България се натика в кьошето на световния футбол
Световните шампионати по футбол отминават едно по едно и като че българският ентусиаст привикна, че националният тим не взе участие. И не просто не взе участие, а и в последно време даже няма късмет да се класира от квалификационната си група, каквито и да са противниците в нея.
Националите имат всичко на всичко 7 участия, за последно играха на Мондиал 1998 във Франция и от този момент не участват на международните футболни финали. Както е тръгнало няма и да присъстват в обозримо бъдеще. И последователно стана традиция преди всяко състезание да се появяват информации кои чужденци, играещи по нашите терени са извикани в своите тимове. Това даваше ненапълно самочувствие, че българският шампионат не е чак толкоз зле и в него има футболисти, които имат качества да вземат участие на международно състезание.
Така през 2002 година бе маркирано, че южноафриканецът Макдоналд Мукаси от " Локомотив " (Сф) играе за своята страна на финалите в Япония и Южна Корея. Четири години по-късно - в Германия, вратарят на ЦСКА Оливер Ковачевич отпътува като трети вратар на отбора на Сърбия и Черна гора. През 2010-а в Южна Африка и 2014-а в Бразилия на вратата на Алжир бе Райс Мболи, който играеше у нас за " Славия " и ЦСКА. А на последния Мондиал - в Русия през 2018-а, представители на българското състезание бяха полякът Яцек Горалски ( " Лудогорец " ) и исландецът Холмар Ейолофсон ( " Левски " ).
Сега, като че ли да се подчертае още по-дебело фактът, че заради дълбоката управническа, треньорска и идейна рецесия нашият футбол е пъхнат в кьошето на международния, на Мондиал 2022 в Катар няма да има никаква българска връзка. Не се откри даже и задграничен футболист, който да бъде предпочетен от своя народен селекционер най-малко за разширения състав.
Говореше се за двама от " Лудогорец " - Бърнард Текпетей и Якоб Пиотровски. Но нито крилото хвана окото на ганайския селекционер Ото Адо, нито пък треньорът на " тайфа полска " Чеслав Михневич има потребност от услугите на полузащитника на българските първенци. Така ще гледаме първото международно състезание от 32 години (от Италия`90), в което няма да има никаква " българска диря ".
Тъжната картинка се добавя и от нашите футболни съдии. Те пък са не просто в кьошето, а изобщо отсъстват от международната карта. В историята на шампионатите има едва двама български рефери, и то взети единствено за помощници.
Първият е Димитър Руменчев. През 1962 година в Чили той е два пъти тъчрефер - на двубоите Италия - Швейцария (3:0) и ЧССР - Унгария (1:0), а четири години по-късно в Англия е край страничната линия в два мача на бъдещите международни първенци - Англия - Уругвай (0:0) и Англия - Франция (2:0).
През 1982 година Богдан Дочев е асистент арбитър на: Испания - Хондурас (1:1), Англия - Съюз на съветските социалистически републики (2:0) и Италия - Бразилия (3:2). Пак той е в листата с асистентите и в Мексико`86, където има четири наряда: Португалия - Англия (1:0), Германия - Шотландия (2:1), Дания - Испания (1:5) и на може би най-скандалния 1/4-финал във футболната история - Аржентина - Англия (2:1), в който точно българинът " проспа " гола на Марадона с " Божията ръка ".
Около година и половина преди Мондиал 2022 се заприказва, че рефер №1 у нас сега - Георги Кабаков, има късмет да попадне в листата на съдиите, които ще свирят в Дубай. Дори една от дилемите на новия ръководител на Съдийската комисия към БФС Виктор Кашай бе да го приготви за сходно предизвикателство, а и да лобира за него. За страдание всички старания и маневри се оказаха безрезултатни и 36-годишният пловдивчанин също ще гледа шампионата в Катар по малкия екран.
Така Дочев си остава последният български футболен арбитър, избран от ФИФА да управлява мач на международно състезание. Оттогава минаха към този момент 36 години...
Националите имат всичко на всичко 7 участия, за последно играха на Мондиал 1998 във Франция и от този момент не участват на международните футболни финали. Както е тръгнало няма и да присъстват в обозримо бъдеще. И последователно стана традиция преди всяко състезание да се появяват информации кои чужденци, играещи по нашите терени са извикани в своите тимове. Това даваше ненапълно самочувствие, че българският шампионат не е чак толкоз зле и в него има футболисти, които имат качества да вземат участие на международно състезание.
Така през 2002 година бе маркирано, че южноафриканецът Макдоналд Мукаси от " Локомотив " (Сф) играе за своята страна на финалите в Япония и Южна Корея. Четири години по-късно - в Германия, вратарят на ЦСКА Оливер Ковачевич отпътува като трети вратар на отбора на Сърбия и Черна гора. През 2010-а в Южна Африка и 2014-а в Бразилия на вратата на Алжир бе Райс Мболи, който играеше у нас за " Славия " и ЦСКА. А на последния Мондиал - в Русия през 2018-а, представители на българското състезание бяха полякът Яцек Горалски ( " Лудогорец " ) и исландецът Холмар Ейолофсон ( " Левски " ).
Сега, като че ли да се подчертае още по-дебело фактът, че заради дълбоката управническа, треньорска и идейна рецесия нашият футбол е пъхнат в кьошето на международния, на Мондиал 2022 в Катар няма да има никаква българска връзка. Не се откри даже и задграничен футболист, който да бъде предпочетен от своя народен селекционер най-малко за разширения състав.
Говореше се за двама от " Лудогорец " - Бърнард Текпетей и Якоб Пиотровски. Но нито крилото хвана окото на ганайския селекционер Ото Адо, нито пък треньорът на " тайфа полска " Чеслав Михневич има потребност от услугите на полузащитника на българските първенци. Така ще гледаме първото международно състезание от 32 години (от Италия`90), в което няма да има никаква " българска диря ".
Тъжната картинка се добавя и от нашите футболни съдии. Те пък са не просто в кьошето, а изобщо отсъстват от международната карта. В историята на шампионатите има едва двама български рефери, и то взети единствено за помощници.
Първият е Димитър Руменчев. През 1962 година в Чили той е два пъти тъчрефер - на двубоите Италия - Швейцария (3:0) и ЧССР - Унгария (1:0), а четири години по-късно в Англия е край страничната линия в два мача на бъдещите международни първенци - Англия - Уругвай (0:0) и Англия - Франция (2:0).
През 1982 година Богдан Дочев е асистент арбитър на: Испания - Хондурас (1:1), Англия - Съюз на съветските социалистически републики (2:0) и Италия - Бразилия (3:2). Пак той е в листата с асистентите и в Мексико`86, където има четири наряда: Португалия - Англия (1:0), Германия - Шотландия (2:1), Дания - Испания (1:5) и на може би най-скандалния 1/4-финал във футболната история - Аржентина - Англия (2:1), в който точно българинът " проспа " гола на Марадона с " Божията ръка ".
Около година и половина преди Мондиал 2022 се заприказва, че рефер №1 у нас сега - Георги Кабаков, има късмет да попадне в листата на съдиите, които ще свирят в Дубай. Дори една от дилемите на новия ръководител на Съдийската комисия към БФС Виктор Кашай бе да го приготви за сходно предизвикателство, а и да лобира за него. За страдание всички старания и маневри се оказаха безрезултатни и 36-годишният пловдивчанин също ще гледа шампионата в Катар по малкия екран.
Така Дочев си остава последният български футболен арбитър, избран от ФИФА да управлява мач на международно състезание. Оттогава минаха към този момент 36 години...
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ