Защо афганистанските племена победиха САЩ?
" Стремителният провал на издигнатата от Америка афганистанска страна е прочувствено увещание, че страните надалеч не са единствената форма на политическа организация. Въобще не са. В първите десетилетия на 21 -ви век има доказателства за раздробяване на страната в целия световен юг. Кризата засегна и страните от развития свят - даже най -исторически постоянните страни, в това число Съединени американски щати и Англия. В доста страни, наранени от рецесии, властническите водачи пристигнаха на власт, с цел да защитят реда от непосредствената опасност от колапс: те реагират на страховете на най-привилегированите бенефициенти на днешните институции ". Така стартира разбор на американското списание Foreign Policy. Ето какво гласи той, в превод на " Фокус ".
Тънката, само че научна книга на Сумит Гуха „ Племе и страна в Азия двадесет и пет века “ дава нужния подтекст за схващане на една от най-мощните форми на политическа организация, опълчена на страната: племето. Гуха е историк и социолог от Южна Азия. По личните му думи той се интересува от „ политическата екология на племенния живот “. Той твърди, че климатът и топографията овластяват локалните и децентрализирани форми на социална организация в периферията на империите и страните. Групите в тези райони оцеляват с помощта на фамилните връзки и привързаността към земята си. Те се съпротивляват на мощните нашественици и креативен се приспособяват към необятно публикуваните промени в политиката и стопанската система.
![Дачич: Организирах договаряния сред афганистанските управляващи и талибаните]( "Дачич: Организирах договаряния сред афганистанските управляващи и талибаните")
Дачич: Организирах договаряния сред афганистанските управляващи и талибаните
Председателят на сръбския парламент Ивица Дачич се похвали, че до момента в който е бил външен министър, преди няколко години в Белград той е орган...
Последната точка е мощната страна на Гуха: тя демонстрира, че племената никога не са остатъци от от дълго време изгубено минало, а в противен случай, динамична акомодация към заканите и тласъците на актуалния свят. Той предлага отличен обзор на образци от азиатския континент, в това число племената от долината Суат в Пакистан, етническите малцинства в Китай и записаните племена в Индия. Всяка от тези групи е реагирала на могъщите страни към тях, като е трансформирала племенната си еднаквост, с цел да оцелее. В Индия да вземем за пример племената са се възползвали от индийската демократична система, с цел да претендират за квоти за държавни работни места и университетско обучение, до момента в който техните сътрудници в прилежащ Пакистан се съпротивляват на страната и поддържат паравоенни групи, които постоянно минават границата с Афганистан. Талибаните са съвременен артикул на племената в Пакистан, които от време на време си сътрудничат с страната в Исламабад, а от време на време й се опълчват.
Гуха подлага на критика метода, по който учените, публицистите и политиците приказват за племената. Те са разказани статично, в термини, които неизбежно са обременени с предубеждения за културната непълноценност. Ако страните са рационални и новаторски, тогава племената се показват като нещо замразено, обвързано с традициите. Американците с всевъзможни политически възгледи не могат да се отърсят от убеждението, че са по -знаещи от представителите на афганистанските племена, които се пробват безрезултатно да провеждат в модерна военна и държавна администрация в продължение на 20 години. Гуха не разказва различна галактика от племенни утопии, само че опровергава изказванията, че страната може да размени племената в Афганистан и другаде.
И до момента в който мощните страни се пробват да наложат своите ритуали и цели, племената се приспособяват и се съпротивляват с невероятна досетливост. И там, където децентрализираните пасторални общности са облагодетелствани от политическата екология, те имат преимущество. Гледахме тази динамичност в Афганистан цели две десетилетия - и с доста жесток край. Талибаните са доста по -подходящи за племенната конструкция на Афганистан и Пакистан, в сравнение с Съединени американски щати: по тази причина те оцеляха при многократни офанзиви. Талибаните сигурно ще срещнат опозиция от редица племена, изключително на север, само че те няма да се опитат да построят централизирана бюрократична страна като Съединени американски щати.
Гуха написа за „ възраждането на племената “ в Азия и други континенти. Комуникационните и военните технологии могат да оказват помощ за развиването на тази политическа екология: те оказват помощ на локалните мрежи да се самоорганизират и да се опълчват на силите на по-големи, само че далечни сили. Разбира се, Гуха отбелязва също, че възраждането на племената по никакъв метод не попречва възраждането на империи - да вземем за пример Китай - които се уголемяват и придобива благосъстояния с помощта на същите информационни и бойни технологии. Мотивационният въпрос за блестящото проучване на Гуха е: могат ли планове за създаване на страна да намерят място сред племенните структури? Дали актуалната страна, учредена на интеграцията на разнообразни племена в общо съзнание и бюрокрацията, е в крах? Разделят ли се страните, по думите на Гухи, на „ племена със флагове “?
![Германия стопира помощта за развиване за Афганистан]( "Германия стопира помощта за развиване за Афганистан")
Германия стопира помощта за развиване за Афганистан
Германия приключва икономическата помощ за Афганистан, където властта бе завладяна от радикалното придвижване „ Талибан “, съобщ...
Гуха подценява национализма като събитие в книгата си, въпреки че в Китай, Русия, Индия, Бразилия и доста други етнически хетерогенни общества, той наподобява мощен както постоянно. Напротив, проблемите, сложени от суб-държавните участници, доведоха до войнствено завръщане към реториката на националното предимство и правото да господстват над другите. Расата като аршин „ другар или зложелател “ постоянно се вписва в тези националистически калкулации. Въпреки че расата може да бъде обвързвана с племе, тя нормално се показва в по -широк народен подтекст. Днес страните още веднъж прибягват до концепцията за расово предимство, с цел да оправдаят изгнанието и даже геноцида - от Руанда и някогашна Югославия до Крим, Синдзян и други гранични региони. Колкото по -безмилостна е държавната власт, толкоз повече е атакувана.
Книгата на Гуха ясно демонстрира, че страните надалеч не са единственият състезател, макар че те остават главните градивни детайли за множеството от нашите модели и институции. Племената са също толкоз съвременни, рационални и новаторски. Те се конкурират в границите на страните и отвън тях. И те заслужават внимание не като остарели феномени, които би трябвало да бъдат отстранени, а като съставни детайли на актуалната световна политика.
Тези прозрения са извънредно значими за ежедневния разбор на политиката. Дипломатите би трябвало да знаят повече за дейните племена. Политиците би трябвало да подхождат към тях като към съществени сътрудници в договарянията. Лидерите би трябвало да признаят, че желаните от тях институции надалеч не превъзхождат другите възможности на племената. Добре одобрените локални практики постоянно са най-модерните и най-подходящи за жителите.
Как този метод би трансформирал ситуацията в Афганистан през последните две десетилетия? Човек би могъл да се опита да откри опция на опитите за създаване на афганистанска страна. От първите дни след провалянето на талибаните в края на 2001 година американските политици осъзнаха сериозния проблем с обединяването на пуштуните, таджиките, хазарите и доста други племена в обединен политически съюз. Въз основа на американската история водачите допускат, че това към момента е пожеланият резултат, само че анализът на Гуха сочи в противоположна посока. Съединените щати можеха да се опитат да основат обособени политически институции за разнообразни племена, които да дават отговор по -добре на техните характерни условия. Чрез преднамерено разпръскване на въздействието на Съединени американски щати отвън Кабул и измежду племенните области и наблягайки районната автономност вместо националната интеграция, Вашингтон можеше да построи по -силни връзки. Такъв метод би отхвърлил очакванията за демократизация и развиване от позиция на Запада, само че би насърчил племената да си сътрудничат със Съединени американски щати, а не с талибаните и други групи.
![Червеният кръст прикани донорите за 33 млн. $ за Афганистан]( "Червеният кръст прикани донорите за 33 млн. $ за Афганистан")
Червеният кръст прикани донорите за 33 млн. $ за Афганистан
Международният комитет на аления кръст (МКЧК) прикани страните-донори да дават 33 млн. $ за филантропична помощ на население...
Дали племенният метод към Афганистан би сработил по-успешно от американския държавен план, ние няма да узнаем. Книгата на Гуха слага основите за задълбочено, въпреки и провокативно изследване на тази опция. Съединени американски щати няма да спрат да въздействат на други страни, само че би трябвало да работят по -успешно, в сравнение с в Афганистан. По -задълбоченото схващане на племената като модерни политически играчи ще бъде от значително значение за сериозна политическа промяна. Изследванията на Гуха могат да предложат доста на външнополитическата общественост. Сега пишем, по този начин да се каже, отчетите от аутопсията на Афганистан, а тъкмо тази книга в действителност си заслужава да бъде прочетена за експертите по външна политика.
Още от АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ:
Тънката, само че научна книга на Сумит Гуха „ Племе и страна в Азия двадесет и пет века “ дава нужния подтекст за схващане на една от най-мощните форми на политическа организация, опълчена на страната: племето. Гуха е историк и социолог от Южна Азия. По личните му думи той се интересува от „ политическата екология на племенния живот “. Той твърди, че климатът и топографията овластяват локалните и децентрализирани форми на социална организация в периферията на империите и страните. Групите в тези райони оцеляват с помощта на фамилните връзки и привързаността към земята си. Те се съпротивляват на мощните нашественици и креативен се приспособяват към необятно публикуваните промени в политиката и стопанската система.
Председателят на сръбския парламент Ивица Дачич се похвали, че до момента в който е бил външен министър, преди няколко години в Белград той е орган...
Последната точка е мощната страна на Гуха: тя демонстрира, че племената никога не са остатъци от от дълго време изгубено минало, а в противен случай, динамична акомодация към заканите и тласъците на актуалния свят. Той предлага отличен обзор на образци от азиатския континент, в това число племената от долината Суат в Пакистан, етническите малцинства в Китай и записаните племена в Индия. Всяка от тези групи е реагирала на могъщите страни към тях, като е трансформирала племенната си еднаквост, с цел да оцелее. В Индия да вземем за пример племената са се възползвали от индийската демократична система, с цел да претендират за квоти за държавни работни места и университетско обучение, до момента в който техните сътрудници в прилежащ Пакистан се съпротивляват на страната и поддържат паравоенни групи, които постоянно минават границата с Афганистан. Талибаните са съвременен артикул на племената в Пакистан, които от време на време си сътрудничат с страната в Исламабад, а от време на време й се опълчват.
Гуха подлага на критика метода, по който учените, публицистите и политиците приказват за племената. Те са разказани статично, в термини, които неизбежно са обременени с предубеждения за културната непълноценност. Ако страните са рационални и новаторски, тогава племената се показват като нещо замразено, обвързано с традициите. Американците с всевъзможни политически възгледи не могат да се отърсят от убеждението, че са по -знаещи от представителите на афганистанските племена, които се пробват безрезултатно да провеждат в модерна военна и държавна администрация в продължение на 20 години. Гуха не разказва различна галактика от племенни утопии, само че опровергава изказванията, че страната може да размени племената в Афганистан и другаде.
И до момента в който мощните страни се пробват да наложат своите ритуали и цели, племената се приспособяват и се съпротивляват с невероятна досетливост. И там, където децентрализираните пасторални общности са облагодетелствани от политическата екология, те имат преимущество. Гледахме тази динамичност в Афганистан цели две десетилетия - и с доста жесток край. Талибаните са доста по -подходящи за племенната конструкция на Афганистан и Пакистан, в сравнение с Съединени американски щати: по тази причина те оцеляха при многократни офанзиви. Талибаните сигурно ще срещнат опозиция от редица племена, изключително на север, само че те няма да се опитат да построят централизирана бюрократична страна като Съединени американски щати.
Гуха написа за „ възраждането на племената “ в Азия и други континенти. Комуникационните и военните технологии могат да оказват помощ за развиването на тази политическа екология: те оказват помощ на локалните мрежи да се самоорганизират и да се опълчват на силите на по-големи, само че далечни сили. Разбира се, Гуха отбелязва също, че възраждането на племената по никакъв метод не попречва възраждането на империи - да вземем за пример Китай - които се уголемяват и придобива благосъстояния с помощта на същите информационни и бойни технологии. Мотивационният въпрос за блестящото проучване на Гуха е: могат ли планове за създаване на страна да намерят място сред племенните структури? Дали актуалната страна, учредена на интеграцията на разнообразни племена в общо съзнание и бюрокрацията, е в крах? Разделят ли се страните, по думите на Гухи, на „ племена със флагове “?
Германия приключва икономическата помощ за Афганистан, където властта бе завладяна от радикалното придвижване „ Талибан “, съобщ...
Гуха подценява национализма като събитие в книгата си, въпреки че в Китай, Русия, Индия, Бразилия и доста други етнически хетерогенни общества, той наподобява мощен както постоянно. Напротив, проблемите, сложени от суб-държавните участници, доведоха до войнствено завръщане към реториката на националното предимство и правото да господстват над другите. Расата като аршин „ другар или зложелател “ постоянно се вписва в тези националистически калкулации. Въпреки че расата може да бъде обвързвана с племе, тя нормално се показва в по -широк народен подтекст. Днес страните още веднъж прибягват до концепцията за расово предимство, с цел да оправдаят изгнанието и даже геноцида - от Руанда и някогашна Югославия до Крим, Синдзян и други гранични региони. Колкото по -безмилостна е държавната власт, толкоз повече е атакувана.
Книгата на Гуха ясно демонстрира, че страните надалеч не са единственият състезател, макар че те остават главните градивни детайли за множеството от нашите модели и институции. Племената са също толкоз съвременни, рационални и новаторски. Те се конкурират в границите на страните и отвън тях. И те заслужават внимание не като остарели феномени, които би трябвало да бъдат отстранени, а като съставни детайли на актуалната световна политика.
Тези прозрения са извънредно значими за ежедневния разбор на политиката. Дипломатите би трябвало да знаят повече за дейните племена. Политиците би трябвало да подхождат към тях като към съществени сътрудници в договарянията. Лидерите би трябвало да признаят, че желаните от тях институции надалеч не превъзхождат другите възможности на племената. Добре одобрените локални практики постоянно са най-модерните и най-подходящи за жителите.
Как този метод би трансформирал ситуацията в Афганистан през последните две десетилетия? Човек би могъл да се опита да откри опция на опитите за създаване на афганистанска страна. От първите дни след провалянето на талибаните в края на 2001 година американските политици осъзнаха сериозния проблем с обединяването на пуштуните, таджиките, хазарите и доста други племена в обединен политически съюз. Въз основа на американската история водачите допускат, че това към момента е пожеланият резултат, само че анализът на Гуха сочи в противоположна посока. Съединените щати можеха да се опитат да основат обособени политически институции за разнообразни племена, които да дават отговор по -добре на техните характерни условия. Чрез преднамерено разпръскване на въздействието на Съединени американски щати отвън Кабул и измежду племенните области и наблягайки районната автономност вместо националната интеграция, Вашингтон можеше да построи по -силни връзки. Такъв метод би отхвърлил очакванията за демократизация и развиване от позиция на Запада, само че би насърчил племената да си сътрудничат със Съединени американски щати, а не с талибаните и други групи.
Международният комитет на аления кръст (МКЧК) прикани страните-донори да дават 33 млн. $ за филантропична помощ на население...
Дали племенният метод към Афганистан би сработил по-успешно от американския държавен план, ние няма да узнаем. Книгата на Гуха слага основите за задълбочено, въпреки и провокативно изследване на тази опция. Съединени американски щати няма да спрат да въздействат на други страни, само че би трябвало да работят по -успешно, в сравнение с в Афганистан. По -задълбоченото схващане на племената като модерни политически играчи ще бъде от значително значение за сериозна политическа промяна. Изследванията на Гуха могат да предложат доста на външнополитическата общественост. Сега пишем, по този начин да се каже, отчетите от аутопсията на Афганистан, а тъкмо тази книга в действителност си заслужава да бъде прочетена за експертите по външна политика.
Още от АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ