Не очаквах свекървата да ни изгони на улицата с малки деца
Свекървата ни изгони на улицата с дребни деца. Не мога да й простя.
След сватбата започнахме да живеем с родителите на брачна половинка ми. Случи се по този начин, че децата се родиха, преди още да сме си купили лично жилище. Свекървата постоянно е била доста избухлива жена. Въпреки обстоятелството, че първоначално тя ни оказа помощ по доста способи (родителите ми нямаха такава опция по това време), нейният недодялан и могъщ темперамент зачерта всички положителни неща.
Не мога да почитам тази жена, тъй като когато децата бяха на 2,5 и 1 години, тя ни изхвърли на открито на студа. Причината за това бяха зъбите на най-малкия наследник. Тогава тя ме упрекна, че съм родила две деца по свое предпочитание и че би трябвало да мисля в какви условия ще живеят. По думите й поради непрекъснатите писъци на внуците й мигрената й се влошила, появили се и разстройства в съня. Писнало й от нас, и изгони мен и дребните ми деца. Съпругът ми се опита да се намеси и да ни отбрани, само че се оказа неефикасно. Трябваше да извикам такси през нощта и да отида при родителите си на другия завършек на града.
По-малкият ми наследник се разболя. Родителите ми, макар че не бяха подготвени за нощното посещаване, въпреки всичко ни одобриха. След две седмици със брачна половинка ми си взехме апартамент чартърен.
Дълго време след тази обстановка не желаех да поддържам връзка с майката на брачна половинка ми и не я допусках покрай децата си. Тогава тя стартира да се оплаква на всички общи познати, че се държа грубо с нея и укривам децата. Стигна се до такава степен, че тя даже се обади на майка ми и й разказа обстановката от нейната позиция. Каза й, че съм безчувствена и неблагодарна. В отговор на това майка ми й направила скандал.
Вижте още: Нямам време за подправени другари
Изминаха три години откогато свекървата ни изгони. Страстите утихнаха, само че към момента изпитвам злост към свекърва си и не мога да й простя изцяло. Общувам с нея и даже й гостувах няколко пъти, само че връзките ни към момента са напрегнати. Обвинява ни, че поради нас внуците не я възприемат като баба. Защо децата би трябвало да я обичат? За какво? Майка ми непрекъснато ги гледа и си играе с тях, а тя ги вижда на шест месеца един път, за 1-2 часа. Сигурно тази жена е не запомнила по какъв начин ни съобщи и ни изгони на улицата през зимата, по какъв начин крещеше пред внуците си и по какъв начин се опитваше да убеди сина си да не потегля с нас.
Как да обясня на свекърва си, че децата не са играчка и че няма да тичат при нея при първото позвъняване, когато баба им се отегчи? Нека се радва, че по-късно, което претърпях, й разреших да вижда внуците си, а те не помнят онази нощ.
