Можем ли да не се пипаме по лицето
Световната здравна организация поучава като профилактика против вирусните инфекции, в това число Ковид-19 (COVID-19), да ограничим контактите с хората към нас, да носим маски, по-често да си мием ръцете и да се стараем да не се пипаме по лицето. Оказва се обаче, че последната рекомендация е съвсем неизпълнима. Постоянното допиране до устата, носа и очите е инстинкт, присъщ за човешкия жанр.
Опитай да не се докосваш
Според проучвания на американски учени, новият ковид SARS-CoV-2 живее няколко часа във въздуха, до момента в който върху повърхности може да преживее с дни. Например върху мед може да оцелее съвсем четири часа, върху картон – към денонощие, а върху пластмаса и неръждаема стомана – от два до три дни. Затова вероятността да се болестите единствено от досег до един или различен предмет е огромна, изключително в случай че по-късно се пипнете с ръце по очите, носа или устата.
Да не се пипаме по лицето поучават всички експерти. Но осъществяването на тази рекомендация е доста мъчно. Американският „ Вашингтон пост ” изброи десетки случаи, при които публични лица са нарушили тези рекомендации по време на изказвания с апели да не се пипат устните, носа и очите.
Според австралийски учени, дори студентите по медицина, осведомени с заплахата от сходни жестове, допират лицата си към 23 пъти за един час. Устата, бузите и брадичката – по четири пъти на час, носа и очите – по три, а ушите – по веднъж. Средната дълготрайност на такова допиране е 3 секунди. Според други данни, хората се пипат по лицето приблизително 15,7 пъти за час, което е изцяло задоволително коронавирусът да проникне в организма.
Под въздействие на събитията
Според немски учени, случайното допиране на лицето оказва помощ на хората да се оправят с страстите и да се концентрират. Колкото е по-високо равнището на стрес (а самото съобщаване на пандемия от вирусна зараза провокира стрес), толкоз по-често човек се пипа по устата и носа и търка очите си по-дълго.
В извършен с доброволци опит за инспекция на паметта, по време на който на всеки 5 минути са включвани неприятни звуци, предизвикващи дискомфорт, броят на докосването на лицата на участниците съответствал на равнището на стрес, регистриран благодарение на енцефалограф.
Подобно държание се следи у индивида още в утробата на майката. Когато тя е подложена на стрес, бебето се пипа по лицето.
Изследванията са посочили, че желанието да се допрян по лицето при обстановка на неопределеност, е инстинкт, присъщ за всички примати.
Затова учените поучават да се употребяват латексови ръкавици в градския превоз или на публични места, където може да се „ пипне ” вирус. Необичайното чувство от носенето им ще отклони вниманието от желанието да се пипнем по лицето.
Опитай да не се докосваш
Според проучвания на американски учени, новият ковид SARS-CoV-2 живее няколко часа във въздуха, до момента в който върху повърхности може да преживее с дни. Например върху мед може да оцелее съвсем четири часа, върху картон – към денонощие, а върху пластмаса и неръждаема стомана – от два до три дни. Затова вероятността да се болестите единствено от досег до един или различен предмет е огромна, изключително в случай че по-късно се пипнете с ръце по очите, носа или устата.
Да не се пипаме по лицето поучават всички експерти. Но осъществяването на тази рекомендация е доста мъчно. Американският „ Вашингтон пост ” изброи десетки случаи, при които публични лица са нарушили тези рекомендации по време на изказвания с апели да не се пипат устните, носа и очите.
Според австралийски учени, дори студентите по медицина, осведомени с заплахата от сходни жестове, допират лицата си към 23 пъти за един час. Устата, бузите и брадичката – по четири пъти на час, носа и очите – по три, а ушите – по веднъж. Средната дълготрайност на такова допиране е 3 секунди. Според други данни, хората се пипат по лицето приблизително 15,7 пъти за час, което е изцяло задоволително коронавирусът да проникне в организма.
Под въздействие на събитията
Според немски учени, случайното допиране на лицето оказва помощ на хората да се оправят с страстите и да се концентрират. Колкото е по-високо равнището на стрес (а самото съобщаване на пандемия от вирусна зараза провокира стрес), толкоз по-често човек се пипа по устата и носа и търка очите си по-дълго.
В извършен с доброволци опит за инспекция на паметта, по време на който на всеки 5 минути са включвани неприятни звуци, предизвикващи дискомфорт, броят на докосването на лицата на участниците съответствал на равнището на стрес, регистриран благодарение на енцефалограф.
Подобно държание се следи у индивида още в утробата на майката. Когато тя е подложена на стрес, бебето се пипа по лицето.
Изследванията са посочили, че желанието да се допрян по лицето при обстановка на неопределеност, е инстинкт, присъщ за всички примати.
Затова учените поучават да се употребяват латексови ръкавици в градския превоз или на публични места, където може да се „ пипне ” вирус. Необичайното чувство от носенето им ще отклони вниманието от желанието да се пипнем по лицето.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ