В Стопанската академия в Свищов се проведе дискусия на тема „Приложение на научните изследвания при обучението на студенти от специалност „Аграрна икономика”
Свищов. Среща-дискусия на тематика „ Приложение на научните проучвания при образованието на студенти от компетентност „ Аграрна стопанска система ” провежда катедра „ Аграрна стопанска система ” при Стопанска академия „ Димитър А. Ценов ”. Това оповестяват от пресцентъра на Стопанската академия . Срещата, която се организира в публика „ Агробизнес ”, бе част от дейностите по научния календар на катедрата по отношение на отбелязване (за втора поредна година) на професионалния празник на работещите в региона на земеделската просвета – 25 октомври, разгласен с Решение 653 на Министерския съвет през 2006 година Организирането и провеждането на срещата-дискусия е в сходство с целите на Стопанската академия за обезпечаване на високо качество на научните проучвания и академичното преподаване, за образование посредством просвета и проучване в образованието, и за преобразяване на студентите в дейни участници в просветителния развой и в научните проучвания.
В приветствието си към присъстващите преподаватели и 30 студенти от компетентност „ Аграрна стопанска система ”, ръководителят на катедрата – доцент доктор Марина Николова акцентира, че тематиката на полемиката директно кореспондира с задачата на катедрения екип да стимулира студентите към интензивно присъединяване в просветителния развой и научните проучвания. По думите й, работещ модел е сполучливото съчетаване на образованието, науката и практиката, с цел да може да се развива един съвременен и високоефективен агросектор в България.
Доц. доктор Маруся Линкова – теоретичен секретар на катедра „ Аграрна стопанска система ”, обърна внимание, че усъвършенстването на образователния развой и предлагания от Стопанската академия учебен артикул може да се реализира посредством включване в наличието на преподаваните образователни дисциплини резултатите от научните проучвания и привличане на изявени студенти в научноизследователските планови екипи, каквато е и катедрената процедура през последното десетилетие.
С къса презентация гл. ас. доктор Цветелина Кабакчиева характеризира положението и проблемите на научните проучвания в региона на българското селско стопанство и акцентира, че сериозна преграда за научните проучвания е неналичието на финансови средства.
Участващите студенти от специалността, част от които са земеделски бизнесмени, взеха интензивно отношение по тематиката на полемиката като показаха отзиви за използване на научните проучвания в процеса на тяхното образование и сложиха забавни въпроси. Те споделиха, че на пазара липсват български селекции на устойчиви локални сортове и породи, изтласквани от нападателния маркетинг на задгранични селекции с дъмпингови цени. По думите им, дребните аграрни стопанства са в неравностойно състояние, защото главната част от дотациите отиват при огромните поземлени притежатели и арендатори. Според студентите, опциите за приложение на научните проучвания при образованието би трябвало да се търсят в няколко аспекта. Една от споделените хрумвания е просветителният развой да основава удобна среда за генериране на нови хрумвания и благоприятни условия за тяхното доразвиване под формата на проблематично насочени научни разработки на студентите в часовете за семинарни занятия и привличането им в научно проучвателен екипи. Друг аспект на приложение е, научните проучвания да бъдат насочени към нови подходи и модели за създаване на стабилно мултифункционално земеделие и основаването на нов вид сдружения – нов вид кооперации или клъстери с по-малките аграрни стопанства по образеца на Дания или Франция. Възможно е също присъединяване на агробизнеса в просветителния и научноизследователския развой посредством: обезпечаване на стипендии за отлични студенти; осъществяване на образователни и специализиращи практики в действителна работна среда; финансиране на стажантски стратегии. Срещата приключи с обща фотография на студентите и преподавателския екип на катедра „ Аграрна стопанска система ” пред родната Алма матер.
В приветствието си към присъстващите преподаватели и 30 студенти от компетентност „ Аграрна стопанска система ”, ръководителят на катедрата – доцент доктор Марина Николова акцентира, че тематиката на полемиката директно кореспондира с задачата на катедрения екип да стимулира студентите към интензивно присъединяване в просветителния развой и научните проучвания. По думите й, работещ модел е сполучливото съчетаване на образованието, науката и практиката, с цел да може да се развива един съвременен и високоефективен агросектор в България.
Доц. доктор Маруся Линкова – теоретичен секретар на катедра „ Аграрна стопанска система ”, обърна внимание, че усъвършенстването на образователния развой и предлагания от Стопанската академия учебен артикул може да се реализира посредством включване в наличието на преподаваните образователни дисциплини резултатите от научните проучвания и привличане на изявени студенти в научноизследователските планови екипи, каквато е и катедрената процедура през последното десетилетие.
С къса презентация гл. ас. доктор Цветелина Кабакчиева характеризира положението и проблемите на научните проучвания в региона на българското селско стопанство и акцентира, че сериозна преграда за научните проучвания е неналичието на финансови средства.
Участващите студенти от специалността, част от които са земеделски бизнесмени, взеха интензивно отношение по тематиката на полемиката като показаха отзиви за използване на научните проучвания в процеса на тяхното образование и сложиха забавни въпроси. Те споделиха, че на пазара липсват български селекции на устойчиви локални сортове и породи, изтласквани от нападателния маркетинг на задгранични селекции с дъмпингови цени. По думите им, дребните аграрни стопанства са в неравностойно състояние, защото главната част от дотациите отиват при огромните поземлени притежатели и арендатори. Според студентите, опциите за приложение на научните проучвания при образованието би трябвало да се търсят в няколко аспекта. Една от споделените хрумвания е просветителният развой да основава удобна среда за генериране на нови хрумвания и благоприятни условия за тяхното доразвиване под формата на проблематично насочени научни разработки на студентите в часовете за семинарни занятия и привличането им в научно проучвателен екипи. Друг аспект на приложение е, научните проучвания да бъдат насочени към нови подходи и модели за създаване на стабилно мултифункционално земеделие и основаването на нов вид сдружения – нов вид кооперации или клъстери с по-малките аграрни стопанства по образеца на Дания или Франция. Възможно е също присъединяване на агробизнеса в просветителния и научноизследователския развой посредством: обезпечаване на стипендии за отлични студенти; осъществяване на образователни и специализиращи практики в действителна работна среда; финансиране на стажантски стратегии. Срещата приключи с обща фотография на студентите и преподавателския екип на катедра „ Аграрна стопанска система ” пред родната Алма матер.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ