Предубеденото отношение към човек разрушава съдбата му
Свекървата настоя да живеем при нея след сватбата. Искаше да ме следи от близко.
Предубеденото отношение към човек прави невероятно обективното мислене. Предразсъдъците, стандартите и другите мирогледи основават голяма бездна сред хората.
Има толкоз доста тъжни истории за връзката сред свекърва и снаха. Има доста аргументи, заради които майката не пуска порасналия си наследник да плува свободно.
Ожених се преди 4 години и от самото начало чувам единствено забележки от свекърва си. Тя просто не ме харесва.
Много преди сватбата посетихме майката на Иван. Тя сервира чай и ме разпита за фамилията ми. Тъй като се надявах да намеря втора майка в лицето на моята свекърва, искрено й описах всичко за родителите си. Разбира се, тя беше доста недоволна, че майка ми има проблеми с алкохола.
Изобщо не се гордея с това, както може би се досещате. Като дете баба ми ме избави от сиропиталището и ме отгледа. Но въобще не разбирам за какво би трябвало да се срамя или да съм отговорна за дейностите на родителите ми. Да, майка ми има потребност от помощ, само че какво общо имам с това? Свекървата реши, че крушата не пада по-далеч от дървото и от този момент сме в обтегнати връзки.
Дори в навечерието на сватбата Иван се скара с майка си, тъй като тя не ме искаше за снаха. Но свекървата настоя да живеем в дома й, с цел да не му повлияя неприятно. Искаше да сме пред очите й.
През всичките тези години молех Иван да се преместим. Свекървата можеше да спретне скандал от нищото. На третата година от следването си открих работа на повърхностен работен ден. Роди ни се дете и аз трябваше да напусна университета, тъй като нямаш кой да стои с бебето.
Иван стартира да остава до късно на работа, през уикендите изчезваше. Оказа се, че ми изневерява. Не можах да преживея това изменничество. Нямаше къде да отида, само че си събрах нещата и взех детето.
Седях на автобусната спирка и се чудех какво ще стане по-късно. Само една баба спря и попита какво се е случило.
Избухнах в сълзи. Тя разбра, че нуждая се от помощ. Покани ме в дома си. Малко селце, надалеч от богатствата на цивилизацията. Останах при нея 3 години. Дъщеря ми наричаше баба Ана “бабо ”. И аз мисля, че тя е нашият ангел страж. Винаги си припомням за баба си, когато виждам баба Ана. Може би точно тя ни пази от небето.
Вижте още: Не давайте непоискани препоръки!
Има положителни хора на този свят. Но в реалност може да има повече добрина, в случай че всеки се опита да разбере и помогне на някой в нужда. Хората с сложна орис не могат постоянно да се надяват на шанса. Мнозина се отчайват и давят гения, опциите и живота си в бутилката.
Елена имаше огромен шанс, тъй като не потегли по стъпките на майка си, само че откри сили да се бори за по-добър живот. Тя несъмнено ще стане добър образец за дребната си щерка.
