България бележи ръст на чуждестранните инвестиции
Преките задгранични вложения в Европа понижават през 2023 година, като спадът е с 4%, спрямо 2022 година и с 11% по отношение на 2019 година, тъкмо преди пандемията от COVID-19. Това демонстрира годишното изследване за интереса към вложения и атрактивността на Европа на EY за 2024 година, заяви.
Франция, Англия и Германия не престават да притеглят най-вече вложения и резервират първите три места, като там се осъществят към половината от общия брой планове.
Преките задгранични вложения са намалели с 5% (1194 проекта) във Франция и с 12% в Германия (733). Обратно на тази наклонност, Англия изпреварва Германия, като се изкачва на второ място с нарастване от 6% в броя на плановете (985).
България също се отличава от общата наклонност – през 2023 година у нас са осъществени 27 капиталови плана, които са обезпечили 1966 работни места. За съпоставяне, през 2022 година плановете са били 20, а добавената им стойност в работни места - 1490. Най-много са новите планове в секторите електроника, бизнес услуги, програмен продукт и IT.
Диана Николаева, съучастник и началник на отдел „ Стратегии и покупко-продажби “ в EY България, счита:
" Привличането на директни задгранични вложения ще зависи от положителното взаимоотношение сред страната и бизнеса и намирането на верния баланс на контролиране и конкурентноспособност. Индустриалният пейзаж на България е към момента добре диверсифицицран и навременното насочване в нововъзникващите трендове на главните ни пазари, както и в геополитическите промени, е причина за основаване на бизнеси с висока добавена стойност. Познатите тематики, като дигитализацията и технологиите, са все по този начин значими, само че индустриализацията на стопанската система на Европа по резистентен метод има все по огромно значение “.
Въпреки оптимизма, че размерът на вложенията в Европа ще се възвърне след пандемията, бавният стопански напредък, растящата инфлация, скокът в цените на силата и тревожната геополитическа конюнктура са причина за общия спад в европейските директни задгранични вложения, което се случва за първи път от 2020 година насам.
През 2023 година компании от целия свят са оповестили 5694 планове, свързани с разгръщане и разширение на бизнеса си в 44 европейски страни, спрямо 5962 през 2022 година – годишно понижение от 4% при напредък от 1% през 2022 година и 5% през 2021 година
Инвестициите в този момент са с 14% по-малко от пика си през 2017 година, а общият брой на основаните работни места в Европа вследствие на директни задгранични вложения понижава със 7% на годишна база до 319 923.
Нарастващите регулации за бизнеса, променливите цени на силата и политическата неустойчивост са трите съществени фактора, влияещи на капиталовите планове. Европа, като континент, е пионер в новите регулаторни условия във връзка с изкуствения разсъдък, корпоративната резистентност и отбраната на данните. Това кара вложителите да се тормозят, че тези затруднения могат да попречат на бизнес растежа им.
Продължаващата енергийна рецесия, несигурността в упованието на резултатите от европейските избори, както и неспиращите обществени напрежения и политически радикализъм, също тревожат вложителите.
Наблюдава се метаморфоза на веригите за доставки в интерес на Южна и Източна Европа. Някои страни там се възползват от това за връщането на редица индустриални действия в тези региони.
Броят на плановете, свързани с индустриална активност, се усилва в Полша, Чехия, Сърбия, Унгария, Италия и Турция, демонстрира анализът на EY. В същото време се вижда стесняване на вложенията в секторите на цифровизацията и бизнес услугите, което е най-видимо в западните страни, измежду които Нидерландия и Белгия.
Войната сред Русия и Украйна продължава да въздейства на вложенията на пазарите, граничещи с една от тези страни, в това число Румъния (-13%), Финландия (-32%) и балтийските страни, като Латвия (-31%) и Литва (-40%).
Преките частни вложения в секторите на услугите понижават. Броят на плановете в софтуерните и ИТ бизнеси, които обичайно са най-големите браншове за вложения в Европа, понижават надлежно с 19% и 27%.
На другия полюс за вложенията в туризма с нарастване от 130% през 2023 година Секторът продължава да се възвръща, защото потребителите се връщат към харченето на средства за отмора и пътувания след рухването на рестриктивните мерки, наложени от пандемията.
Въпреки общата по-мрачна картина, има и място за оптимизъм - 72% от интервюираните бизнеси заявяват проекти за разширение на интервенциите си в Европа през идната година. Това съставлява нарастване от 67% по отношение на 2022 година
Инвеститорите са положително настроени по отношение на дълготрайните вероятности на Европа, защото се чака икономическата обстановка последователно да се усъвършенства. Освен това, в подтекста на възходящото геополитическо напрежение, относителната непоклатимост на огромните стопански системи на Европа е доста преимущество.
Франция, Англия и Германия не престават да притеглят най-вече вложения и резервират първите три места, като там се осъществят към половината от общия брой планове.
Преките задгранични вложения са намалели с 5% (1194 проекта) във Франция и с 12% в Германия (733). Обратно на тази наклонност, Англия изпреварва Германия, като се изкачва на второ място с нарастване от 6% в броя на плановете (985).
България също се отличава от общата наклонност – през 2023 година у нас са осъществени 27 капиталови плана, които са обезпечили 1966 работни места. За съпоставяне, през 2022 година плановете са били 20, а добавената им стойност в работни места - 1490. Най-много са новите планове в секторите електроника, бизнес услуги, програмен продукт и IT.
Диана Николаева, съучастник и началник на отдел „ Стратегии и покупко-продажби “ в EY България, счита:
" Привличането на директни задгранични вложения ще зависи от положителното взаимоотношение сред страната и бизнеса и намирането на верния баланс на контролиране и конкурентноспособност. Индустриалният пейзаж на България е към момента добре диверсифицицран и навременното насочване в нововъзникващите трендове на главните ни пазари, както и в геополитическите промени, е причина за основаване на бизнеси с висока добавена стойност. Познатите тематики, като дигитализацията и технологиите, са все по този начин значими, само че индустриализацията на стопанската система на Европа по резистентен метод има все по огромно значение “.
Въпреки оптимизма, че размерът на вложенията в Европа ще се възвърне след пандемията, бавният стопански напредък, растящата инфлация, скокът в цените на силата и тревожната геополитическа конюнктура са причина за общия спад в европейските директни задгранични вложения, което се случва за първи път от 2020 година насам.
През 2023 година компании от целия свят са оповестили 5694 планове, свързани с разгръщане и разширение на бизнеса си в 44 европейски страни, спрямо 5962 през 2022 година – годишно понижение от 4% при напредък от 1% през 2022 година и 5% през 2021 година
Инвестициите в този момент са с 14% по-малко от пика си през 2017 година, а общият брой на основаните работни места в Европа вследствие на директни задгранични вложения понижава със 7% на годишна база до 319 923.
Нарастващите регулации за бизнеса, променливите цени на силата и политическата неустойчивост са трите съществени фактора, влияещи на капиталовите планове. Европа, като континент, е пионер в новите регулаторни условия във връзка с изкуствения разсъдък, корпоративната резистентност и отбраната на данните. Това кара вложителите да се тормозят, че тези затруднения могат да попречат на бизнес растежа им.
Продължаващата енергийна рецесия, несигурността в упованието на резултатите от европейските избори, както и неспиращите обществени напрежения и политически радикализъм, също тревожат вложителите.
Наблюдава се метаморфоза на веригите за доставки в интерес на Южна и Източна Европа. Някои страни там се възползват от това за връщането на редица индустриални действия в тези региони.
Броят на плановете, свързани с индустриална активност, се усилва в Полша, Чехия, Сърбия, Унгария, Италия и Турция, демонстрира анализът на EY. В същото време се вижда стесняване на вложенията в секторите на цифровизацията и бизнес услугите, което е най-видимо в западните страни, измежду които Нидерландия и Белгия.
Войната сред Русия и Украйна продължава да въздейства на вложенията на пазарите, граничещи с една от тези страни, в това число Румъния (-13%), Финландия (-32%) и балтийските страни, като Латвия (-31%) и Литва (-40%).
Преките частни вложения в секторите на услугите понижават. Броят на плановете в софтуерните и ИТ бизнеси, които обичайно са най-големите браншове за вложения в Европа, понижават надлежно с 19% и 27%.
На другия полюс за вложенията в туризма с нарастване от 130% през 2023 година Секторът продължава да се възвръща, защото потребителите се връщат към харченето на средства за отмора и пътувания след рухването на рестриктивните мерки, наложени от пандемията.
Въпреки общата по-мрачна картина, има и място за оптимизъм - 72% от интервюираните бизнеси заявяват проекти за разширение на интервенциите си в Европа през идната година. Това съставлява нарастване от 67% по отношение на 2022 година
Инвеститорите са положително настроени по отношение на дълготрайните вероятности на Европа, защото се чака икономическата обстановка последователно да се усъвършенства. Освен това, в подтекста на възходящото геополитическо напрежение, относителната непоклатимост на огромните стопански системи на Европа е доста преимущество.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ