Най-древната професия е бизнес, а не грях
Сводниците в древността наричали „ полови овчари “
Нарекли са проституцията “най-древната специалност ”. Лично аз правя възражение смятайки, че най-древната специалност е тази на крадеца, само че никой не оспорва обстоятелството, че предлагането на еротични услуги против възнаграждение се губи в дълбините на вековете. В антична Месопотамия (днешен Среден Изток) храмовете на богинята Ищар са били големи обществени домове, експлоатирани от поповете на онази ера. Същото е било и в антична Гърция, където всеки храм на Афродита е подслонявал стотици девойки. Сводниците, които ги “контролирали ”, били наричани “полови овчари ” (които вместо овце са имали стада от проститутки). В Римския Помпей, (който може да бъде съпоставен с о. Миконос на онази епоха), пепелта на Везувий е покрила и запазилаq незасегнати до през днешния ден обществени домове, от които настръхваш.
В антична Гърция, Рим, Франция на Людовиците, проституцията е допринасяла за внасяне на налози в кралските или държавни хазни. Затова и проститутките са били строго регистрирани, до момента в който тези, които са предложили еротични услуги нелегално са рискували да понесат тежки санкции. Експедиционните корпуси на византийците и (много епохи по-късно) на Британската империя, са били съпровождани наложително от проститутки, с цел да укротяват бойците. Германците по време на Втората международна война са поддържали във военните лагери обществени домове с еврейки. Американците във Виетнам наоколо до всяка казарма създавали квартал с червени фенери, където работели локални проститутки. Както разбирате проституция не е била единствено постоянно присъстваща, само че и изцяло внедрена в държавните политики.
Момичетата, упражняващи тази специалност, в голямото си мнозинство са били жертви на тежка употреба. Имало е, несъмнено и такива, които бедността и гладът са ги изкарали на улицата, само че множеството са били (и са) жертви на принуждение.
В робовладелческите общества пленниците от пиратски грабежи или завладени градове след водени войни били водени принудително в обществените домове в покрайнините на античните градове или в сокаците на пристанищата. Малко по-добра е била ориста на робините по къщите. “Домашното ” даване на еротични услуги от робинята на господаря е било законово открито и в Американския юг на памучните плантации, обвързвано с африканките, докарвани в Америка от търговците на плебеи.
Някой ще каже, че обществата са прогресирали и най-малко са изчезнали робините. Едва ли… Каква е разликата сред робините на остарялата ера и девойките от Източна Европа, които през 90-те години изпълниха кабаретата, питейните заведения и “масажите ” на Запада. Престъпни кръгове ги вербуваха с обещания за по-добър живот, вземаха им паспортите, затваряха ги в къщи и ги принуждаваха да проституират под боязън от полиция и гибел.
Днес по улиците на Атина, Милано, Брюксел или Париж проституират хиляди млади (много пъти непълнолетни) девойки от Африка против унизително възнаграждение. Интерпол загатва в своите отчети, че тези необразовани и наплашени девойки, когато биват задържани, отхвърлят да назоват имената на сводниците, които ги експлоатират, тъй като се опасяват от “вуду ” (магии) на техните близки, които се намират в Африка. Има ли разлика сред тези нещастнички и горките робини на Помпей, които са посещавани всекидневно повече от 50 клиенти?
Разбира се членовете на “висшето общество ” във всяка ера са избягвали да употребяват еротични услуги, които са задоволявали бедняците. Мръсотията на националните обществени домове и венерически заболявания, върлуващи в тях, не са били за богатите аристократи. За тази категория хора постоянно е имало проститутки от по-висока класа, грамотни хубавици и скъпоплатени като “хетерите ” на антична Гърция, delicata на античен Рим, японските гейши и escort services на днешните петзвездни хотели. Някои от тези проститутки са спечелили място в международната историография, както да вземем за пример Аспасия на античния Перикъл, който сътвори Партенона или Теодора на Византийския император Юстиниан. Всички останали са потънали в мрака на обществото, без никой да ги загатва.
Истината е, че проституцията е предмет на европейската правна конструкция за отбрана на самостоятелните права на обществените малцинства. Затова рано или късно ще я приемем и ние, без значение, че е в прорез с нашата просвета. В противоположен случай надвисва заплаха от европейски съд и санкции, които се постановат на страните, несъобразяващи се с Европейското право.
Европа няма единна политика по отношение на тази тематика. Всяка страна според от културата, нравите си, изискванията на избрания интервал и икономическите й цели, е наложила свои законодателства по отношение на проституцията. Споменавам стопански цели, тъй като в никакъв случай не би трябвало да разделяме проституцията от парите. Оборотите от по този начин наречения “трафик на бели робини ” и от международния trafficking могат да бъдат съпоставени единствено с оборотите от търговия с опиати и оръжие.
При съседите
В Гърция проституцията е нещо обикновено
Пожарната издава позволение за тази активност
Публичните домове би трябвало да се намират надалеч от учебни заведения и църкви
В Гърция проституцията е узаконена. Всяка жена (или мъж), предлагащи еротични услуги, не подлежат на наказателно гонене. Може да бъдат преследвани, единствено в случай че има финансово нарушаване – т. е. не заявяват приходи от специалността и укриват налози. Всеки може да разгласи, че упражнява тази специалност в данъчна работа и се задължава да издава разписка на клиентите всякога, когато дава еротични услуги. Ако го прави, няма никакъв проблем със закона.
В Гърция съществуват две категории проститутки. Тези, които упражняват свободна специалност и тези, които работят в обществени домове. Публичните домове също са законни. Според условията на закона, би трябвало да се намират надалеч от учебни заведения, църкви и обитаеми региони. Необходимо е позволение от общината, държавните здравни и градоустройствени служби, и пожарна. Обикновено тези домове са остарели градежи в отдалечени сокаци или в изби на здания. Девойките, които работят в обществени домове, се задължават да се изследват от лекари един път седмично. Това, което строго се не разрешава е сводничеството. Обикновено сводниците са и дилъри на опиати, трансформирайки девойките в наркоманки, с цел да ги държат в плен.
Гърция, която е туристическа страна и всяка година притегля 30 милиона туристи проституцията процъфтява и в аристократичните квартали на столицата (Кифися, Глифада, Колонаки) или в скъпите туристически дестинации, каквито са островите Миконос, Санторини, Родос и други. Много неща са известни от същата тази богата клиентела, която заплаща тези услуги. Според информация тази година цената на о. Миконос, варираше от 1000-1500 евро за една вечер или 10.000 евро за седмица. Може тези суми да са главозамайващи, само че има богати Гърци, Араби, Американци, които ги заплащат без да се замислят. Когато на едно празненство в Миконос се отварят 50 шампански, където всяка бутилка коства 1000 евро, не могат ли да платят, с цел да имат до себе си девойки подготвени да ги обслужат по време на пиршеството?
Но дано се върнем в България, където е належащо осъвременяване на нашето законодателство. Да погледнем европейската карта: в Гърция, Турция, Германия, Швейцария, Австрия и Холандия проституцията е законна. Бляскавите витрини с девойките в Холандия са общоизвестни. Малко по-различни са нещата в Унгария, която е узаконила проституцията, само че не и обществените домове. Във Англия (с изключение на Северна Ирландия), Испания, Португалия, Белгия, Люксембург, Италия, Полша, Чехия, Словакия, Финландия, Дания, Кипър и Естония проституцията не е законово уредена.
Също по този начин в някои страни не се образуват наказателно гонене против дами (или мъже), които продават еротични услуги, а против клиентите, които ги купуват. Във Франция санкцията за клиент е 1500 евро, за първи път и за всяко повтаряне санкцията се повишава на 3.500 евро. В Ирландия санкцията е 500 евро и 1.000, в случай че бъде още веднъж задържан клиентът. В Швеция наказването е обвързвано и с прихода, като законът планува също по този начин и отнемане от независимост до шест месеца. Аналогично наказване с отнемане на независимост се планува и в Норвегия, където санкцията може да стигне даже до сумата от 2.700 евро. В Исландия се планува отнемане от независимост за една година за тези, които употребяват еротични услуги.
Проституцията е противозаконна съвсем в целия Балкански полуостров и в страните от някогашния Съветски съюз. В прилежаща Албания наказването може да стигне до три години затвор, до момента в който в Македония паричната сума стига до 800 евро. Много по-ниски са паричните санкции в Русия (30 евро) и в Украйна (8 евро). Всяка законодателна уредба е обвързвана директно с държавните доходи. Някои страни, оставили свободни тези услуги целят (без да го признават) развиване на половия туризъм, който носи големи доходи за страната, тъй като проституцията е бизнес, а не грях…
Нарекли са проституцията “най-древната специалност ”. Лично аз правя възражение смятайки, че най-древната специалност е тази на крадеца, само че никой не оспорва обстоятелството, че предлагането на еротични услуги против възнаграждение се губи в дълбините на вековете. В антична Месопотамия (днешен Среден Изток) храмовете на богинята Ищар са били големи обществени домове, експлоатирани от поповете на онази ера. Същото е било и в антична Гърция, където всеки храм на Афродита е подслонявал стотици девойки. Сводниците, които ги “контролирали ”, били наричани “полови овчари ” (които вместо овце са имали стада от проститутки). В Римския Помпей, (който може да бъде съпоставен с о. Миконос на онази епоха), пепелта на Везувий е покрила и запазилаq незасегнати до през днешния ден обществени домове, от които настръхваш.
В антична Гърция, Рим, Франция на Людовиците, проституцията е допринасяла за внасяне на налози в кралските или държавни хазни. Затова и проститутките са били строго регистрирани, до момента в който тези, които са предложили еротични услуги нелегално са рискували да понесат тежки санкции. Експедиционните корпуси на византийците и (много епохи по-късно) на Британската империя, са били съпровождани наложително от проститутки, с цел да укротяват бойците. Германците по време на Втората международна война са поддържали във военните лагери обществени домове с еврейки. Американците във Виетнам наоколо до всяка казарма създавали квартал с червени фенери, където работели локални проститутки. Както разбирате проституция не е била единствено постоянно присъстваща, само че и изцяло внедрена в държавните политики.
Момичетата, упражняващи тази специалност, в голямото си мнозинство са били жертви на тежка употреба. Имало е, несъмнено и такива, които бедността и гладът са ги изкарали на улицата, само че множеството са били (и са) жертви на принуждение.
В робовладелческите общества пленниците от пиратски грабежи или завладени градове след водени войни били водени принудително в обществените домове в покрайнините на античните градове или в сокаците на пристанищата. Малко по-добра е била ориста на робините по къщите. “Домашното ” даване на еротични услуги от робинята на господаря е било законово открито и в Американския юг на памучните плантации, обвързвано с африканките, докарвани в Америка от търговците на плебеи.
Някой ще каже, че обществата са прогресирали и най-малко са изчезнали робините. Едва ли… Каква е разликата сред робините на остарялата ера и девойките от Източна Европа, които през 90-те години изпълниха кабаретата, питейните заведения и “масажите ” на Запада. Престъпни кръгове ги вербуваха с обещания за по-добър живот, вземаха им паспортите, затваряха ги в къщи и ги принуждаваха да проституират под боязън от полиция и гибел.
Днес по улиците на Атина, Милано, Брюксел или Париж проституират хиляди млади (много пъти непълнолетни) девойки от Африка против унизително възнаграждение. Интерпол загатва в своите отчети, че тези необразовани и наплашени девойки, когато биват задържани, отхвърлят да назоват имената на сводниците, които ги експлоатират, тъй като се опасяват от “вуду ” (магии) на техните близки, които се намират в Африка. Има ли разлика сред тези нещастнички и горките робини на Помпей, които са посещавани всекидневно повече от 50 клиенти?
Разбира се членовете на “висшето общество ” във всяка ера са избягвали да употребяват еротични услуги, които са задоволявали бедняците. Мръсотията на националните обществени домове и венерически заболявания, върлуващи в тях, не са били за богатите аристократи. За тази категория хора постоянно е имало проститутки от по-висока класа, грамотни хубавици и скъпоплатени като “хетерите ” на антична Гърция, delicata на античен Рим, японските гейши и escort services на днешните петзвездни хотели. Някои от тези проститутки са спечелили място в международната историография, както да вземем за пример Аспасия на античния Перикъл, който сътвори Партенона или Теодора на Византийския император Юстиниан. Всички останали са потънали в мрака на обществото, без никой да ги загатва.
Истината е, че проституцията е предмет на европейската правна конструкция за отбрана на самостоятелните права на обществените малцинства. Затова рано или късно ще я приемем и ние, без значение, че е в прорез с нашата просвета. В противоположен случай надвисва заплаха от европейски съд и санкции, които се постановат на страните, несъобразяващи се с Европейското право.
Европа няма единна политика по отношение на тази тематика. Всяка страна според от културата, нравите си, изискванията на избрания интервал и икономическите й цели, е наложила свои законодателства по отношение на проституцията. Споменавам стопански цели, тъй като в никакъв случай не би трябвало да разделяме проституцията от парите. Оборотите от по този начин наречения “трафик на бели робини ” и от международния trafficking могат да бъдат съпоставени единствено с оборотите от търговия с опиати и оръжие.
При съседите
В Гърция проституцията е нещо обикновено
Пожарната издава позволение за тази активност
Публичните домове би трябвало да се намират надалеч от учебни заведения и църкви
В Гърция проституцията е узаконена. Всяка жена (или мъж), предлагащи еротични услуги, не подлежат на наказателно гонене. Може да бъдат преследвани, единствено в случай че има финансово нарушаване – т. е. не заявяват приходи от специалността и укриват налози. Всеки може да разгласи, че упражнява тази специалност в данъчна работа и се задължава да издава разписка на клиентите всякога, когато дава еротични услуги. Ако го прави, няма никакъв проблем със закона.
В Гърция съществуват две категории проститутки. Тези, които упражняват свободна специалност и тези, които работят в обществени домове. Публичните домове също са законни. Според условията на закона, би трябвало да се намират надалеч от учебни заведения, църкви и обитаеми региони. Необходимо е позволение от общината, държавните здравни и градоустройствени служби, и пожарна. Обикновено тези домове са остарели градежи в отдалечени сокаци или в изби на здания. Девойките, които работят в обществени домове, се задължават да се изследват от лекари един път седмично. Това, което строго се не разрешава е сводничеството. Обикновено сводниците са и дилъри на опиати, трансформирайки девойките в наркоманки, с цел да ги държат в плен.
Гърция, която е туристическа страна и всяка година притегля 30 милиона туристи проституцията процъфтява и в аристократичните квартали на столицата (Кифися, Глифада, Колонаки) или в скъпите туристически дестинации, каквито са островите Миконос, Санторини, Родос и други. Много неща са известни от същата тази богата клиентела, която заплаща тези услуги. Според информация тази година цената на о. Миконос, варираше от 1000-1500 евро за една вечер или 10.000 евро за седмица. Може тези суми да са главозамайващи, само че има богати Гърци, Араби, Американци, които ги заплащат без да се замислят. Когато на едно празненство в Миконос се отварят 50 шампански, където всяка бутилка коства 1000 евро, не могат ли да платят, с цел да имат до себе си девойки подготвени да ги обслужат по време на пиршеството?
Но дано се върнем в България, където е належащо осъвременяване на нашето законодателство. Да погледнем европейската карта: в Гърция, Турция, Германия, Швейцария, Австрия и Холандия проституцията е законна. Бляскавите витрини с девойките в Холандия са общоизвестни. Малко по-различни са нещата в Унгария, която е узаконила проституцията, само че не и обществените домове. Във Англия (с изключение на Северна Ирландия), Испания, Португалия, Белгия, Люксембург, Италия, Полша, Чехия, Словакия, Финландия, Дания, Кипър и Естония проституцията не е законово уредена.
Също по този начин в някои страни не се образуват наказателно гонене против дами (или мъже), които продават еротични услуги, а против клиентите, които ги купуват. Във Франция санкцията за клиент е 1500 евро, за първи път и за всяко повтаряне санкцията се повишава на 3.500 евро. В Ирландия санкцията е 500 евро и 1.000, в случай че бъде още веднъж задържан клиентът. В Швеция наказването е обвързвано и с прихода, като законът планува също по този начин и отнемане от независимост до шест месеца. Аналогично наказване с отнемане на независимост се планува и в Норвегия, където санкцията може да стигне даже до сумата от 2.700 евро. В Исландия се планува отнемане от независимост за една година за тези, които употребяват еротични услуги.
Проституцията е противозаконна съвсем в целия Балкански полуостров и в страните от някогашния Съветски съюз. В прилежаща Албания наказването може да стигне до три години затвор, до момента в който в Македония паричната сума стига до 800 евро. Много по-ниски са паричните санкции в Русия (30 евро) и в Украйна (8 евро). Всяка законодателна уредба е обвързвана директно с държавните доходи. Някои страни, оставили свободни тези услуги целят (без да го признават) развиване на половия туризъм, който носи големи доходи за страната, тъй като проституцията е бизнес, а не грях…
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ