Страшно е, ако оцелеем с прекършени емоцииМоже да мием по

Страшно е, в случай че оцелеем с прекършени страсти Може да мием по 30 пъти ръцете си, само че съхранението на душите изисква дезинфектанти, които не са изобретени

" Нямам концепция какво ме чака и какво ще се случи, когато всичко това завърши. За момента знам само, че има заболели хора и те се нуждаят от лекуване ".
Това са думи от " Чумата " на Албер Камю - книгата, която, както се твърди, вдигнала няколко пъти продажбите си във Франция, откогато ни завладя най-новият й еквивалент - covid - 19. Най-мрачните антиутопии на писателите, провиждащи всеобщи епидемии и последствията от тях, навлязоха в живота ни постепенно и бавно, надали не по терлици. Тук имало един инфектиран, атам различен, в България имало няколко проби, само че пък били негативни. Точно както чумата от романа на френския екзистенциалист навлиза в живота на хората с умрелите плъхове, които портиерът изхвърля всеки ден в първите глави на книгата, без да подозира повода. И които надали вещаят в какво ще се трансформира животът, който по насила сме

принудени да пречупим, с цел да оживеем

Защото на процедура става тъкмо това. Увещават ни да се откажем от живота, с цел да останем живи, и ние непринудено се отдръпваме от него, слагаме маски /ако намерим/, търсим дезинфектанти. Презапасяваме се, тъй като в страна като нашата, в случай че някой ти каже " Не се презапасявай ", това значи тъкмо противоположното, като в света на Алиса.
В името на това, да живеем, на процедура се постанова да се откажем от близостта, от усмивката, от прегръдката, от изкуството и културата, които само са способни да ни спасят, тъй като ни демонстрират неща оттатък ежедневното, което сега се е побрало на главата на топлийка. Животът в обществените мрежи стартира да се трансформира в нездравословно отреагиране на насъбраното от изолацията напрежение и на суматохата, която последователно ни превзема. Можем да мием по 30 пъти дневно ръцете си, само че съхраняването на душите изисква дезинфектанти, които още не са изобретени.  
Доброволното изгнание у дома (особено в случай че се стигне до карантина) ще се отрази душевен на мнозина по метод, по който не сме предполагали. Може би по тази причина е добре

в оперативния щаб да бъдат включени и психолози

- от тях ще имат потребност освен болните, а и медиците, които се намират на първа линия в битката против болестта и които са най-податливи на бърнаут, даже в случай че са в естествена обстановка. Хората, които би трябвало да работят непрекъснато, да вземем за пример с цел да шият маски в незабавен порядък, за което ще получат жълти стотинки, и тези, които ще изгубят работата си и ще се окажат в неспособност да изплащат заеми и наеми, а някои, даже и да си купят самун и медикаменти. Онези, които са в сивата стопанска система и никакъв обществен фонд няма да им изплати даже и пет % от досегашните приходи, а са затънали в бързи заеми - и там колекторите не знаят благосклонност. Между другото, намерения ли страната за тези хора, които другояче пропуща сред пръстите си? Както пееше една млада тийн певица, не съм сигурна коя, " Кво не чу, кво?
От помощ ще имат потребност и хората, за които изолираност значи да останат сами у дома, тъй като нямат други близки. И тези, за които изолираност със фамилията под един покрив за две седмици е " Само през натрупа ми ". Онези, които крадат кабел няма да имат потребност от помощ - те не са под карантина.
Като заговорих за изолираност - мобилните оператори не престават да стопират телефони за неплатени сметки, макар че тези дни се приказва интензивно да не бъдат прекъсвани ток и вода на хората, които не са платили. Ако един човек е под карантина и му спрат телефона,

на процедура той е жертван

само че това очевидно не вълнува операторите, чиито реклами не престават да не слизат от тв приемниците и да внушават бодряшко отношение към живота - прочее, както всички реклами. Тези дни рекламите ще бъдат нашият остров Утопия - стига да не са за тоалетна хартия.
Десетки хора сега страдат по-силно не от боязън да не бъдат инфектирани, а от боязън, че им е отнето правото да вземат решения за живота си, да го възнамеряват, да го предвиждат. Ако ще, да реагират прочувствено и да тръшнат вратата, излизайки на открито за няколко часа. Докато епидемията свърши, някои ще са се дали прошка дефинитивно с тази дарба и в последна сметка рецесията ще ни трансформира в лесни за ръководство и послушни марионетки, от което по-късно някой доста елементарно ще се възползва. Да не приказваме, че невъзможността да предвиждаме и финансовото си бъдеще може да избие в тревожни разстройства и депресии, а психиатриите така и така са цялостни. Страх ме е да си помисля за опцията да останем живи, без да сме способни да го живеем този живот. Човек е мислеща тръстика, споделя Блез Паскал,

само че въпреки всичко е тръстика

Какво ли го чака, в случай че изгуби способността си да мисли? А да усеща?
Може да останем живи, само че пречупени. Писна ми да чета мнения в обществените мрежи " Да сложим маските, с цел да паднат маските /тоест да се изолираме, с цел да се разбере кои са същинските и стойностни хора, по дифолт тези, които се съхранят/. Всеки човек има своя нервна система и лимит на психическата резистентност, както и характерна житейска обстановка, в която епидемията може да се окаже решаваща за материалното му и психическо оцеляване. И коронавирусът не е пробата за същински хора, а просто злощастие, от което ще излезем разнообразни. Затова, когато излезете тази вечер на балкона, с цел да аплодирате медиците, аплодирайте малко и себе си - за това, че ще имате предпочитание за живот, че вярвате в бъдещето, каквото и да е то, че това, което не ви убива, може да ви направи по-силни, в случай че вие му позволите. Много анализатори одобряват, че едно от равнищата, на които може да се чете " Чумата " на Камю, е навлизането на фашизма, което става незабележимо. Аплодирайте себе си, че няма да позволите на фашизма във всяко едно отношение да ви завладее. Че няма да позволите да ви се карат като на дребни деца, в случай че нарушите едно или друго предписание, когато изключителният режим си отиде. Че няма да превърнете актуалната обстановка в Стокхолмски синдром.
А и още нещо - помнете, че възрастните ви родители са пълнолетни. Те имат право да вземат своите решения и се вбесяват, когато ги оставяме под ключ в името на това да опазим здравето им, само че не и душeвността им. Именно по тази причина ни вършат на инат и хукват да си пазарят в дни, в които даже ние заобикаляме да го вършим постоянно. Нека ги пазим, без да ги наскърбяваме. Точно както би трябвало да пазим и себе си. Иначе животът ни ще изгуби смисъл, даже да оцелеем.