. Свързани един с друг чрез връзките на земята, на ума,

.

Свързани един с различен посредством връзките на земята, на мозъка, на сърцето и на плътта, знам, че нищо не може да ни изненада, нито да ни раздели.

Страстните писма сред писателят, драматург и мъдрец Албер Камю и испано-френската актриса Мария Казарес хвърлят за пръв път светлина върху една от най-великите и бурни любовни афери измежду френските литературни кръгове.

Тя е удивително красива актриса с безсънен разум и неприкрит блян към самостоятелност, а той – един от най-значимите писатели на своето време, ослепителен представител на екзистенциалисткото течение във Франция и член на Френската опозиция с лицемерен метод на живот.

Но когато си влюбен, даже и да си притежател на Нобелова премия, си оставаш мъж с от време на време наивна експресивност.

“Добър ден, благополучие ”,

“Тъжен съм, че те оставям, само че толкоз благополучен, че те обичам, че желаех да ти го кажа тази заран ”,

“!!!!!!!!!!! Дъжд от благополучие над моята дребна популярност! ”,

“В ужасния и тъмен свят, твоята светлина! ”… 

Тези послания не участват в обширната и пламенна преписка – 1300 страници огромен формат сред Албер Камю и Мария Казарес .

Това са думи, без дата, написани при изпращането на цветя в дома на актрисата или в театъра. Те просто показват огъня, обзел писателя и актрисата в продължение на петнайсетина години.

Някои от тях са извънредно банални – “Обичам те ”. Знаем, че щастието е без думи.

През 1940 година Албер Камю се дами за Франсин Фор , пианистка и математичка. Двамата имат две деца – близнаци, Катрин и Жан Камю , които се раждат през 1945 година.

Франсин Фор, Албер Камю, Катрин и Жан

Катрин Камю , дъщерята на писателя, е тази, която разказва любовната история на татко си и актрисата  Мария Казарес , една от най-известните звезди на френската сцена по това време, във вълнуващия увод на книгата, побрала голямата им любовна преписка: Мария Казарес и Албер Камю се обикват в Париж, на 6 юни 1944 година, в деня на съюзническия десант.

Първата си целувка двамата споделят пък по време на театрална подготовка за написаната от него пиеса „ Недоразумението ”, когато тя е на 21 години, а той на 30.

Тогава Париж към момента е под нацистка окупация, а Камю играе рискова игра на котка и мишка с Гестапо.

Мария е родена в Испания. Баща й, републиканец, е заставен да замине в заточение, когато Франко завладява властта. Известни са испанските корени на Камю , той също е болен от туберкулоза като бащата на Мария .

По това време писателят, който сензационно влиза в литературата с “Чужденецът ” и “Митът за Сизиф ”, е разграничен с жена си Франсин , останала в Оран.

През октомври 1944 година, когато Франсин най-сетне може да отиде при него, Мария и Албер се разделят. Като мигане на ориста, на “6 юни 1948 година те се засичат на бул. “Сен Жермен ”, преоткриват се и повече не се разделят ”, споделя Катрин Камю:

Тази преписка, непрекъсната в продължение на дванадесет години, добре демонстрира неустоимия темперамент на тяхната обич. Техните писма трансформират в света в едно по-голямо, по-светло място, въздухът е като че ли по-лек с тяхното битие.

Франсин Фор и Албер Камю

Мария взе участие в редица пиеси на Албер Камю и постоянно заплашва да постави завършек на бурната си афера заради упорития отвод на Камю да напусне Франсин Фор . Макар да не има вяра в брака, Албер не желае да напусне брачната половинка и децата си, защото Франсин страда от тежка меланхолия, поради която бива приета в болница, като й организират лекуване с инсулин и електрошокове.

В един миг даже скача от балкон, само че по този начин и не оказва се дали го е направила, с цел да избяга или с цел да се самоубие. Разбира се, за положението й бива упрекнат погрешния й брачен партньор. 

През октомври 1944 година, в Париж, Камю написа на Мария :

Ще дойдеш скоро и ще ти кажа толкоз студено, колкото мога, това, което към момента желая да ти кажа. След това всичко е свършено. Но не желая да се разделяме със злополучен взор, в който на вятъра ще се опитаме да вложим това, което не може да изрази. (…) За нас и за себе си желая да ти приказвам – ще се опитам да направя Франсин щастлива. Чувствам се измършавял във всяко едно отношение в края на тази история. Физически съм по-съсипан, в сравнение с наподобява, а душевен, сърцето ми е изсъхнало, плътно, лишено от стремежи.

(…) Посред този живот, любовта ми ще ти бъде вярна.

Той прибавя следното благопожелание:

Моето най-истинско и най-инстинктивно предпочитание е никой мъж след мен да не протяга ръка повече към теб. Знам, че това не е допустимо.

Мария Казарес и Албер Камю в спектакъл “Марини ” в Париж, 27 октомври 1948 година

После й пожелава да не прахосва „ това прелестно нещо, което си ти “.

Когато тя е на триумфиращото си театрално турне в Аржентина през 1957 той пък печели Нобеловата премия за литература. Тя му изпраща депеша:

Какъв празник млади победителю какъв празник, Мария.

Той й дава отговор:

Никога не си ми липсвала толкоз, твой Алонсо.

Трудно е да се подберат писмата, които разкриват лудата обич сред двама души – всяка страница свидетелства за това, всяка страница разкрива взаимното почитание и удивление.

Те са повече от 1300, което е просто необикновено. Какво откриваме в тях?

Голямото подобие сред Камю и Казарес – подобие интелектуално, морално и политическо. Двама души, които изживяват мощно едни и същи полезности.

И двамата са захласнати от специалността си и от буйната си обич към спектакъл, която опустошава всичко. Страстната обич извира от всяка дума, която френският мъдрец написа на Мария :

Където и да се обърна виждам само нощ. Без теб нямам сили. Иска ми се да умра.

Крача непрекъснато. Продължавам да си представям момента, в който ще затворим вратата на спалнята ти…

На собствен ред тя му отвръща:

Кипя извън и от вътрешната страна. Всички в мен гори – моята душа, тяло, извън, от вътрешната страна, моето сърце, плът… Разбираш ли ме? Разбираш ли ме в действителност?!

Дъщерята на Нобеловия лауреат за литература за 1957 година е сложила няколко писма като мото. Те отлично илюстрират всичко. Това е писмо, написано от татко й:

Ще пристигна време, в което макар всичките си болки, ще бъдем радостни, радостни и същински.

На 4 юни 1950 година Мария му написа:

Срещнахме се, познахме се, изоставихме се един различен, постигнахме горещата обич на чист кристал, даваш ли си сметка за нашето благополучие и за това, което ни бе обещано?

Мария Казарес

Няколко месеца по-рано, през февруари 1950 година, писателят й изпраща следното писмо:

Еднакво прозорливи, еднообразно осведомени, способни всичко да схванат, затова всичко да преодолеят, задоволително мощни, с цел да живеят без илюзии, и свързани един с различен посредством връзките на земята, на мозъка, на сърцето и на плътта, знам, че нищо не може да ни изненада, нито да ни раздели.

Нищо, с изключение на смъртта…

2 години по-късно той съчинява последното си обръщение за нея на 30 декември 1959 година – единствено пет дни преди да загине на 46-годишна възраст.

Последно писмо. Ще се забележим скоро, прелестна моя. Толкова съм благополучен от концепцията, че ще те видя още веднъж, че се дръзвам още до момента в който ти пиша това… Целувам те и те държа покрай себе си до вторник, когато ще стартираме изначало.

Това са последните думи, които написа той до възлюбената си, казвайки й, че се насочва към Париж.

Той обаче по този начин и не стига френската столица, умирайки на място, откакто издателят му Мишел Галимар катастрофира със спортната си кола, в която са двамата.

Катрин Камю , с помощта на която през днешния ден имаме достъп до кореспонденцията на великия й татко, споделя за него:

Той беше необятно скроен човек, имаше такава настройка, че маловажните неща не го интересуваха. Той в никакъв случай не ме е наказвал, когато съм правила неточности. Винаги ме питаше за какво съм направила нещо и какво съм си мислела, че ще реализира с постъпката си. Това е по-сложно за едно дете.

Много родители биха били на мнение, че един пестник ще реши казуса, само че това не беше неговия метод. Това, което ще помня постоянно, е неговата обич към живота и към другите човешки същества.

Повече от петдесет години се боря с болката след неговата гибел и мисля за него всеки ден. Не знам какво би било неговото мнение за днешния свят на едно непрекъснато съревнование за пари, консуматорство и неуважение към страданията на хората. Не мога да приказвам от негово име, само че знам, че написаното от него е настоящо и през днешния ден.

Катрин Камю

Франсин Фор и Албер Камю са заровени дружно в Лурмарин.

Мария Казарес умира доста по-късно, през 1996 година, омъжена за своя другар артист Андре Шлесер , който й предлага разтуха след гибелта на Камю .

А ние постоянно ще помним думите му:

Добре е да преживееш нещастно буйно въодушевление – дава ти оправдание за неопределеното обезсърчение, от което всички страдаме…