Невидимата енергийна революция в транспорта
света се случва извънредно бърза смяна на горивната база на корабите - морският превоз се газифицира, написа специалистът по ръководство на околна среда Боян Рашев.
Около 10% от поръчките за нови танкери през 2020 година (55 броя) са за машини на полутечен природен газ (LNG dual fuel), които могат да работят и на мазут (като аварийно гориво).
Повече информация тук може да видите.
Забележете за какъв растеж става въпрос: Към момента в деяние са единствено 30 сходни кораба, пуснати на вода в последните 2-3 година, а през днешния ден към този момент приказваме за важен дял от цялата промишленост! На фона на пълзенето нагоре на електромобилността през последното десетилетие, това е мълниеносен скок.
Дължи се на две съществени аргументи:
Първо, Международната организация по морски превоз (IMO) наложи брутални ограничавания на излъчванията на серни оксиди от корабите, които принудиха фирмите да търсят смяна на горивото - от мазут към дизел с ниско сярно наличие или газ.
Второ, всеобщото създаване на терминали за полутечен природен газ и ниската му цена направи допустимо евтиното зареждане на корабите на доста места по света.
Морският превоз емитира към 1 милиард тона СО2 годишно или към 2.5% от световните излъчвания като този дял пораства доста бързо. Замяната на мазута с природен газ ще отстрани замърсяването на въздуха със серни оксиди, само че няма да промени значително растежа на СО2 излъчванията (само с 20% по-малко на миля).
А тези кораби имат потребен живот от 30-40 години...
Това е действителността и тя, за разлика от фантазиите за всеобщата ВЕИ-базирана електрификация, се случва с революционна скорост.
Около 10% от поръчките за нови танкери през 2020 година (55 броя) са за машини на полутечен природен газ (LNG dual fuel), които могат да работят и на мазут (като аварийно гориво).
Повече информация тук може да видите.
Забележете за какъв растеж става въпрос: Към момента в деяние са единствено 30 сходни кораба, пуснати на вода в последните 2-3 година, а през днешния ден към този момент приказваме за важен дял от цялата промишленост! На фона на пълзенето нагоре на електромобилността през последното десетилетие, това е мълниеносен скок.
Дължи се на две съществени аргументи:
Първо, Международната организация по морски превоз (IMO) наложи брутални ограничавания на излъчванията на серни оксиди от корабите, които принудиха фирмите да търсят смяна на горивото - от мазут към дизел с ниско сярно наличие или газ.
Второ, всеобщото създаване на терминали за полутечен природен газ и ниската му цена направи допустимо евтиното зареждане на корабите на доста места по света.
Морският превоз емитира към 1 милиард тона СО2 годишно или към 2.5% от световните излъчвания като този дял пораства доста бързо. Замяната на мазута с природен газ ще отстрани замърсяването на въздуха със серни оксиди, само че няма да промени значително растежа на СО2 излъчванията (само с 20% по-малко на миля).
А тези кораби имат потребен живот от 30-40 години...
Това е действителността и тя, за разлика от фантазиите за всеобщата ВЕИ-базирана електрификация, се случва с революционна скорост.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ