на духа. Когато си плебей по дух не можеш да бъдеш свободен. Необходима ни е гражданска война. Революция на духа, гражданска война на съвестта, гражданска война на сърцето, гражданска война в самите нас. Ако желаеме да създадем живота си по-добър, по-светъл, по-щастлив, ние би трябвало да се променим. Да престанем с преклонените глави и примирението, да се почувстваме същински свободни. Ние би трябвало да активизираме духа си, силата си, да се надигнем, да не се прекланяме пред арогантната и цинична власт, която се опасява най-вече от свободата на духа. Ние би трябвало да се преборим за по-хуманно, по-благородно, по-солидарно, по-социално, по-справедливо общество.
А заглавието е от една ария на Булат Окуджава " Да се хванем за ръце, другари, с цел да не загинем всеки поотделно ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ