Атидже Вели: ЕС ще задейства огромен финансов ресурс, за да могат европейските земеделци да се справят с кризата
Стратегическите проекти за земеделие на страните-членки, които сега са в развой на оценка в Европейска комисия, и всички тактики, които към този момент бяха признати от Зеления пакт, ще бъдат прегледани и от позиция на продоволствената сигурност, споделя евродепутатът от ДПС/“Обнови Европа“ АТИДЖЕ ВЕЛИ в изявление за „Гласът на земеделеца“За първи път след 60 години от основаването на Общата селскостопанска политика, виждаме толкоз мощна нужда тази политика преди всичко да подсигурява продоволствената сигурност на Европа, каквато беше първичната й целЩе бъде задействан спешен запас за европейските фермери в размер на 450 млн. евро, разисква се активизирането на над 1 милиарда и 500 млн. евро спомагателна помощЩе се трансформират разпоредбите за държавните помощи, с цел да може земеделците да се подкрепят бързо и елементарно. За страдание, в България не се мисли с изключение на за оцеляването, само че и за конкурентноспособността на българското земеделиеГоляма част от политическите фамилии в ЕП осъждаме възбраната за експорт на каквито и да било артикули от обособени страни
– Госпожо Вели, можете ли първо да извършите къса прогноза по какъв начин, съгласно Вас, ще се отрази войната в Украйна, върху европейското и българското земеделие?
– Със сигурност спорът се отразява върху европейското и българското земеделие. Цените не престават да порастват – на енергоносители, на торове, на фуражи. Освен високите цени, обаче чакаме да има и дефицит, изключително на торове, препарати за растителна отбрана, които идват главно от Русия на европейския пазар, както и на фуражите.
– Какви ограничения на равнище Европейски Съюз ще предложи ЕК, с цел да поддържа европейските фермери?
Ще бъде задействан пакет от ограничения. В Европейска комисия и Екологичен потенциал работим извънредно динамично през последните 2 седмици. Предлагаме редица ограничения, които скоро ще бъдат признати и оповестени пред обществеността.
Част от ограниченията, несъмнено, са за финансова поддръжка на земеделците. Не мисля, че без финансова поддръжка, земеделците, изключително българските, биха се справили с актуалната рецесия. В тази посока предложенията на Европейската комисия са няколко.
Миналата седмица комисар Войчеховски, показа 4 съществени посоки, по които ще се работи в Комисията по земеделие в Екологичен потенциал. И които посоки в съответни ограничения ще бъдат показани на 23 март.
Първото предложение на Европейска комисия е активиране на член 219 от Регламента за общата организация на пазарите. Това е така наречен спешен запас, което е нов инструмент в ОСП. Той е в размер на 450 млн. евро, които ще бъдат разполагаем на европейските земеделци. Тук приказваме за ограничения във връзка с пазара, т.нар пазарни ограничения. Интервенция на пазара за свинското месо е това, което сигурно се знае към този момент. Дали ще има интервенции за други браншове като мляко и млечни артикули, към момента нямаме изясненост.
На този стадий Европейска комисия разисква да активизира 1 милиарда и 500 млн. евро спомагателна финансова помощ. Засега няма подробна информация. Очакваме да разберем под каква форма ще бъдат дадени тези средства, кои ще бъдат допустимите бенефициенти, по какъв начин ще се разпределя тази помощ сред страните членки.
Третата мярка, която към този момент стана известна от медиите, са площите под угар през актуалната 2022 година да могат да се употребяват и за протеинови култури, и за пасища, тъй че да може малко да се усили запасът от този вид култури.
Четвъртата група ограничения са в посока на смяна и дерогация на разпоредбите за държавните помощи. Целта е страните да могат в по-добра степен да подкрепят земеделците с национални средства.
– Има ли възможност належащите ограничения за обезпечаването на продоволствената сигурност на Европа да се отразят върху дълготрайните цели на Европейски Съюз за Зелената договорка и Сратегията „ От фермата до трапезата “ и да окажат въздействие в посока преразглеждане на Стратегическите проекти за земеделие на страните членки?
– Със сигурност, и Стратегическите проекти за земеделие на държави-членки, които сега са в развой на оценка в Европейска комисия, и всички тактики, които към този момент бяха признати от Зеления пакт, ще бъдат прегледани от позиция на продоволствената сигурност. Няма по какъв начин това да не се случи.
За първи път след 60 години от основаването на Общата селскостопанска политика, виждаме толкоз мощна нужда тази политика преди всичко да подсигурява продоволствената сигурност на Европа. От началото на нейното основаване една от главните й цели беше тъкмо това. Но в течение на тези 60 години, достатъчното количество храна и развиването на бранша, ненапълно оставиха на назад във времето продоволствената сигурност.
През настоящата седмица в Европейския парламент имаме мини пленарна сесия, където ще гласуваме Резолюция за продоволствената сигурност. Чуват се гласове от извънредно ляво и извънредно дясно за продоволствена самостоятелност. Което на този стадий, в толкоз спешни времена, надали е допустимо да се случи, защото изисква време. По-скоро е реалистично да приказваме за продоволствена сигурност.
В рамките на групата Обнови Европа създахме работна група, която да предлага съответни ограничения. Част от тези ограничения са включени в текста на Резолюцията, който се договаря сега сред обособените политически фамилии, с цел да има финален тип. Но също така предстоят срещи с европейски асоциации на земеделците, които да показват проблемите си.
По моя покана на тях участва АЗПБ, която показа проблемите и на бранш отглеждане на животни, и на бранш плодове и зеленчуци, и на бранш зърнопроизводство. Зърнопроизводството е бранш, който нямаше проблеми, само че му бяха основани такива.
Работи се доста интензивно, с цел да бъдат подкрепени земеделците. Особено внимание в Резолюцията, по предложение на Обнови Европа, обръщаме на страните от Средна и Източна Европа. Защото точно в тези страни в най-голяма степен са наранени фермерите. Надявам се нашият апел към Комисията да бъде чут и да има съответно подкрепяне.
– Като споменахме зърнопроизводството, не мога да не попитам, има ли европейска процедура за възбрана на износа?
– В контракта за функиониране на Европейски Съюз има член, който позволява в изключителни обстановки страните членки да подхващат такива ограничения. На този стадий обаче единствената страна, която е забранила износа е Унгария. Аз не смятам, че Унгария може да ни бъде добър образец.
Голяма част от политическите фамилии в ЕП осъждаме възбраната за експорт. Както сподели и Ковид пандемията, верният път е общоевропейският отговор за справяне с рецесиите. Не може всеки да се избавя самичък. Ако ние предприемем такава възбрана на износа на избрани артикули, надлежно други страни членки ще подхващат забрани за други артикули и ще се стигне до още по-голяма рецесия без да може да действа единния пазар, по този начин както е основан.
Считам, че след Ковид рецесията всички европейски институции реагират доста по-бързо и по-адекватно. Работещият метод е да бъдем част от общоевропейските ограничения и от единния пазар, даже в изключителна обстановка като тази на войната в Украйна.
– За какво настоявате Вие и групата на ДПС/Обнови Европа в посока гарантиране на продоволствената сигурност и облекчение на ситуацията на земеделците?
– От името на делегацията на Движение за права и свободи имаме импортирани няколко оферти, които се надявам да останат в окончателния текст на Резолюцията.
Първо, оптимално активизиране на свободен финансов запас и подкрепяне на земеделците. Второто предложение е обвързвано с отчитане на сложната обстановка в част от секторите и нуждата да се преразгледат наближаващи наложителни периоди по регламенти, които изискват вложения. Защото в идващите 2 и 4 години влизат в действие нови условия в разнообразни браншове – свиневъдство, птицевъдство и така нататък От тази позиция също внесохме оферти.
Като цяло групата на Обнови Европа предлага да се оценят още веднъж задачите на Зелената договорка. Конкретно тактиката „ От фермата до трапезата “, тъй като нямаше предварителна оценка за влияние на тази тактика. Разбира се, настояваме за общ европейски отговор.
Има искане към Комисията за пояснение на понятието форсмажор. Темата е настояща и в България. Но тук към този момент приказваме за форсмажор на европейско равнище. Искаме единствено пояснение на понятието.
В малко по-дългосрочен проект имаме оферти, които да подсигуряват продоволствената сигурност. Те са свързани с вложения, с въвеждане на нововъведения, с създаване на други възможности на торовете и на препаратите за растителна отбрана.
Важно за земеделците е, че внасяме предложение по отношение на торовете да се създадат изключения от Нитратната инструкция, с цел да се тори с биологична тор. На този стадий строгите условия на Нитратната инструкция не разрешават напълно това. И в тази връзка също по този начин предлагаме Комисията да създаде цялостна тактика за торене с торове от биологичен генезис.
– Според Вас, прави ли се задоволително, с цел да бъдат подкрепени българските земеделци да могат те да се оправят с извънредно високите индустриални разноски и рецесията като цяло, и какво Ви се желае да бъде направено повече? Известно ли Ви е да има някакви оферти, направени от Министерство на земеделието в Брюксел в тази връзка?
– Не съм осведомена с съответни оферти, които да са били импортирани от българското държавно управление в Брюксел в посока поддръжка на българските земеделци.
Според мен, първо може да се направи повече в границите на опциите на страната ни. И второ, би трябвало да бъдем доста деликатни в такива обстановки. Да се заобикалят безредните придвижвания и оферти, с цел да не се основава спомагателен стрес на пазара. Случаят със зърнопроизводството е индикативен. Той не се отрази единствено в България, само че имаше необятен интернационален отзив, защото нашите зърнопроизводители работят с контракти и в Европейски Съюз, и на интернационалния пазар. Трябва да се подхожда доста деликатно, когато се вземат такива решения.
Дерогацията, която предлагаме за държавните помощи, също ще бъде в интерес на българските земеделци. Дотук на няколко пъти чух държавното управление да се оправдава с това, че разпоредбите за държавните помощи са такива, и не може повече да се нотифицират средства.
Но какво се получава в това време? България е с най-ниски директни заплащания и съвсем най-ниската обвързана поддръжка в Европейски Съюз. Недостатъчно финансиран е бранша сега и с държавни помощи. Въобще не се мисли с изключение на за оцеляването, само че и за конкурентноспособността на българското земеделие в общоевропейски проект. В Полша, във Франция и в редица други страни, до тук бяха изплатени големи финансови държавни помощи за земеделците. По 250 – 350 млн. евро влязоха в земеделието на обособените страни членки изключително за съответни браншове, които бяха най-засегнати. Това са огромни помощти за земеделците, които не са налични за българските производители.
– Медиите тръбят, че ще има апетит и продоволствена рецесия. Вероятно е по този начин, и сигурно, ситуацията не е елементарно, само че належащо ли е да се всява суматоха, или би трябвало да се доверим на европейските институции и умерено да решаваме проблемите?
– Със сигурност рецесии не се преодоляват с суматоха. Трябва да имаме вяра в институциите. За страдание, българското държавно управление с неопитността си, основава чувство за суматоха. С голямо страдание го споделям, само че видяхме по какъв начин възрастни хора умират на опашка за олио, което в наши дни е неприемливо.
Аз имам вяра, че Европа ще се оправи. Ще се оправи, тъй като първо, доста бързо се започнаха ограничения да се подсигурява продоволствената сигурност. Второ, имам вяра в способността на Европа бързо да преориентира пазарите си. Например от Русия като главен снабдител на торове да се преориентираме към други страни, които също са огромни производители на торове. В България малко по-бавно можем да вършим това. Но имам вяра, че на равнище Европейски Съюз може да се случи. Вярвам, че с общи старания ще се оправим. Много деликатно би трябвало да сортираме и дейностите и думите си, с цел да не сътворяваме непотребна суматоха. Ситуацията е задоволително сложна, с цел да се основава и ненужно напрежение измежду хората.
Много проблеми се натрупаха. До тук говорихме единствено за продоволствената сигурност, само че съществува и инфлацията и още няколко рецесии, които като се подредят в обща картина, обстановката е сериозна. За страдание, държавното управление не търси българските евродепутати и не работи с нас, без значение от коя парламентарна група. А ние работим интензивно за националния интерес на България и по тази причина сме в Европарламента. Когато става дума за националния интерес, постоянно сме работили дружно, без значение от партийните ни позиции. Жалко е, че в този момент не е по този начин.
Особено по време на рецесия, всевъзможни партийни разлики би трябвало да се загърбят и да работим дружно за националния интерес на България! За мен е изключително значимо гласът на българските земеделци, да се чува в Брюксел и дружно да търсим решение на комплицираните проблеми, пред които сме изправени.
източник: „Гласът на земеделеца“ – zemedeleca.bg
– Госпожо Вели, можете ли първо да извършите къса прогноза по какъв начин, съгласно Вас, ще се отрази войната в Украйна, върху европейското и българското земеделие?
– Със сигурност спорът се отразява върху европейското и българското земеделие. Цените не престават да порастват – на енергоносители, на торове, на фуражи. Освен високите цени, обаче чакаме да има и дефицит, изключително на торове, препарати за растителна отбрана, които идват главно от Русия на европейския пазар, както и на фуражите.
– Какви ограничения на равнище Европейски Съюз ще предложи ЕК, с цел да поддържа европейските фермери?
Ще бъде задействан пакет от ограничения. В Европейска комисия и Екологичен потенциал работим извънредно динамично през последните 2 седмици. Предлагаме редица ограничения, които скоро ще бъдат признати и оповестени пред обществеността.
Част от ограниченията, несъмнено, са за финансова поддръжка на земеделците. Не мисля, че без финансова поддръжка, земеделците, изключително българските, биха се справили с актуалната рецесия. В тази посока предложенията на Европейската комисия са няколко.
Миналата седмица комисар Войчеховски, показа 4 съществени посоки, по които ще се работи в Комисията по земеделие в Екологичен потенциал. И които посоки в съответни ограничения ще бъдат показани на 23 март.
Първото предложение на Европейска комисия е активиране на член 219 от Регламента за общата организация на пазарите. Това е така наречен спешен запас, което е нов инструмент в ОСП. Той е в размер на 450 млн. евро, които ще бъдат разполагаем на европейските земеделци. Тук приказваме за ограничения във връзка с пазара, т.нар пазарни ограничения. Интервенция на пазара за свинското месо е това, което сигурно се знае към този момент. Дали ще има интервенции за други браншове като мляко и млечни артикули, към момента нямаме изясненост.
На този стадий Европейска комисия разисква да активизира 1 милиарда и 500 млн. евро спомагателна финансова помощ. Засега няма подробна информация. Очакваме да разберем под каква форма ще бъдат дадени тези средства, кои ще бъдат допустимите бенефициенти, по какъв начин ще се разпределя тази помощ сред страните членки.
Третата мярка, която към този момент стана известна от медиите, са площите под угар през актуалната 2022 година да могат да се употребяват и за протеинови култури, и за пасища, тъй че да може малко да се усили запасът от този вид култури.
Четвъртата група ограничения са в посока на смяна и дерогация на разпоредбите за държавните помощи. Целта е страните да могат в по-добра степен да подкрепят земеделците с национални средства.
– Има ли възможност належащите ограничения за обезпечаването на продоволствената сигурност на Европа да се отразят върху дълготрайните цели на Европейски Съюз за Зелената договорка и Сратегията „ От фермата до трапезата “ и да окажат въздействие в посока преразглеждане на Стратегическите проекти за земеделие на страните членки?
– Със сигурност, и Стратегическите проекти за земеделие на държави-членки, които сега са в развой на оценка в Европейска комисия, и всички тактики, които към този момент бяха признати от Зеления пакт, ще бъдат прегледани от позиция на продоволствената сигурност. Няма по какъв начин това да не се случи.
За първи път след 60 години от основаването на Общата селскостопанска политика, виждаме толкоз мощна нужда тази политика преди всичко да подсигурява продоволствената сигурност на Европа. От началото на нейното основаване една от главните й цели беше тъкмо това. Но в течение на тези 60 години, достатъчното количество храна и развиването на бранша, ненапълно оставиха на назад във времето продоволствената сигурност.
През настоящата седмица в Европейския парламент имаме мини пленарна сесия, където ще гласуваме Резолюция за продоволствената сигурност. Чуват се гласове от извънредно ляво и извънредно дясно за продоволствена самостоятелност. Което на този стадий, в толкоз спешни времена, надали е допустимо да се случи, защото изисква време. По-скоро е реалистично да приказваме за продоволствена сигурност.
В рамките на групата Обнови Европа създахме работна група, която да предлага съответни ограничения. Част от тези ограничения са включени в текста на Резолюцията, който се договаря сега сред обособените политически фамилии, с цел да има финален тип. Но също така предстоят срещи с европейски асоциации на земеделците, които да показват проблемите си.
По моя покана на тях участва АЗПБ, която показа проблемите и на бранш отглеждане на животни, и на бранш плодове и зеленчуци, и на бранш зърнопроизводство. Зърнопроизводството е бранш, който нямаше проблеми, само че му бяха основани такива.
Работи се доста интензивно, с цел да бъдат подкрепени земеделците. Особено внимание в Резолюцията, по предложение на Обнови Европа, обръщаме на страните от Средна и Източна Европа. Защото точно в тези страни в най-голяма степен са наранени фермерите. Надявам се нашият апел към Комисията да бъде чут и да има съответно подкрепяне.
– Като споменахме зърнопроизводството, не мога да не попитам, има ли европейска процедура за възбрана на износа?
– В контракта за функиониране на Европейски Съюз има член, който позволява в изключителни обстановки страните членки да подхващат такива ограничения. На този стадий обаче единствената страна, която е забранила износа е Унгария. Аз не смятам, че Унгария може да ни бъде добър образец.
Голяма част от политическите фамилии в ЕП осъждаме възбраната за експорт. Както сподели и Ковид пандемията, верният път е общоевропейският отговор за справяне с рецесиите. Не може всеки да се избавя самичък. Ако ние предприемем такава възбрана на износа на избрани артикули, надлежно други страни членки ще подхващат забрани за други артикули и ще се стигне до още по-голяма рецесия без да може да действа единния пазар, по този начин както е основан.
Считам, че след Ковид рецесията всички европейски институции реагират доста по-бързо и по-адекватно. Работещият метод е да бъдем част от общоевропейските ограничения и от единния пазар, даже в изключителна обстановка като тази на войната в Украйна.
– За какво настоявате Вие и групата на ДПС/Обнови Европа в посока гарантиране на продоволствената сигурност и облекчение на ситуацията на земеделците?
– От името на делегацията на Движение за права и свободи имаме импортирани няколко оферти, които се надявам да останат в окончателния текст на Резолюцията.
Първо, оптимално активизиране на свободен финансов запас и подкрепяне на земеделците. Второто предложение е обвързвано с отчитане на сложната обстановка в част от секторите и нуждата да се преразгледат наближаващи наложителни периоди по регламенти, които изискват вложения. Защото в идващите 2 и 4 години влизат в действие нови условия в разнообразни браншове – свиневъдство, птицевъдство и така нататък От тази позиция също внесохме оферти.
Като цяло групата на Обнови Европа предлага да се оценят още веднъж задачите на Зелената договорка. Конкретно тактиката „ От фермата до трапезата “, тъй като нямаше предварителна оценка за влияние на тази тактика. Разбира се, настояваме за общ европейски отговор.
Има искане към Комисията за пояснение на понятието форсмажор. Темата е настояща и в България. Но тук към този момент приказваме за форсмажор на европейско равнище. Искаме единствено пояснение на понятието.
В малко по-дългосрочен проект имаме оферти, които да подсигуряват продоволствената сигурност. Те са свързани с вложения, с въвеждане на нововъведения, с създаване на други възможности на торовете и на препаратите за растителна отбрана.
Важно за земеделците е, че внасяме предложение по отношение на торовете да се създадат изключения от Нитратната инструкция, с цел да се тори с биологична тор. На този стадий строгите условия на Нитратната инструкция не разрешават напълно това. И в тази връзка също по този начин предлагаме Комисията да създаде цялостна тактика за торене с торове от биологичен генезис.
– Според Вас, прави ли се задоволително, с цел да бъдат подкрепени българските земеделци да могат те да се оправят с извънредно високите индустриални разноски и рецесията като цяло, и какво Ви се желае да бъде направено повече? Известно ли Ви е да има някакви оферти, направени от Министерство на земеделието в Брюксел в тази връзка?
– Не съм осведомена с съответни оферти, които да са били импортирани от българското държавно управление в Брюксел в посока поддръжка на българските земеделци.
Според мен, първо може да се направи повече в границите на опциите на страната ни. И второ, би трябвало да бъдем доста деликатни в такива обстановки. Да се заобикалят безредните придвижвания и оферти, с цел да не се основава спомагателен стрес на пазара. Случаят със зърнопроизводството е индикативен. Той не се отрази единствено в България, само че имаше необятен интернационален отзив, защото нашите зърнопроизводители работят с контракти и в Европейски Съюз, и на интернационалния пазар. Трябва да се подхожда доста деликатно, когато се вземат такива решения.
Дерогацията, която предлагаме за държавните помощи, също ще бъде в интерес на българските земеделци. Дотук на няколко пъти чух държавното управление да се оправдава с това, че разпоредбите за държавните помощи са такива, и не може повече да се нотифицират средства.
Но какво се получава в това време? България е с най-ниски директни заплащания и съвсем най-ниската обвързана поддръжка в Европейски Съюз. Недостатъчно финансиран е бранша сега и с държавни помощи. Въобще не се мисли с изключение на за оцеляването, само че и за конкурентноспособността на българското земеделие в общоевропейски проект. В Полша, във Франция и в редица други страни, до тук бяха изплатени големи финансови държавни помощи за земеделците. По 250 – 350 млн. евро влязоха в земеделието на обособените страни членки изключително за съответни браншове, които бяха най-засегнати. Това са огромни помощти за земеделците, които не са налични за българските производители.
– Медиите тръбят, че ще има апетит и продоволствена рецесия. Вероятно е по този начин, и сигурно, ситуацията не е елементарно, само че належащо ли е да се всява суматоха, или би трябвало да се доверим на европейските институции и умерено да решаваме проблемите?
– Със сигурност рецесии не се преодоляват с суматоха. Трябва да имаме вяра в институциите. За страдание, българското държавно управление с неопитността си, основава чувство за суматоха. С голямо страдание го споделям, само че видяхме по какъв начин възрастни хора умират на опашка за олио, което в наши дни е неприемливо.
Аз имам вяра, че Европа ще се оправи. Ще се оправи, тъй като първо, доста бързо се започнаха ограничения да се подсигурява продоволствената сигурност. Второ, имам вяра в способността на Европа бързо да преориентира пазарите си. Например от Русия като главен снабдител на торове да се преориентираме към други страни, които също са огромни производители на торове. В България малко по-бавно можем да вършим това. Но имам вяра, че на равнище Европейски Съюз може да се случи. Вярвам, че с общи старания ще се оправим. Много деликатно би трябвало да сортираме и дейностите и думите си, с цел да не сътворяваме непотребна суматоха. Ситуацията е задоволително сложна, с цел да се основава и ненужно напрежение измежду хората.
Много проблеми се натрупаха. До тук говорихме единствено за продоволствената сигурност, само че съществува и инфлацията и още няколко рецесии, които като се подредят в обща картина, обстановката е сериозна. За страдание, държавното управление не търси българските евродепутати и не работи с нас, без значение от коя парламентарна група. А ние работим интензивно за националния интерес на България и по тази причина сме в Европарламента. Когато става дума за националния интерес, постоянно сме работили дружно, без значение от партийните ни позиции. Жалко е, че в този момент не е по този начин.
Особено по време на рецесия, всевъзможни партийни разлики би трябвало да се загърбят и да работим дружно за националния интерес на България! За мен е изключително значимо гласът на българските земеделци, да се чува в Брюксел и дружно да търсим решение на комплицираните проблеми, пред които сме изправени.
източник: „Гласът на земеделеца“ – zemedeleca.bg
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ