Тръмп и СЗО: Думам ти, дъще, сещай се, снахо
Светът е в болничен, а Covid-19 e на път да вкара ново летоброение. Но и в друг подтекст, старите вражди си остават настоящи. Такова противоборство, което ще оцелее и след така наречен ковид, е това сред Съединени американски щати и Китай.
Така да вземем за пример, американският президент Доналд Тръмп съобщи, че на този стадий Съединени американски щати преустановяват финансирането си за Световната здравна организация (СЗО). Аргументите на ръководителя на Белия дом са в следния порядък: СЗО не съумява да се оправи с Covid-19 и в битката си против ковид е била подведена от Китай.
Критиката към активността на СЗО може да бъде обогатена. Например, на организацията й трябваха 22-23 дни, с цел да признае, въпреки страхливо и колебливо, че Covid-19 е инфектиран и може да се придвижва от човек на човек (с направената експлицитна спогодба от страна на СЗО, че са нужни още проучвания, с цел да се наблюдава степента на пренасяне). Основната причина за това закъснение е, че към оня миг СЗО се доверяваше прекомерно доста на информацията, която й поддаваше китайското държавно управление.
По този метод здравната организация се облягаше на китайското рамо, макар че ролята на Пекин към оня миг към този момент бе задоволително дискусионна, тъй като бе ясно, че китайските управляващи са предизвестили СЗО за съществуването на вируса прекомерно късно (Пекин осведоми здравната организация за ковид на 31 декември, макар че локалните управляващи са записали Covid-19 30 дни по-рано, на 1-ви декември предходната година).
Въпреки това през месец януари формалните изказвания, които идваха от СЗО, бяха издържани по пионерски: в регистрирането и ограничението на вируса китайските управляващи " са отворени и кооперативни " (по Reuters). A ръководителят на здравната организация Тедрос Адханом Гебрейесъс сякаш бе поел ролята на началник на връзките с обществеността на Пекин, заявявайки в края на месеца, че Китай е открил нов стандарт за надзор на вируса. Същият похвали и персонално президента Си Дзинпин за неговата подготвеност да споделя информация, обвързвана с Covid-19 (?!).
И тези изявления бяха направени, макар че представителите на СЗО знаеха по-добре от всички, че е минал един диапазон време от към три седмици, в които, първо, Пекин е предизвестил СЗО за Ковид-19 (31.12.2019 г.) и в които, второ, Пекин е позволил екип на здравната организация в Ухан (20-21.01.2020 г.).
Никой в СЗО очевидно не посмя да зададе на Китай следните два несложни въпроса: за какво крихте един месец информацията за Covid-19 и за какво три седмици възпрепятствахте нашите екипи от здравни специалисти?
Вместо това ръководителят на СЗО, упоменатият Тедрос Адханом Гебрейесъс, при започване на февруари месец размаха пръст на света, предупреждавайки го (1) да не затваря границите си за пасажери от Китай и (2) да не политизира вируса. Точно последното подейства като афродизиак на американската администрация и тя публично показа Covid-19 като просто " китайския вирус ".
По този метод здравната организация още при започване на Covid-19 направи две груби неточности. Първа е, че тя разреши да бъде пленник на информацията, която идваше от Пекин. А това, несъмнено, бе информация, която се грижеше за битката с ковид толкоз, колкото и за имиджа на китайската страна. Втора неточност бе тази, че ръководителят на СЗО, вместо да бъде глас на света в Китай, се трансформира в глас на Китай в света.
Тези две неточности доведоха автоматизирано и до третата такава на СЗО: оповестяването на пандемията прекомерно късно, на 11 март. Дотогава обаче вълкът е към този момент пуснат да хулиганства в кошарата.
На този декор, в изборна година в Съединени американски щати като 2020-та, единственото нещо, което отделя Доналд Тръмп от втори мандат, е не Джо Байдън, а проблемите, които Covid-19 основава за американската стопанска система. Затова " китайският вирус " стана още по-опасен за републиканската администрация. И откакто демократите в Съединени американски щати приказваха години наред за съветската интервенция в изборния развой на страната, какво им пречи на републиканците да стартират да етикират ковид като китайското вмешателство в Съединени американски щати?
Оттук нататък бе въпрос на време СЗО да се озове в полезрението на Доналд Тръмп и то по несъответствуващия метод: като инструмент, който освен се държи несъответстващо по отношение на създалата се обстановка на пандемия, само че и като подобен, в който въздействието на Китай се усеща и чува все по-силно. И това в случай, че Съединени американски щати дават 10 пъти повече пари за бюджета на СЗО, в сравнение с това прави Китай (893 млн. $ против 86 млн. долара).
Но протичащото се в СЗО, която е здравната организация в границите на Организация на обединените народи (ООН), в действителност е показателно въобще за трендовете в цялото Организация на обединените нации. Докато Съединени американски щати внасят към 22% от бюджета на Организация на обединените нации, то Китай се ангажира с 12% от него. Въпреки това въздействието на Пекин в организацията нараства и съумява от ден на ден да сковава активността на Организация на обединените нации (справка: Тайван, пакистанските терористични организации, южно-китайското море, уйгурите и т.н.). Пекин управлява и четири от профилираните организации в организацията, до момента в който Съединени американски щати, да вземем за пример, лидират една.
Затова, когато Доналд Тръмп инициира дейности и приказва на СЗО, в действителност цялото Организация на обединените нации би трябвало да слуша. Знаем, че когато свекървата приказва на щерката, снахата би трябвало да слуша. Мартин Табаков, news.bg
Така да вземем за пример, американският президент Доналд Тръмп съобщи, че на този стадий Съединени американски щати преустановяват финансирането си за Световната здравна организация (СЗО). Аргументите на ръководителя на Белия дом са в следния порядък: СЗО не съумява да се оправи с Covid-19 и в битката си против ковид е била подведена от Китай.
Критиката към активността на СЗО може да бъде обогатена. Например, на организацията й трябваха 22-23 дни, с цел да признае, въпреки страхливо и колебливо, че Covid-19 е инфектиран и може да се придвижва от човек на човек (с направената експлицитна спогодба от страна на СЗО, че са нужни още проучвания, с цел да се наблюдава степента на пренасяне). Основната причина за това закъснение е, че към оня миг СЗО се доверяваше прекомерно доста на информацията, която й поддаваше китайското държавно управление.
По този метод здравната организация се облягаше на китайското рамо, макар че ролята на Пекин към оня миг към този момент бе задоволително дискусионна, тъй като бе ясно, че китайските управляващи са предизвестили СЗО за съществуването на вируса прекомерно късно (Пекин осведоми здравната организация за ковид на 31 декември, макар че локалните управляващи са записали Covid-19 30 дни по-рано, на 1-ви декември предходната година).
Въпреки това през месец януари формалните изказвания, които идваха от СЗО, бяха издържани по пионерски: в регистрирането и ограничението на вируса китайските управляващи " са отворени и кооперативни " (по Reuters). A ръководителят на здравната организация Тедрос Адханом Гебрейесъс сякаш бе поел ролята на началник на връзките с обществеността на Пекин, заявявайки в края на месеца, че Китай е открил нов стандарт за надзор на вируса. Същият похвали и персонално президента Си Дзинпин за неговата подготвеност да споделя информация, обвързвана с Covid-19 (?!).
И тези изявления бяха направени, макар че представителите на СЗО знаеха по-добре от всички, че е минал един диапазон време от към три седмици, в които, първо, Пекин е предизвестил СЗО за Ковид-19 (31.12.2019 г.) и в които, второ, Пекин е позволил екип на здравната организация в Ухан (20-21.01.2020 г.).
Никой в СЗО очевидно не посмя да зададе на Китай следните два несложни въпроса: за какво крихте един месец информацията за Covid-19 и за какво три седмици възпрепятствахте нашите екипи от здравни специалисти?
Вместо това ръководителят на СЗО, упоменатият Тедрос Адханом Гебрейесъс, при започване на февруари месец размаха пръст на света, предупреждавайки го (1) да не затваря границите си за пасажери от Китай и (2) да не политизира вируса. Точно последното подейства като афродизиак на американската администрация и тя публично показа Covid-19 като просто " китайския вирус ".
По този метод здравната организация още при започване на Covid-19 направи две груби неточности. Първа е, че тя разреши да бъде пленник на информацията, която идваше от Пекин. А това, несъмнено, бе информация, която се грижеше за битката с ковид толкоз, колкото и за имиджа на китайската страна. Втора неточност бе тази, че ръководителят на СЗО, вместо да бъде глас на света в Китай, се трансформира в глас на Китай в света.
Тези две неточности доведоха автоматизирано и до третата такава на СЗО: оповестяването на пандемията прекомерно късно, на 11 март. Дотогава обаче вълкът е към този момент пуснат да хулиганства в кошарата.
На този декор, в изборна година в Съединени американски щати като 2020-та, единственото нещо, което отделя Доналд Тръмп от втори мандат, е не Джо Байдън, а проблемите, които Covid-19 основава за американската стопанска система. Затова " китайският вирус " стана още по-опасен за републиканската администрация. И откакто демократите в Съединени американски щати приказваха години наред за съветската интервенция в изборния развой на страната, какво им пречи на републиканците да стартират да етикират ковид като китайското вмешателство в Съединени американски щати?
Оттук нататък бе въпрос на време СЗО да се озове в полезрението на Доналд Тръмп и то по несъответствуващия метод: като инструмент, който освен се държи несъответстващо по отношение на създалата се обстановка на пандемия, само че и като подобен, в който въздействието на Китай се усеща и чува все по-силно. И това в случай, че Съединени американски щати дават 10 пъти повече пари за бюджета на СЗО, в сравнение с това прави Китай (893 млн. $ против 86 млн. долара).
Но протичащото се в СЗО, която е здравната организация в границите на Организация на обединените народи (ООН), в действителност е показателно въобще за трендовете в цялото Организация на обединените нации. Докато Съединени американски щати внасят към 22% от бюджета на Организация на обединените нации, то Китай се ангажира с 12% от него. Въпреки това въздействието на Пекин в организацията нараства и съумява от ден на ден да сковава активността на Организация на обединените нации (справка: Тайван, пакистанските терористични организации, южно-китайското море, уйгурите и т.н.). Пекин управлява и четири от профилираните организации в организацията, до момента в който Съединени американски щати, да вземем за пример, лидират една.
Затова, когато Доналд Тръмп инициира дейности и приказва на СЗО, в действителност цялото Организация на обединените нации би трябвало да слуша. Знаем, че когато свекървата приказва на щерката, снахата би трябвало да слуша. Мартин Табаков, news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ