Заравяли грешните египтяни живи в саркофази със скарабеи
Свещеният скарабей е едро насекомо, което на дължина доближава до 2.5 сантиметра. Скарабеят е един от знаците на Древен Египет, където преди епохи бил одобряван за генератор на мощна позитивна сила.
Египтяните считат, че даже единствено техният символистичен облик, който се среща много постоянно като претекст в древноегипетското изкуство, лекува и пази.
Свещеният бръмбар бил считан за знак на здравето. Египтяните вярвали, че небесните сили ги пазят посредством скарабея. Скарабеят обаче е освен знак на живота. Той има и известна отрицателна натовареност.
Когато египтяните правили тежки закононарушения, ги очаквала мъчителна гибел. Те били увивани живи в платнище, а в саркофазите им са били изсипвани скарабеи, които да се хранят от плътта им, до момента в който умрат.
Това е едно от най-тежките египетски санкции, познато е като хом дай. Тъй като скарабеите се хранят най-вече с разложена плът, те са бръмбари-лешояди.
Скарабеите се назовават още торни бръмбари, той като се хранят с животинска тор. Мъжкият и женската оформят топчета тор, женската снася в тях яйцата си, а по-късно двамата заравят топчетата в земята. От яйцата се излюпват ларви, които се хранят с торта от топчетата.
Когато пораснат и се трансфорат във възрастни човеци, те се измъкват от топчетата като че ли се раждат отдолу под земята. Така скарабеите се трансформирали в знак на възкресението. Те са и знак на слънцето, защото съгласно преданието търкалят топчиците тор от изток на запад, повтаряйки пътя на слънцето, т.е. пътя на Ра, египетския безоблачен Бог.
В Древен Египет скарабеят бил измежду най-популярните амулети. Той се създава от зелен базалт, гранит или мрамор, от време на време от синя глина или фаянс, затрупан с алена, синя или зелена глазура.
В долната си амулетите скарабеи са по-плоски, с цел да бъдат изписвани на тях пожелания за шанс или вълшебен знаци.
