Миедзиморже - държавата, която можеше да промени света, но без България
Светът можеше да е напълно друго място в наши дни, в случай че проектът за нова страна на полския водач Йозеф Пилсудски се беше осъществил. След Първата международна война той предлага страните от Централна и Източна Европа без България да се обединят в обща федерация. Основата цел е била да се предотврати руска инвазия, написа Вести бг.
В вероятност обаче това държавно обединяване с работното име Миедзиморже (Międzymorze - Междуморие) евентуално щеше да спре и настъплението на Нацистка Германия.
Официални предложения за договаряния са отправени към Литва, Латвия, Естония, Финландия, Беларус, Украйна, Унгария, Румъния, Югославия и Чехословакия.
Идеята на Пилсудски отразява значително страховете на Полша от Руската империя и Прусия, които през XVIII век си поделят страната.
Миедзиморже, сходно на Полско-Литовския съюз през средновековието е трябвало да пази Централна и Източна Европа от домогванята на огромните районни сили – тогава Тевтонския медал и Великото московско княжество.
Името отразявало концепцията за федерация от Черно до Балтийско море. Тя обаче срещнала мощна националистическа опозиция в доста от поканените страни. А от великите сили в оня миг, единствено Франция подкрепила проекта на Пилсудски.
В самата Полша, както и Литва, Латвия, Естония, Финландия, Беларус, Украйна, Унгария и Чехословакия, получили самостоятелност след Първата международна война, националистическите настроения били доста мощни.
Властите в Сърбия, като спечелили от спора, пък съумели да основат Кралство Югославия, поемайки контрола над Хърватия и Словения и към този момент чертаели лични проекти за обединяване на Балканите, ръководено от Белград.
Териториалните искания сред освободените страни скоро довели до спорове. Полша, Румъния и Унгария пробвали да откъснат част от Украйна в траяла малко повече от 8 месеца война, в която починали над 25 хиляди души.
Амбициите на полското държавно управление довели и до война с Литва, като дипломатическите връзки сред двете страни били възобновени близо две десетилетия по-късно, едвам през 1938 година, след ултиматум от Нацистка Германия.
Стълкновения и искания имало и по границата на Полша и Чехословакия. Всичко това довело до разделяне, което направило реализирането на проекта за единна федерация невероятно.
А и Русия работила интензивно против него. През 1919 година комунистите взели властта в Източна Украйна, провъзгласявайки национална република. Украинската самостоятелност траяла официално до 1922 година, когато страната влезнала в Съюз на съветските социалистически републики. Междувременно Москва решила да поддържа териториалните искания на Украйна и почнала война с Полша. В спора починали над 100 хиляди души.
Така концепцията за Миедзиморже се провалила, а през 1939 година, тъкмо както се страхувал Пилсудски, Полша била поделена сред Нацистка Германия и Съюз на съветските социалистически републики.
След Втората международна война пък всички страни, към които били отправени предложения, без Финландия, са окупирани от руската войска.
В наши дни концепцията на Пилсудски е възродена в Полша, която все по този начин се усеща застрашена от Москва и ненапълно разочарована от доминирания от Германия Европейски съюз.
Неин израз е форматът на Вишеградската четворка - геополитическо обединяване, в което влизат Полша, Унгария, Чехия и Словакия.
Те интензивно търсят близки позиции с Украйна, Хърватия, Румъния и този път даже с България.
Източник: Rzeczpospolita, Ethnic Nationalism and the Fall of Empires, EurActive
В вероятност обаче това държавно обединяване с работното име Миедзиморже (Międzymorze - Междуморие) евентуално щеше да спре и настъплението на Нацистка Германия.
Официални предложения за договаряния са отправени към Литва, Латвия, Естония, Финландия, Беларус, Украйна, Унгария, Румъния, Югославия и Чехословакия.
Идеята на Пилсудски отразява значително страховете на Полша от Руската империя и Прусия, които през XVIII век си поделят страната.
Миедзиморже, сходно на Полско-Литовския съюз през средновековието е трябвало да пази Централна и Източна Европа от домогванята на огромните районни сили – тогава Тевтонския медал и Великото московско княжество.
Името отразявало концепцията за федерация от Черно до Балтийско море. Тя обаче срещнала мощна националистическа опозиция в доста от поканените страни. А от великите сили в оня миг, единствено Франция подкрепила проекта на Пилсудски.
В самата Полша, както и Литва, Латвия, Естония, Финландия, Беларус, Украйна, Унгария и Чехословакия, получили самостоятелност след Първата международна война, националистическите настроения били доста мощни.
Властите в Сърбия, като спечелили от спора, пък съумели да основат Кралство Югославия, поемайки контрола над Хърватия и Словения и към този момент чертаели лични проекти за обединяване на Балканите, ръководено от Белград.
Териториалните искания сред освободените страни скоро довели до спорове. Полша, Румъния и Унгария пробвали да откъснат част от Украйна в траяла малко повече от 8 месеца война, в която починали над 25 хиляди души.
Амбициите на полското държавно управление довели и до война с Литва, като дипломатическите връзки сред двете страни били възобновени близо две десетилетия по-късно, едвам през 1938 година, след ултиматум от Нацистка Германия.
Стълкновения и искания имало и по границата на Полша и Чехословакия. Всичко това довело до разделяне, което направило реализирането на проекта за единна федерация невероятно.
А и Русия работила интензивно против него. През 1919 година комунистите взели властта в Източна Украйна, провъзгласявайки национална република. Украинската самостоятелност траяла официално до 1922 година, когато страната влезнала в Съюз на съветските социалистически републики. Междувременно Москва решила да поддържа териториалните искания на Украйна и почнала война с Полша. В спора починали над 100 хиляди души.
Така концепцията за Миедзиморже се провалила, а през 1939 година, тъкмо както се страхувал Пилсудски, Полша била поделена сред Нацистка Германия и Съюз на съветските социалистически републики.
След Втората международна война пък всички страни, към които били отправени предложения, без Финландия, са окупирани от руската войска.
В наши дни концепцията на Пилсудски е възродена в Полша, която все по този начин се усеща застрашена от Москва и ненапълно разочарована от доминирания от Германия Европейски съюз.
Неин израз е форматът на Вишеградската четворка - геополитическо обединяване, в което влизат Полша, Унгария, Чехия и Словакия.
Те интензивно търсят близки позиции с Украйна, Хърватия, Румъния и този път даже с България.
Източник: Rzeczpospolita, Ethnic Nationalism and the Fall of Empires, EurActive
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ