Свещеният кладенец на маите и неговите тайни. Чичен Ица е

Свещеният кладенец на маите и неговите тайни

Свещеният бунар на маите и неговите секрети. Чичен Ица е един от най-древните градове на маите. Намира се на към 120 километра източно от Мерида в Юкатан.

Руините му датират от края на интервала на маите. С повърхност от 1547 хектара е един от най-големите обекти, намиращи се под палещите лъчи на равнината Юкатан. Центърът е ангажиран от многочислени монументални здания с религиозно-политически генезис, от които се откроява огромна непокътната стъпаловидна пирамида Кукулкан. В непосредствена непосредственост се намират остатъци от религиозни храмове и къщи.

Източниците на вода се броят на пръсти и измежду тях са редките карстови извори.

В Чичен Ица кладенците са два и са ситуирани на 800 метра един от различен . Единият бунар служел за снабдяване на питейна вода, а водата в другия маите не докосвали. Cenote Sagrado – Свещенният бунар е дал името на Чичен Ица.

Свещеният бунар е бездънен 50 м, от които 30 м са под водата . Диаметърът му е 60 м. Според преданието тук живял богът на дъждовете Юм Чак .

Маите не докосвали водите на кладенеца даже и при най-голямата суша, тъй като вярвали, че не трябва да безпокоят и гневят Юм Чак , с цел да не спре дъждовете и всичко живо да загине. Това място било несъмнено за жертвоприношения. Испанският духовник Диего де Ланда пръв разказва ритуала по жертвоприношенията през 1566 година. Според него маите са хвърляли в кладенеца скъпоценности, скъпи предмети и злато.

Изборът на брачна половинка за божеството падал върху най-красивата госпожица. Под ударите на барабаните и тържествените химни, които пеела тълпата, луксозно облечената и накичена със скъпи украшения булка вървяла към кладенеца. Жреците хвърляли момичето в кладенеца – маите вярвали, че тя не умира, тъй като попада в обятията на Юм Чак.

Испанските конквистадори подхванали доста опити да извадят скъпоценностите от кладенеца, само че Юм Чак строго пазел съкровищата си и всички опити се оказали несполучливи. Дълбочината и единайсет метровият пласт кал се оказали непреодолимо затруднение.

Между 1904 и 1910 година консулът на Съединени американски щати в Юкатан Едуард Томпсън прави подводни проучвания.

Потопявайки се в свещените води на кладенеца, той разкрил над петдесет скелета . Не можело да няма и скъпоценности на дъното, съгласно Томпсън. Слънчевата светлина прониквала едвам на 5 м дълбочина. От там нататък следвала непрогледна мрачевина, която и прожектор не можел да разсече.

Търсенето на скъпоценностите се налагало да се прави опипом . И в действителност в основата му са открити доста предмети, в това число нефрит, бижута, златни украшения, разнообразни керамични произведения, златни маски, дискове с изобразени подиуми от живота на маите.

При едно от последните си гмуркания Томпсън претърпява акцидент. Удря си зле главата и в следствие изгубва слуха си. Дали не е заплатил цената, по тази причина че е нарушил покоя на бога на дъждовете?