Свети Евтихий е причислен също и към числото на малките

Свети Евтихий е присъединен също и към цифрата на дребните апостоли и се назовава деятел, макар че не влиза в цифрата на седемдесетте; той е почетен с това име, тъй като се потрудил с най-старшите апостоли, благовестейки името на нашия Господ Иисус Христос, а също и тъй като бил подложен от тях за свещеник за служение на словото и за принасяне на безкръвната жертва, и най-после, тъй като обиколил доста страни с проповед за Христовото име освен с другите апостоли, само че и самичък. Впрочем, той не проповядвал самичък Евангелието, защото постоянно имал за собствен сателит ангел Божий, който го подкрепял и му предсказвал всичко, което щяло да се случи с него. Този Христов деятел на всички места понасял с самообладание и затварянето в тъмници, и побоищата, страдайки мъжествено за своя Господ.

Веднъж, когато свети Евтихий бил затворен в тюрма и малтретиран дълго време от апетит, Бог му изпратил самун от небето; този самун бил донесен от невидима ръка; като изял хляба, Христовият деятел дотолкоз се укрепил, че счел за оскъдни всички мъчения, на които го предавали.

Друг път, когато бил окачен гол на едно дърво за мъчения и бил разкъсван с стоманени остриета, дружно с кръвта от чистото му тяло изтекло и благовонно миро и изпълнило въздуха с благовоние.

След това, когато хвърлили светия деятел в избухлив огън, ненадейно се чул гръм от небето, излял се пороен дъжд с град и загасил огъня, а светецът останал жив и незасегнат и популяризирал Господа.

Светецът бил хвърлен на зверовете, с цел да го раздерат, само че щом го видели, те станали кротки като овце. Но най-чудно било това, че лъвът, пуснат против него, проговорил с човешки глас, популяризирал величието на нашия Господ и Спасител Иисус Христос и доста изумил и даже довел в смут всички, които следили зрелището.

Но какво чудно има в това? Нима Този, Който в древността могъл да отвори устата на Валаамовата ослица (виж Числ. 22:28-31), не би могъл и в този момент да отвори устата на лъва, с цел да проговори на човешки език, за изобличение и посрамване на нечестивите и за възхвала на всемогъщата Си мощ? Един и Същ Господ участвал и чудотворил и тук, и там.

* Валаам, наследник Веоров, бил оракул от град Петор, при река Ефрат, покрай Харан, в Месопотамия. За него се носела мълва, че който той благослови, ще бъде блажен, и който прокълне, ще бъде прокълнат (Числ. 22:6.) Когато израилтяните, откакто победили аморейските царе, тръгнали по-нататък и спрели в Моавската низина, при Иордан, против Иерихон, моавитският цар Валак и мадиамските старейшини, изплашени от успехите на израилтяните, се съгласили да повикат при себе си Валаам, с цел да прокълне израилтяните. Три пъти Валак определял място за това на разнообразни височини (езически капища) и три пъти вразуменият от Бога Валаам вместо проклятия произнасял благословения, които приключил със славно знамение за Месия. Ослицата на Валаам му попречила да тръгне и да извърши неприятно дело - проклинание на израилтяните, а когато той почнал да я бие, принуждавайки я да тръгне, тя му продумала с човешки глас. Това събитие се има поради в житието (ср. Числ. 22, 23.). Бел.ред.

За края на подвига на светия деятел е известно, че той бил доведен вързан от Ефес в родния си град Севастопол и там умрял. Службата, написана за него в Минея, загатва за метода на гибелта му: с меч била отсечена неговата почтена глава, която Бог увенчал с благолепния венец на успеха.*

* Свети деятел Евтихий умрял в края на I или при започване на II век. Бел.ред.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.