Румен Стоянов - преводачът, за когото обезбългаряването е болка
Свикнали сме сходни юбилеи да минават безшумно, нали в нашето съвремие има толкоз доста неправилен звук. Миналата есен актуалният възрожденец Румен Стоянов навърши 80 години. Познаваме го като преводача, който ни срещна с най-големите създатели в иберийските и латиноамериканските литератури - Маркес („ Сто години самотност ”), Кортасар, Борхес, Карпентиер, Алейсандре, Де Отеро, Песоа, Бандейра, Друмонд де Андраде. Но той е и стихотворец, есеист, белетрист, журналист, мемоарист, откривател и дълготраен академични учител у нас и в чужбина, единственият българин – почетен лекар на латиноамерикански университет (гр. Бразилия, 2012 г.).
Доайен на испанистиката и португалистиката у нас, в авторските си книги Румен Стоянов носи на плещите си " словесното свято задължение " на българщината. Тази страна на неговия креативен път ни показва Явор Чучков, лингвист, преводач, публицист, журналист.
-------------------
Може би най-подходящото определение за него е магически и саморасъл скулптор и градинар на думите. Така за Румен Стоянов чимширът е особен знак на селската любов, зеленозарна берекет, постоянно чимшируващ кръглоглавец и влаголюбец, до момента в който другите земни блага пролетеят, летуват, есенеят и зимуват...
Светът на писателя се откроява със смайващо остроумни словосъчетания, парадокси, неологизми, каламбури, намеци и игри на думи. В последната от трийсетте му авторски книги („ Ръкомахайки ”, 2021 г.) четем:
„ Българите използват от ден на ден смарт телефони, от известна възрастова граница надолу – поголовно, наложително. Сиреч все по-малко поддържат връзка с живи индивиди директно и това постави внезапен отпечатък върху честотата на жестикулиране. В под земята трен трима-четирима от петима седнали бучат нос в електронна гяволийка, шават забележително изкусно с палци, не поглеждат близък (когото би трябвало да обичаме; за какво пък?!), камо ли с него да приказват... Растящото обезжестяване е част от безспорното разбългаряване: в името на криворазбирани учтивост и европейщина. В жестово отношение, както изобщо на културното занятие, ставаме все по-безцветни, по-безлични, блудкави, размиващи се в безпощадното оцелостяване (гробализиране) на света. Понятна е сметката: колкото по-мижави сме, толкоз по-лесно и по-евтино тоталитаризуеми, гробализуеми биваме... ”
„ Гробализиращата ” България глобализация, водеща до всеобщо безродничество и унищожаваща националната ни идентичност, просвета и традиция, е непреходно настояща тематика за Румен Стоянов. Остро разобличителен е митингът му против безразличието на Института за български език, който пасивно следи и безмълвно подкрепя този кощунствен развой. Защото благосъстоянието на един език са неговите диалекти. А не англоамериканската лексика, от която днешна България чуждоугоднически черпи с цялостни шепи, и то ежедневно, пред одобрителния и одобрителен взор на въпросния Институт, който след това драговолно „ узаконява ” тази лексика и я включва в следващия „ Речник на българския език ”
Локация, дестинация, популация, реновирам, презентирам, основавам се, въз основата на, еднаквост, анимирам, предизвиквам, вдъхновявам, начин на живот, градски, харизма, таргет, изобретателен, експлицитно, тренд, съпорт, и още, и още вносотии, онагледяващи цялостното безхаберие на страната и неналичието на езикова политика. Това опозоряване към този момент е заразило обществената стилистика и на държавните институции.
„ Промените в речниковия състав наподобяват плод на немара, обаче туй е единствено дял от явлението - написа Румен Стоянов. - Някой някъде – за разлика от нас – чудесно знае, че мислене и език са взаимообвързани, затова: какъвто ни е езикът, такова ще ни е и мисленето [...] До толкоз сме изпаднали в езикослугинаж, та не осъзнаваме, че в днешната ни стълбица на полезности словесността позорно сме я забутали надалеч под улично коте. В такава степен угодливо одобряваме западнящините, че първото, що сторваме, е да възприемем и утвърдим другоземното, ибо към този момент до толкоз сме изгубили нюх за нашето.
С директното ни, тихомълко, но драговолно съучастие, цялостен един граматически разред (съществителни за специалност, упражнявана от жена, белязани посредством краесловното „ ка ” – учителка, диригентка, състезателка, председателка, авторка) бе изхвърлен от приложимост, пък то е крещящо обедняване, опростачване, а Институтът за български език, катедри академични, Съюзът на българските публицисти, няколкото писателски съюза не отрониха ни малейшо възраженийце... "
В поразително настоящата си книга „ Борба за език ” (2008 г.) Румен Стоянов приканва страната ни да пристъпи към разбиране в актуалния литературен български на всички непротиворечащи на българската традиция думи, образи, словосъчетания и словоредни особености, които употребява македонистката уредба, с цел да бъде възпряна и скъсена актуалната отдалеченост сред книжовния и югозападния български език. Както и да се обоснове научно и вкара в обращение понятието българоезична книжнина, с което да бъдат указвани ония дялове от общобългарската писмовност, които са творени отвън границите на страната ни. Наложително е също по този начин да използваме само понятието югозападен български език, тъй като единствено то е правилно от научно становище.
Рано-късно РСМ ще бъде призната в Европейския съюз, написа Румен Стоянов. Това може да значи дефинитивно одобряване на македонисткия язик и безповратно интернационално легализиране на българската езикова, историческа, духовна разпокъсаност, наложена и с директното, неведнъж съучастие на страната ни. Езиковото и книжовно общонаследие на българите принадлежи на всички нас и по тази причина имаме право да чуем от Института за български език и Института за българска литература какво тези две висшестоящи институции вършат за възвръщане на духовната непокътнатост, над която, допуска се, те бдят.
„ С безмълвие и рахатлък до средата няма да стигнем, както дори слепите видяха и глухите чуха откак язикот биде измайсторосан. [...] Щом ония горе, плащани с наши пари, не щат да подемат обновяване на българската езикова цялост, не остава друго, с изключение на да се подпретнем ние долу и да ги принудим. България няма да загуби повече от това, което с изумителното си пораженско оттегляне е изгубила... В същина, дорде един народ е жив, той би трябвало твърдо да се бори за езика собствен и горко му в случай че снеме от рамене туй словесно свято задължение! ”
Доайен на испанистиката и португалистиката у нас, в авторските си книги Румен Стоянов носи на плещите си " словесното свято задължение " на българщината. Тази страна на неговия креативен път ни показва Явор Чучков, лингвист, преводач, публицист, журналист.
-------------------
Може би най-подходящото определение за него е магически и саморасъл скулптор и градинар на думите. Така за Румен Стоянов чимширът е особен знак на селската любов, зеленозарна берекет, постоянно чимшируващ кръглоглавец и влаголюбец, до момента в който другите земни блага пролетеят, летуват, есенеят и зимуват...
Светът на писателя се откроява със смайващо остроумни словосъчетания, парадокси, неологизми, каламбури, намеци и игри на думи. В последната от трийсетте му авторски книги („ Ръкомахайки ”, 2021 г.) четем:
„ Българите използват от ден на ден смарт телефони, от известна възрастова граница надолу – поголовно, наложително. Сиреч все по-малко поддържат връзка с живи индивиди директно и това постави внезапен отпечатък върху честотата на жестикулиране. В под земята трен трима-четирима от петима седнали бучат нос в електронна гяволийка, шават забележително изкусно с палци, не поглеждат близък (когото би трябвало да обичаме; за какво пък?!), камо ли с него да приказват... Растящото обезжестяване е част от безспорното разбългаряване: в името на криворазбирани учтивост и европейщина. В жестово отношение, както изобщо на културното занятие, ставаме все по-безцветни, по-безлични, блудкави, размиващи се в безпощадното оцелостяване (гробализиране) на света. Понятна е сметката: колкото по-мижави сме, толкоз по-лесно и по-евтино тоталитаризуеми, гробализуеми биваме... ”
„ Гробализиращата ” България глобализация, водеща до всеобщо безродничество и унищожаваща националната ни идентичност, просвета и традиция, е непреходно настояща тематика за Румен Стоянов. Остро разобличителен е митингът му против безразличието на Института за български език, който пасивно следи и безмълвно подкрепя този кощунствен развой. Защото благосъстоянието на един език са неговите диалекти. А не англоамериканската лексика, от която днешна България чуждоугоднически черпи с цялостни шепи, и то ежедневно, пред одобрителния и одобрителен взор на въпросния Институт, който след това драговолно „ узаконява ” тази лексика и я включва в следващия „ Речник на българския език ”
Локация, дестинация, популация, реновирам, презентирам, основавам се, въз основата на, еднаквост, анимирам, предизвиквам, вдъхновявам, начин на живот, градски, харизма, таргет, изобретателен, експлицитно, тренд, съпорт, и още, и още вносотии, онагледяващи цялостното безхаберие на страната и неналичието на езикова политика. Това опозоряване към този момент е заразило обществената стилистика и на държавните институции.
„ Промените в речниковия състав наподобяват плод на немара, обаче туй е единствено дял от явлението - написа Румен Стоянов. - Някой някъде – за разлика от нас – чудесно знае, че мислене и език са взаимообвързани, затова: какъвто ни е езикът, такова ще ни е и мисленето [...] До толкоз сме изпаднали в езикослугинаж, та не осъзнаваме, че в днешната ни стълбица на полезности словесността позорно сме я забутали надалеч под улично коте. В такава степен угодливо одобряваме западнящините, че първото, що сторваме, е да възприемем и утвърдим другоземното, ибо към този момент до толкоз сме изгубили нюх за нашето.
С директното ни, тихомълко, но драговолно съучастие, цялостен един граматически разред (съществителни за специалност, упражнявана от жена, белязани посредством краесловното „ ка ” – учителка, диригентка, състезателка, председателка, авторка) бе изхвърлен от приложимост, пък то е крещящо обедняване, опростачване, а Институтът за български език, катедри академични, Съюзът на българските публицисти, няколкото писателски съюза не отрониха ни малейшо възраженийце... "
В поразително настоящата си книга „ Борба за език ” (2008 г.) Румен Стоянов приканва страната ни да пристъпи към разбиране в актуалния литературен български на всички непротиворечащи на българската традиция думи, образи, словосъчетания и словоредни особености, които употребява македонистката уредба, с цел да бъде възпряна и скъсена актуалната отдалеченост сред книжовния и югозападния български език. Както и да се обоснове научно и вкара в обращение понятието българоезична книжнина, с което да бъдат указвани ония дялове от общобългарската писмовност, които са творени отвън границите на страната ни. Наложително е също по този начин да използваме само понятието югозападен български език, тъй като единствено то е правилно от научно становище.
Рано-късно РСМ ще бъде призната в Европейския съюз, написа Румен Стоянов. Това може да значи дефинитивно одобряване на македонисткия язик и безповратно интернационално легализиране на българската езикова, историческа, духовна разпокъсаност, наложена и с директното, неведнъж съучастие на страната ни. Езиковото и книжовно общонаследие на българите принадлежи на всички нас и по тази причина имаме право да чуем от Института за български език и Института за българска литература какво тези две висшестоящи институции вършат за възвръщане на духовната непокътнатост, над която, допуска се, те бдят.
„ С безмълвие и рахатлък до средата няма да стигнем, както дори слепите видяха и глухите чуха откак язикот биде измайсторосан. [...] Щом ония горе, плащани с наши пари, не щат да подемат обновяване на българската езикова цялост, не остава друго, с изключение на да се подпретнем ние долу и да ги принудим. България няма да загуби повече от това, което с изумителното си пораженско оттегляне е изгубила... В същина, дорде един народ е жив, той би трябвало твърдо да се бори за езика собствен и горко му в случай че снеме от рамене туй словесно свято задължение! ”
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ