Босненските пирамиди – феномен или човешко дело?
Сведения сочат, че в Босна и Херцеговина са открити структури, които вършат пирамидите на Гиза да наподобяват като дребни скални модели. Висока 267 метра, пирамидата на Слънцето надминава по височина Великата египетска пирамида. В същия регион се намират също и пирамидите на Луната, Дракона и новооткритата Любов.
Създаването на структури като тези изисква грамаден човешки труд и голяма логистична организация – обработване на почва, храна, превоз, жилища, вода, място за изхвърляне на боклуци и така нататък
Съществуването на тези великански изкуствени структури в Европа значи, че цялата история на развиването на човешката цивилизация, ще би трябвало да се пренаписва от Босна и Херцеговина. В тази връзка Семир Османаджик, който е в центъра на тези открития споделя: " Моето изобретение ще промени човешката история ".
Професор Джон Паркър от Университета в Кембридж посещава на място откритието и се заема с проучване произхода на чудатите структури. В горната част на хълма на пирамидата на Слънцето, той вижда по какъв начин локалните са разчистили и изкопали известна повърхност до дълбочина от към метър, излагайки това, което наподобява пред света, като бетон разлят надолу по скатовете на хълма. Тези наклонени, плоски пластове наподобяват като цялост, обединена от накакво свързващо вещество и биват показани като направени от човешка ръка.
В контрастност с пирамидата на Слънцето, където бетонните плочи лежат паралелно на страната на хълма, материалът, който съставлява пирамида на Луната е във тип на хоризонтални пластове. Тези плочи имат вълнист резултат от горната страна и цялостна повърхност набраздена от линии.
Пластовете са начупени на груби правоъгълни блокове, само че са ситуирани толкоз близо един до различен, че наподобяват тъкмо както, в случай че са направени от човешка ръка. Страната на хълма е завършена в поредност от стъпки, всяка от които е към метър и половина или два метра. От тук и пирамида на Луната е разказана като спъпаловидната пирамида, за разлика от пирамидата на Слънцето, чиито страни са плоски.
Запитан какво мисли за " бетона ", изграждащ пирамидата на Слънцето, професор Паркър е безапелационен, че това е натурален материал. Според него, в случай че се огледа изцяло региона, където са ситуирани пирамидите излиза наяве, че там е имало доста бурна река, която се е спуснала надолу и врязла, оформяйки дълбока котловина в главно формираната от варовик област. След това обаче, реката се е покачила в планините на Запад, чиито скали са най-вече окислени. Така " бетонът " е изработен в действителност от понесените от реката камъни, които измити от окислените планини са се утаили в един тип алкален субстрат.
Според Паркър това толкоз ясно естествено събитие, би трябвало да бъде изследвано като естествен феномен, а не да се обгръща в сянката на магия и тайнственост.
