"Дойче веле": Капанът на Кремъл – федерация между Югославия и България
Сценарият е писан в Кремъл: с цел да подчини Тито, Сталин е желал да му подари Пиринския край. А марионетното държавно управление на Георги Димитров е било готово да му я даде и по този начин да извърши едно национално изменничество, написа Дойче Веле. През есента на 1944 година българите в Пиринския край и Вардарска Македония са подложени на нечувани репресии и гонения. Целта: да бъдат приобщени към приетата от Москва " македонска нация ". Датиращите още от 20-те години на предишния век решения на Коминтерна и неговата Балканска комунистическа федерация за основаване на " македонска ", " тракийска " и " добруджанска " нация са част от общественото инженерство на Кремъл. То цели да реставрира въздействието на някогашната империя върху изгубените територии и сфери на въздействие в Източна и Югоизточна Европа зад маската на решаването на националните въпроси.
Паралелно с работата по изобретяването през 20-те и 30-те години на предишния век на молдовската, белоруската и ред други народи на територията на Съюз на съветските социалистически републики, на ръководения от Г. Димитров български филиал на комунистическото придвижване е поверено уреждането на " националния въпрос " в България - по каноните на болшевизма. Съветското нахлуване към Балканите в края на Втората международна война дава зелена светлина за чудовищния опит със ориста на народите от близкото " зарубежие " на руската империя.
Покерът сред Сталин и Тито
Историкът от Белоруския държавен университет Анатолий Салков счита, че за Съветска Русия единственият механизъм за въздействие върху Балканите до края на 1944 година са били единствено структурите на Коминтерна.
В труда си за проблемите в българо-югославските връзки ученият цитира редица непознати за българската аудитория документи и обстоятелства, отдадени на една от най-срамните страници в българската история – подготовката за доброволното предаване на Пиринския завършек на Югославия от марионетното държавно управление на Г. Димитров.
Салков в детайли се стопира на гнусния покер, разигран сред Сталин и Тито директно след 9 септември 1944 година Залогът в него е ориста на изконния български Пирински край, а и на цяла България.
За да задържи непредсказуемия югославски деспот в лоното на руската империя, Сталин залага клопката на проектираната в Кремъл - със единодушието на Тито и Димитров - федерация сред Югославия и България. Още по време на първата си среща с английския делегат Антъни Идън в Москва в края на 1941 година Сталин показва позиция, че българо-югославската граница след войната " би трябвало да пострада " в ущърб на България. През 1943 година основаната в Москва комисия " Литвинов " за проверка на следвоенните граници в Европа предлага основаването на " единна македонска страна ".
Любопитното е, че първата отрицателна реакция против безцеремонната интервенция идва от посланика на Кралство Югославия в Москва Станое Симич. Дипломатът е слисан от натрапването на концепцията за македонска нация. Пред заместник-комисаря по външните работи Александър Корнейчук Симич декларира, че независим македонски народ не съществува, а хората, които обитават Вардарска Македония, са главно българи и сърби. Според представителя на югославския крал претенцията, че македонците били „ необикновен народ “, е известна на Белград като българска теза.
Замисълът - усвояване на цяла България
В Москва обаче не мислят по този начин – руската позиция повтаря остарялата мантра на Коминтерна за " разединената македонска нация ", чието единение може да бъде осъществено в границите на замислената федерация на южнославянските нации.
Димитров и неговото обграждане одобряват абсолютно и с нормалното вдъхновение наставленията на Сталин. Покерът му за удържането на Титова Югославия в руския лагер стартира безусловно в първите дни на окупацията на България от Червената войска. Идеята за поглъщането на Пиринския край от оповестената през август 1944 година незаконна Македонска национална република се харесва и на Тито.
Диктаторът обаче е наясно с същинските планове на сътрудника си в Кремъл – директната анексия на Пиринския край и поглъщането на остатъка от България като седмата югославска самостоятелна република цели впрягането на Югославия в колесницата на Сталин.
Тито взема решение да играе вабанк: желае от Сталин и Димитров поглъщането на България от Югославия да бъде приключен факт още до 31 декември 1944 година Кремъл обаче не желае закачената на въдицата България и нейния Пирински край да бъдат изхарчени без явен ангажимент от Белград за правилно служене на Москва.
Междувременно заграбилите властта комунисти в София реализират предателската си политика: българите в Пиринско са заставени да учат прясно изпечените македонски език и писменост. Във Вардарска Македония неимоверно нарастват гоненията и жестоките репресии против всякаква демонстрация на българско съзнание.
" Червен гаулайтер, разпродаващ България "
София освен не реагира, само че и дава оперативна помощ на титовите сатрапи в Скопие за установяването и разправата с " фашистите " – хората, които не са поискали да станат македонци.
Подготвя се и изтеглянето на всички български институции от Пиринския край. Строят се нови казарми за дислоцираната в Благоевград 7-ма дивизия, която би трябвало да се изтегли зад границите на замисленото от Сталин и Димитров жертвоприношение.
Глас в пустиня остават митингите на към момента намиращата се в Народното събрание обединена съпротива. Нейният водач Никола Петков в доста от речите си против очертаващото се невиждано в международната история национално изменничество назовава алкохолизиралия се министър председател Георги Димитров „ червен гаулайтер “, който безмилостно разпродава България. Обесването на Петков през септември 1947 година поставя завършек на всички диспути по тематиката. Единствено Англия е безапелационна, че няма да признае никакви насилствени сливания и федерации на Балканите.
Краят на играта
Тито и Сталин не престават покера си за Пиринския край до настъпилия тежък ерес сред Югославия и Съюз на съветските социалистически републики през юли 1948 година Преди това Димитров и шайката му съумяват да извършат още няколко национални изменничества. Сред тях изпъкват насилственото „ броене “ на цялото население на Пиринския край през 1946 година като „ македонци “, подписването на позорния Бледски контракт от 1947 година за преобразяване на България в югославска външна страна и построяването на „ единна Македония “ с български материал. Тито е изрично срещу конфедерация сред двете страни, тъй като това щяло да отприщи хърватския и словенския шовинизъм, написа белоруският историк Анатолий Салков.
Белгийският експерт по история на България Раймонд Детрез съпоставя с „ махмурлук “ не напълно съответните настройки към модерна Македония на редица български историци, а и на забележителна част от българите. В оповестения тази година в Берлин алманах „ Македония – близка и непозната “ Детрез написа, че мненията на македонските и българските учени по повод македонската нация в действителност доста не се разграничават. Вместо да показват напълно безапелационно - от позиция на актуалната просвета - пояснение за възникването на македонската нация през последната третина на XIX век, македонските „ историчари “ развиват същия вид обосновка като тази на българските им сътрудници. Българите споделят за македонците, че щом преди са били българи, то в този момент и вечно ще останат българи. В Македония пък настояват, че щом по-голямата част от популацията се самоидентифицира като македонци, значи крайбрежията на Вардар и преди, а и от както свят светува са били обитаеми от македонци.
Още ли са българи?
" Все отново, не може да се отхвърли изобилието от изкривявания и премълчавания на обстоятелства в македонската историография. Но такива не липсват и в българската историография. Вярно е, че до 60-те години на 19-ти век популацията на Македония постоянно се е наричало „ българско “. Но в случай че от този момент някои са почнали да се назовават македонци, отново ли са българи? ", риторично обобщава белгийският академик разногласията сред историците и политиците от двете прилежащи балкански страни.
Паралелно с работата по изобретяването през 20-те и 30-те години на предишния век на молдовската, белоруската и ред други народи на територията на Съюз на съветските социалистически републики, на ръководения от Г. Димитров български филиал на комунистическото придвижване е поверено уреждането на " националния въпрос " в България - по каноните на болшевизма. Съветското нахлуване към Балканите в края на Втората международна война дава зелена светлина за чудовищния опит със ориста на народите от близкото " зарубежие " на руската империя.
Покерът сред Сталин и Тито
Историкът от Белоруския държавен университет Анатолий Салков счита, че за Съветска Русия единственият механизъм за въздействие върху Балканите до края на 1944 година са били единствено структурите на Коминтерна.
В труда си за проблемите в българо-югославските връзки ученият цитира редица непознати за българската аудитория документи и обстоятелства, отдадени на една от най-срамните страници в българската история – подготовката за доброволното предаване на Пиринския завършек на Югославия от марионетното държавно управление на Г. Димитров.
Салков в детайли се стопира на гнусния покер, разигран сред Сталин и Тито директно след 9 септември 1944 година Залогът в него е ориста на изконния български Пирински край, а и на цяла България.
За да задържи непредсказуемия югославски деспот в лоното на руската империя, Сталин залага клопката на проектираната в Кремъл - със единодушието на Тито и Димитров - федерация сред Югославия и България. Още по време на първата си среща с английския делегат Антъни Идън в Москва в края на 1941 година Сталин показва позиция, че българо-югославската граница след войната " би трябвало да пострада " в ущърб на България. През 1943 година основаната в Москва комисия " Литвинов " за проверка на следвоенните граници в Европа предлага основаването на " единна македонска страна ".
Любопитното е, че първата отрицателна реакция против безцеремонната интервенция идва от посланика на Кралство Югославия в Москва Станое Симич. Дипломатът е слисан от натрапването на концепцията за македонска нация. Пред заместник-комисаря по външните работи Александър Корнейчук Симич декларира, че независим македонски народ не съществува, а хората, които обитават Вардарска Македония, са главно българи и сърби. Според представителя на югославския крал претенцията, че македонците били „ необикновен народ “, е известна на Белград като българска теза.
Замисълът - усвояване на цяла България
В Москва обаче не мислят по този начин – руската позиция повтаря остарялата мантра на Коминтерна за " разединената македонска нация ", чието единение може да бъде осъществено в границите на замислената федерация на южнославянските нации.
Димитров и неговото обграждане одобряват абсолютно и с нормалното вдъхновение наставленията на Сталин. Покерът му за удържането на Титова Югославия в руския лагер стартира безусловно в първите дни на окупацията на България от Червената войска. Идеята за поглъщането на Пиринския край от оповестената през август 1944 година незаконна Македонска национална република се харесва и на Тито.
Диктаторът обаче е наясно с същинските планове на сътрудника си в Кремъл – директната анексия на Пиринския край и поглъщането на остатъка от България като седмата югославска самостоятелна република цели впрягането на Югославия в колесницата на Сталин.
Тито взема решение да играе вабанк: желае от Сталин и Димитров поглъщането на България от Югославия да бъде приключен факт още до 31 декември 1944 година Кремъл обаче не желае закачената на въдицата България и нейния Пирински край да бъдат изхарчени без явен ангажимент от Белград за правилно служене на Москва.
Междувременно заграбилите властта комунисти в София реализират предателската си политика: българите в Пиринско са заставени да учат прясно изпечените македонски език и писменост. Във Вардарска Македония неимоверно нарастват гоненията и жестоките репресии против всякаква демонстрация на българско съзнание.
" Червен гаулайтер, разпродаващ България "
София освен не реагира, само че и дава оперативна помощ на титовите сатрапи в Скопие за установяването и разправата с " фашистите " – хората, които не са поискали да станат македонци.
Подготвя се и изтеглянето на всички български институции от Пиринския край. Строят се нови казарми за дислоцираната в Благоевград 7-ма дивизия, която би трябвало да се изтегли зад границите на замисленото от Сталин и Димитров жертвоприношение.
Глас в пустиня остават митингите на към момента намиращата се в Народното събрание обединена съпротива. Нейният водач Никола Петков в доста от речите си против очертаващото се невиждано в международната история национално изменничество назовава алкохолизиралия се министър председател Георги Димитров „ червен гаулайтер “, който безмилостно разпродава България. Обесването на Петков през септември 1947 година поставя завършек на всички диспути по тематиката. Единствено Англия е безапелационна, че няма да признае никакви насилствени сливания и федерации на Балканите.
Краят на играта
Тито и Сталин не престават покера си за Пиринския край до настъпилия тежък ерес сред Югославия и Съюз на съветските социалистически републики през юли 1948 година Преди това Димитров и шайката му съумяват да извършат още няколко национални изменничества. Сред тях изпъкват насилственото „ броене “ на цялото население на Пиринския край през 1946 година като „ македонци “, подписването на позорния Бледски контракт от 1947 година за преобразяване на България в югославска външна страна и построяването на „ единна Македония “ с български материал. Тито е изрично срещу конфедерация сред двете страни, тъй като това щяло да отприщи хърватския и словенския шовинизъм, написа белоруският историк Анатолий Салков.
Белгийският експерт по история на България Раймонд Детрез съпоставя с „ махмурлук “ не напълно съответните настройки към модерна Македония на редица български историци, а и на забележителна част от българите. В оповестения тази година в Берлин алманах „ Македония – близка и непозната “ Детрез написа, че мненията на македонските и българските учени по повод македонската нация в действителност доста не се разграничават. Вместо да показват напълно безапелационно - от позиция на актуалната просвета - пояснение за възникването на македонската нация през последната третина на XIX век, македонските „ историчари “ развиват същия вид обосновка като тази на българските им сътрудници. Българите споделят за македонците, че щом преди са били българи, то в този момент и вечно ще останат българи. В Македония пък настояват, че щом по-голямата част от популацията се самоидентифицира като македонци, значи крайбрежията на Вардар и преди, а и от както свят светува са били обитаеми от македонци.
Още ли са българи?
" Все отново, не може да се отхвърли изобилието от изкривявания и премълчавания на обстоятелства в македонската историография. Но такива не липсват и в българската историография. Вярно е, че до 60-те години на 19-ти век популацията на Македония постоянно се е наричало „ българско “. Но в случай че от този момент някои са почнали да се назовават македонци, отново ли са българи? ", риторично обобщава белгийският академик разногласията сред историците и политиците от двете прилежащи балкански страни.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ