Ще се върне ли истинският вкус на бг домата? Говори Момчил Неков
Стратегическият проект за земеделие на България бе изпратен в Брюксел на 25 февруари. Очаква се месец май Европейската комисия да изпрати своите бележки по него. Каква тенденция на развиване на българското земеделие ще даде документът и какви са главните промени за земеделците и производителите изяснява пред " Стандарт " Момчил Неков, заместник-министър на земеделието. * Фермерите ще получават помощи, с цел да се сплотяват, споделя Момчил Неков, заместник-министър на земеделието * Със Стратегическия проект през 2027 година земеделците у нас ще се приближат по дотации до европейските * Производителят ще бъде подпомаган от семето до трапезата * За първи път и пчеларите ще получават пари за услугата " опрашване " * Ставката за биологично произвеждане е на 100% за първите 500 декара
- Господин Неков, каква е философията на Стратегическия проект, който на 25 февруари бе изпратен в Брюксел и накъде ще насочи той развиването на земеделието ни през идващите години?
- Целта на Стратегическия проект е по цялата агрохранителна верига - от семето до пазара, земеделският производител да бъде подкрепян. И в това време българинът да получава храни на налични цени, които да са качествени и с български усет.
За първи път осигурихме национално съфинансиране, което не е на минимума - от 15% скачаме на 60% за интервала на осъществяване на новата ОСП, с което попадаме на едно от челните места измежду страните членки на Европейски Съюз с най-голямо финансиране. Това значи, че земеделските производители ще разполагат с 46% повече пари спрямо предходния интервал. И това е невъзвратимо - към този момент е стихотворец ангажимент за тези 60% национално съфинансиране.
През 2027 година ние ще стигнем 95% от междинното заплащане на хектар по първи дирек в Европейски Съюз. По директни заплащания (първи стълб) България ще получи 4,5 милиарда евро. В същото време по втори дирек с обезпечаването на тези 60% съфинансиране - 3,5 милиарда евро, значи, че за идващия програмен интервал ние ще имаме по-добро подкрепяне на нашите производители по отношение на останалите, които имат по-малко национално съфинансиране.
- Кои са главните промени, заложени в Плана?
- Една от тях е мярка в агроекологията, която е за български сортове. Искаме да консумираме артикули, създадени в България, само че сортовете са холандски или от друга европейска страна. Изпълнителната организация по сортоизпитване, апробация и семеконтрол ще се занимава с производството и развойната активност на качествени български сортове, по-късно ще ги сертифицира. Да се появи още едно междинно звено, което да дава отговор за посадъчния материал - за него също също се плануват помощи през тази мярка. Така ще имаме в действителност българска продукция - от семето до трапезата. Ще помогнем и на институтите в Селскостопанската академия, които са хронично недофинансирани.
Основен акцент в Стратегическия проект е обединяването на производителите. Как ще се реализира? Предвижда се 25% финансов тласък по капиталовите ограничения - тези, които са познати като 4.1 и 4.2. Там има към 750 млн. евро обществен запас - средствата по програмата. Те ще генерират и частно финансиране, което значи, че над 1,3 милиарда евро са за конкурентноспособност на български производители и преработватели. Обединения - организация на производители, могат да аплайват дружно. По този метод стопаните ще се освободят и от някои административни процедури.
Разпределихме по доста по-справедлив метод средствата сред секторите. Дали сме приоритет на сензитивните браншове и на дребните производители. Имаме обезпечен бюджет за дребни ферми и за биопроизводители в капиталовите ограничения.
Ако си дребен производител, единен в организация и си в секторите, които са чувствителни, като отглеждане на животни, плодове и зеленчуци - ще получиш до 80% финансиране за плана си. Ако той да вземем за пример е на стойност 1 милион евро на организация от 20 аграрни производители, 800 000 евро ще е финансирането, остава да се обезпечат още 200 000 евро. Т.е. всеки ще би трябвало да даде по 10 000 евро. Друг плюс е, че организацията получава 10% от оборота по фактура, като може да употребява тези пари за разнообразни общи действия - да наеме личен състав, складово помещение или да купи обща техника. Организацията може да излезе с общ бранд. Тогава ще бъде доста по-лесно да се обезпечи пазар. Защото обединените производители ще оферират количества, както желаят търговците, ще могат да стандартизират продуктите си. Проверките ще минават главно през ръководителя на организацията, а не през всеки производител по настрана, когато не се постанова.
- Големият международен проблем в този момент е предстоящата продоволствена рецесия - опасенията, че храната няма да доближава. В същото време " зелената " договорка допуска налагането на щадящи околната среда производства, което пък значи по-малко създадено количество. Как ще бъдат подтиквани производителите, с цел да залагат на " зелени " практики, вместо да печелят от по-голямото търсене?
- 39% от средствата във втори дирек /съфинансиране посредством средства от Европейски Съюз и от национално финансиране - б. ред./ са за " зелена " архитектура. В тези 39% са подинвестиционни ограничения, като 4.1 и 4.2 - вложения в произвеждане и преправка, само че „ зелени “. В двете подмерки има по 106 млн. евро. Другото решение в агроекологията е подпомагането за български сортове - култури, които са пригодени към климатичните условия.
В биологичното произвеждане залагаме средства по едно и също време за площи в преход и за сертифицирани площи. Ставката за биологично произвеждане се получава на 100% за първите 500 декара. От първи и от втори дирек сме обезпечили над 550 млн. евро за биологично произвеждане, като задачата е фрапантно да се усилят и биоживотновъдството, и биорастениевъдството, и преработката на тези артикули.
Основният акцент е устойчивостта. Защото задачата не е да се разреши да се създадат биоплощи, а след това реколтата да бъде продадена на стандартния пазар. Ние се борим с това " субсидиевъдство ". Чували сме, че се получава при ябълките - взема се дотация за био, а след това се продават на цена, която е за стандартни плодове. Заради това действителните биоплощи в България са едвам 1,7%. Разбрахме, че за една нощ 30 000 хектара биоплощи са изчезнали - просто са взети дотации, а по-късно е преустановен задължението.
- И тук идва въпросът за контрола, който е извънредно значим. Имаме и свеж образец с къщите за посетители, за които Европа желае да върнем 28,7 млн. евро...
- Матрицата на мислене би трябвало да бъде заменена. Досега моделът беше следният - Европа ни дава средства, които България би трябвало да усвои. Затова страната дава минимума като национално съфинансиране - 15%.
В Стартегическия проект ние сме обезпечили финансирането, което е належащо за българското земеделие. Виждаме потеницал и в биологичното произвеждане, и в стандартните производители - те не би трябвало да са в противоборство. Смесените ферми са най-хубавият вид да се затвори цикълът. Целта е освен производителите да стават конкурентноспособни като се обединят, само че и тези, които са експортно насочени - страната да застане зад тях.
За първи път сме въвели и мярка за услугата " опрашване ", която е за пчеларите. Те ще получават на 100% ставка по агроекологията като подкрепяне за това, че опрашват културите в планинските региони и НАТУРА 2000 - това са към 60% от територията на страната.
- Осигуряването на персоналното присъединяване обаче е огромен проблем при извоюван план. Какви са опциите за помощ при обезпечаването на финансиране?
- Искаме да развием финансовите принадлежности за застраховане на плановете - от капиталовите до подкрепяне на младите и дребните аграрни производители - там е 100% грант, само че и на тях им трябват средства. Вариантите са доста - имаме принадлежности, които се ръководят от Фонда на фондовете, имаме Гаранционен фонд, където главната цел е да се обезпечават планове - бенефициентът кандидатства пред комерсиална банка, а самият риск е стихотворец от Гаранционния фонд с избрана сума.
Това са ограничения, чиято цел е да не се търси ипокета от бенефициента. Ако той има потребност от 200 000 евро, които комерсиалната банка ще даде против ипотека, страната да застане зад него и да му подсигурява тези средства, в случай че планът носи добавена стойност. В същото време желаеме да осигурим и оборотни средства за земеделските производители, тъй като в този момент с инфлационния напън това е извънредно значимо.
- Кога очаквате първите мнения за Плана от Брюксел?
- До края на месец май се чака Европейската комисия да изпрати бележките си към стратегическите проекти. Междувременно е отворена връзката с страните членки за тяхното разискване. Това е диалогичен развой за своевременното утвърждение на стратегическите проекти и обезпечаване на завършването до 2023 г.
- Господин Неков, каква е философията на Стратегическия проект, който на 25 февруари бе изпратен в Брюксел и накъде ще насочи той развиването на земеделието ни през идващите години?
- Целта на Стратегическия проект е по цялата агрохранителна верига - от семето до пазара, земеделският производител да бъде подкрепян. И в това време българинът да получава храни на налични цени, които да са качествени и с български усет.
За първи път осигурихме национално съфинансиране, което не е на минимума - от 15% скачаме на 60% за интервала на осъществяване на новата ОСП, с което попадаме на едно от челните места измежду страните членки на Европейски Съюз с най-голямо финансиране. Това значи, че земеделските производители ще разполагат с 46% повече пари спрямо предходния интервал. И това е невъзвратимо - към този момент е стихотворец ангажимент за тези 60% национално съфинансиране.
През 2027 година ние ще стигнем 95% от междинното заплащане на хектар по първи дирек в Европейски Съюз. По директни заплащания (първи стълб) България ще получи 4,5 милиарда евро. В същото време по втори дирек с обезпечаването на тези 60% съфинансиране - 3,5 милиарда евро, значи, че за идващия програмен интервал ние ще имаме по-добро подкрепяне на нашите производители по отношение на останалите, които имат по-малко национално съфинансиране.
- Кои са главните промени, заложени в Плана?
- Една от тях е мярка в агроекологията, която е за български сортове. Искаме да консумираме артикули, създадени в България, само че сортовете са холандски или от друга европейска страна. Изпълнителната организация по сортоизпитване, апробация и семеконтрол ще се занимава с производството и развойната активност на качествени български сортове, по-късно ще ги сертифицира. Да се появи още едно междинно звено, което да дава отговор за посадъчния материал - за него също също се плануват помощи през тази мярка. Така ще имаме в действителност българска продукция - от семето до трапезата. Ще помогнем и на институтите в Селскостопанската академия, които са хронично недофинансирани.
Основен акцент в Стратегическия проект е обединяването на производителите. Как ще се реализира? Предвижда се 25% финансов тласък по капиталовите ограничения - тези, които са познати като 4.1 и 4.2. Там има към 750 млн. евро обществен запас - средствата по програмата. Те ще генерират и частно финансиране, което значи, че над 1,3 милиарда евро са за конкурентноспособност на български производители и преработватели. Обединения - организация на производители, могат да аплайват дружно. По този метод стопаните ще се освободят и от някои административни процедури.
Разпределихме по доста по-справедлив метод средствата сред секторите. Дали сме приоритет на сензитивните браншове и на дребните производители. Имаме обезпечен бюджет за дребни ферми и за биопроизводители в капиталовите ограничения.
Ако си дребен производител, единен в организация и си в секторите, които са чувствителни, като отглеждане на животни, плодове и зеленчуци - ще получиш до 80% финансиране за плана си. Ако той да вземем за пример е на стойност 1 милион евро на организация от 20 аграрни производители, 800 000 евро ще е финансирането, остава да се обезпечат още 200 000 евро. Т.е. всеки ще би трябвало да даде по 10 000 евро. Друг плюс е, че организацията получава 10% от оборота по фактура, като може да употребява тези пари за разнообразни общи действия - да наеме личен състав, складово помещение или да купи обща техника. Организацията може да излезе с общ бранд. Тогава ще бъде доста по-лесно да се обезпечи пазар. Защото обединените производители ще оферират количества, както желаят търговците, ще могат да стандартизират продуктите си. Проверките ще минават главно през ръководителя на организацията, а не през всеки производител по настрана, когато не се постанова.
- Големият международен проблем в този момент е предстоящата продоволствена рецесия - опасенията, че храната няма да доближава. В същото време " зелената " договорка допуска налагането на щадящи околната среда производства, което пък значи по-малко създадено количество. Как ще бъдат подтиквани производителите, с цел да залагат на " зелени " практики, вместо да печелят от по-голямото търсене?
- 39% от средствата във втори дирек /съфинансиране посредством средства от Европейски Съюз и от национално финансиране - б. ред./ са за " зелена " архитектура. В тези 39% са подинвестиционни ограничения, като 4.1 и 4.2 - вложения в произвеждане и преправка, само че „ зелени “. В двете подмерки има по 106 млн. евро. Другото решение в агроекологията е подпомагането за български сортове - култури, които са пригодени към климатичните условия.
В биологичното произвеждане залагаме средства по едно и също време за площи в преход и за сертифицирани площи. Ставката за биологично произвеждане се получава на 100% за първите 500 декара. От първи и от втори дирек сме обезпечили над 550 млн. евро за биологично произвеждане, като задачата е фрапантно да се усилят и биоживотновъдството, и биорастениевъдството, и преработката на тези артикули.
Основният акцент е устойчивостта. Защото задачата не е да се разреши да се създадат биоплощи, а след това реколтата да бъде продадена на стандартния пазар. Ние се борим с това " субсидиевъдство ". Чували сме, че се получава при ябълките - взема се дотация за био, а след това се продават на цена, която е за стандартни плодове. Заради това действителните биоплощи в България са едвам 1,7%. Разбрахме, че за една нощ 30 000 хектара биоплощи са изчезнали - просто са взети дотации, а по-късно е преустановен задължението.
- И тук идва въпросът за контрола, който е извънредно значим. Имаме и свеж образец с къщите за посетители, за които Европа желае да върнем 28,7 млн. евро...
- Матрицата на мислене би трябвало да бъде заменена. Досега моделът беше следният - Европа ни дава средства, които България би трябвало да усвои. Затова страната дава минимума като национално съфинансиране - 15%.
В Стартегическия проект ние сме обезпечили финансирането, което е належащо за българското земеделие. Виждаме потеницал и в биологичното произвеждане, и в стандартните производители - те не би трябвало да са в противоборство. Смесените ферми са най-хубавият вид да се затвори цикълът. Целта е освен производителите да стават конкурентноспособни като се обединят, само че и тези, които са експортно насочени - страната да застане зад тях.
За първи път сме въвели и мярка за услугата " опрашване ", която е за пчеларите. Те ще получават на 100% ставка по агроекологията като подкрепяне за това, че опрашват културите в планинските региони и НАТУРА 2000 - това са към 60% от територията на страната.
- Осигуряването на персоналното присъединяване обаче е огромен проблем при извоюван план. Какви са опциите за помощ при обезпечаването на финансиране?
- Искаме да развием финансовите принадлежности за застраховане на плановете - от капиталовите до подкрепяне на младите и дребните аграрни производители - там е 100% грант, само че и на тях им трябват средства. Вариантите са доста - имаме принадлежности, които се ръководят от Фонда на фондовете, имаме Гаранционен фонд, където главната цел е да се обезпечават планове - бенефициентът кандидатства пред комерсиална банка, а самият риск е стихотворец от Гаранционния фонд с избрана сума.
Това са ограничения, чиято цел е да не се търси ипокета от бенефициента. Ако той има потребност от 200 000 евро, които комерсиалната банка ще даде против ипотека, страната да застане зад него и да му подсигурява тези средства, в случай че планът носи добавена стойност. В същото време желаеме да осигурим и оборотни средства за земеделските производители, тъй като в този момент с инфлационния напън това е извънредно значимо.
- Кога очаквате първите мнения за Плана от Брюксел?
- До края на месец май се чака Европейската комисия да изпрати бележките си към стратегическите проекти. Междувременно е отворена връзката с страните членки за тяхното разискване. Това е диалогичен развой за своевременното утвърждение на стратегическите проекти и обезпечаване на завършването до 2023 г.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ