Георги Панайотов: Украинската армия няма шанс при истински сблъсък
Струпването на 150 хиляди съветски бойци, наоколо до границата с Украйна, значи, че Русия разполага с премного сили и военни средства, с цел да предприеме нахлуване. Защо и дали Русия желае да предприеме нахлуване против Украйна към този момент са въпроси, на които може да отговори само може би президентът на Руската федерация - Владимир Путин. Но дружно с това желая да обърна внимание към едно друго предизвестие - Русия публично разгласи, че в случай че нейните визии за развиването на европейската сигурност в бъдеще не бъдат възприети от НАТО, то тогава тя си резервира правото да предприеме военно-технически ограничения, каквото и да значи това.
Това съобщи в предаването " Брюксел 1 " по Bulgaria ON AIR някогашният длъжностен министър на защитата Георги Панайотов, в този момент - номиниран за дипломат в Съединени американски щати. По думите му военно-технически ограничения явно са ограничения, свързани с потреблението на армията.
" Пълномащабна война не съм податлив да приема, че ще се случи, въпреки че постоянно е някаква възможност. Но някакъв тип военна намеса - да. Свидетели сме на сменен артелерийски обстрел по линията на прикосновение, в Източна Украйна бяха публикувани фотоси на ударена от снаряд детска градина. От другата страна също споделят, че украинската войска също обстрелва с артилерия. Тоест имаме една игра на нерви, която става все по-опасна и по-опасна, " сподели Панайотов.
На въпрос на водещата Милена Милотинова търсят ли се мотиви за по-мащабни военни дейности, някогашният министър отговори: " Да, може да се допусне, че се прави тъкмо това. Но не виждам украинската страна какъв интерес би имала от провокации. Украинската страна е наясно, че армията ѝ е доста по-малобройна, разполага с доста по-малки качества, в сравнение с армията на Руската федерация. Тоест при един същински конфликт украинската войска има доста дребен късмет, да не кажа никакъв. Тя ще бъде победена ", разяснява Панайотов.
" НАТО към този момент разгласи публично няколко пъти разгласи, че няма да изпраща войски в Украйна. Това не стои на дневен ред. Става въпрос да дадем независимост на украинския народ да взема решение сама ориста си, да прави избора, който касае ориста на украинските хора ", споделя специалистът.
На въпрос на водещата напрежението с Русия затваря ли вратите на Украйна за НАТО към днешния миг, Панайотов съобщи: " През 2008 година на среща на високо ниво на НАТО в Букурещ беше взето решение, че Украйна и Грузия един ден ще станат членове на НАТО. Не беше упоменат период, не беше упомената дата, нищо не беше упоменато. Още тогава съветският президент Путин, който присъстваше там в качеството си на президент на Руската федерация в първият му мандат, реагира доста враждебно и сподели, че Русия няма да допусне участие на Украйна в НАТО, тъй като това е алена линия за Москва.
Същото важи и за Грузия. Малко по-късно същата година се случи Руско-грузинската война. Отцепиха се Южна Осетия от грузинска територия и участието на Грузия на процедура в НАТО се замрази. Защо? Защото изискване да станеш член на НАТО е да нямаш проблеми със своите съседи, а Грузия по този метод изкуствено се сътвори проблем, вътрешен в Грузия. Отцепени бяха към 18-20% от територията на страната и се сътвори този проблем. През 2014 година беше анексиран Крим. Бяха подкрепяни сепаратистките настроения на съветско езичното население, на съветското население в Източна Украйна. И по този метод се сътвори проблем и с Украйна ", разяснява специалистът.
" В момента на процедура по участието на Украйна в НАТО може да бъде разговаряно, само че по него не може да бъде взето решение. Русия желае да се подсигури, че в никакъв случай Украйна няма да стане член на НАТО и привежда към тези свои претенции следните причини: първо на украинска територия щели да бъдат ситуирани нападателни оръжия на НАТО, които могат да ударят съветските градове. Искам да напомня, че на целия източен фланг на НАТО няма стратегически оръжия ситуирани, няма нападателни оръжия ситуирани на целия източен фланг. Нито в Полша, нито в Чехия, нито в Унгария, на никое място, " разяснява Георги Панайотов.
" Рисковете за България са действителни, защото на няколкостотин километра от нашите граници има страна, която е обкръжена със 150 000 войска и може да стане най-лошото. Може да стартират някакви военни дейности в избран интензитет. Не споделям пълномащабна война. България като член на НАТО и като страна член на Европейски Съюз би трябвало да прояви взаимност, би трябвало да поддържа единството на НАТО и на Европейски Съюз, тъй като единствено единни организации могат да се опълчват на сходна опасност.
Както виждате Русия опитва да наруши единството на НАТО и Европейски Съюз, не съумя. Категорично не съумя, само че се опитва. Тоест съветските претенции в началото бяха изпратени самостоятелно до страни членки. Не до съюза като подобен, а до държави-членки. И в тях е имало искане за самостоятелен отговор, само че отговорът беше групов, с което се показва единение, което е значимо. Колкото са значими оръжията, толкоз е значимо единството и солидарността. Това би трябвало да създадем. " безапелационен е Панайотов.
Това съобщи в предаването " Брюксел 1 " по Bulgaria ON AIR някогашният длъжностен министър на защитата Георги Панайотов, в този момент - номиниран за дипломат в Съединени американски щати. По думите му военно-технически ограничения явно са ограничения, свързани с потреблението на армията.
" Пълномащабна война не съм податлив да приема, че ще се случи, въпреки че постоянно е някаква възможност. Но някакъв тип военна намеса - да. Свидетели сме на сменен артелерийски обстрел по линията на прикосновение, в Източна Украйна бяха публикувани фотоси на ударена от снаряд детска градина. От другата страна също споделят, че украинската войска също обстрелва с артилерия. Тоест имаме една игра на нерви, която става все по-опасна и по-опасна, " сподели Панайотов.
На въпрос на водещата Милена Милотинова търсят ли се мотиви за по-мащабни военни дейности, някогашният министър отговори: " Да, може да се допусне, че се прави тъкмо това. Но не виждам украинската страна какъв интерес би имала от провокации. Украинската страна е наясно, че армията ѝ е доста по-малобройна, разполага с доста по-малки качества, в сравнение с армията на Руската федерация. Тоест при един същински конфликт украинската войска има доста дребен късмет, да не кажа никакъв. Тя ще бъде победена ", разяснява Панайотов.
" НАТО към този момент разгласи публично няколко пъти разгласи, че няма да изпраща войски в Украйна. Това не стои на дневен ред. Става въпрос да дадем независимост на украинския народ да взема решение сама ориста си, да прави избора, който касае ориста на украинските хора ", споделя специалистът.
На въпрос на водещата напрежението с Русия затваря ли вратите на Украйна за НАТО към днешния миг, Панайотов съобщи: " През 2008 година на среща на високо ниво на НАТО в Букурещ беше взето решение, че Украйна и Грузия един ден ще станат членове на НАТО. Не беше упоменат период, не беше упомената дата, нищо не беше упоменато. Още тогава съветският президент Путин, който присъстваше там в качеството си на президент на Руската федерация в първият му мандат, реагира доста враждебно и сподели, че Русия няма да допусне участие на Украйна в НАТО, тъй като това е алена линия за Москва.
Същото важи и за Грузия. Малко по-късно същата година се случи Руско-грузинската война. Отцепиха се Южна Осетия от грузинска територия и участието на Грузия на процедура в НАТО се замрази. Защо? Защото изискване да станеш член на НАТО е да нямаш проблеми със своите съседи, а Грузия по този метод изкуствено се сътвори проблем, вътрешен в Грузия. Отцепени бяха към 18-20% от територията на страната и се сътвори този проблем. През 2014 година беше анексиран Крим. Бяха подкрепяни сепаратистките настроения на съветско езичното население, на съветското население в Източна Украйна. И по този метод се сътвори проблем и с Украйна ", разяснява специалистът.
" В момента на процедура по участието на Украйна в НАТО може да бъде разговаряно, само че по него не може да бъде взето решение. Русия желае да се подсигури, че в никакъв случай Украйна няма да стане член на НАТО и привежда към тези свои претенции следните причини: първо на украинска територия щели да бъдат ситуирани нападателни оръжия на НАТО, които могат да ударят съветските градове. Искам да напомня, че на целия източен фланг на НАТО няма стратегически оръжия ситуирани, няма нападателни оръжия ситуирани на целия източен фланг. Нито в Полша, нито в Чехия, нито в Унгария, на никое място, " разяснява Георги Панайотов.
" Рисковете за България са действителни, защото на няколкостотин километра от нашите граници има страна, която е обкръжена със 150 000 войска и може да стане най-лошото. Може да стартират някакви военни дейности в избран интензитет. Не споделям пълномащабна война. България като член на НАТО и като страна член на Европейски Съюз би трябвало да прояви взаимност, би трябвало да поддържа единството на НАТО и на Европейски Съюз, тъй като единствено единни организации могат да се опълчват на сходна опасност.
Както виждате Русия опитва да наруши единството на НАТО и Европейски Съюз, не съумя. Категорично не съумя, само че се опитва. Тоест съветските претенции в началото бяха изпратени самостоятелно до страни членки. Не до съюза като подобен, а до държави-членки. И в тях е имало искане за самостоятелен отговор, само че отговорът беше групов, с което се показва единение, което е значимо. Колкото са значими оръжията, толкоз е значимо единството и солидарността. Това би трябвало да създадем. " безапелационен е Панайотов.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ