Духове витаят в Мисури
Странноприемница Lemp Mansion се намира в Канзас, Мисури, и се смята за едно от най-обитаваните от духове места. Хората, отсядали тук, се оплакват, че из цялото имение се чуват стъпки, блъскане по порти и прозорци. През интервала 1975-1977 по време на ремонт на постройката, служащите са отчели паранормални феномени. Оплакали са се от затръшващи се порти, призрачни шумове, необичайно чувство за дискомфорт и улавянето на втренчени в тях очи.
Странноприемницата е служела за дом на генерации, носещи семейството Лемп. Най-страрият представител е умрял през 1970 на 90 години. Последната повеля, която оставя на уредителя си, е да унищожи сбирката от картини и скъпите фамилни движимости.
Навремето в имението е живяло момче, което е било противозаконен наследник на брата на притежателя, Уилям Лемп. То е страдало от синдрома на Даун и е наричано „ момчето с маймунското лице ”. Криели са го на тавана, с цел да не го вижда никой.
Днес призракът на момчето населява третия етаж, таванското помещение и килерите на странноприемницата. Гостите и личния състав го чували да споделя: „ Елате да си поиграете дружно с мен ”, а хората по улиците виждали лицето му, гледащо ги от тесния прозорец на тавана. Изследователи на паранормалните феномени са оставяли играчки, които постоянно били намирани пръснати в разнообразни елементи на стаята. При различен случай в таванското помещение откривател усетил подръпване по косата, тъкмо пред стаята на момчето.
Гостите чували бързи тичащи стъпки по основното сълбище и звуците от блъскане по вратата. Направени са и фотоси на паранормални въздушни кръгове, които се изкачвали и слизали надолу по стълбите. Често се случвало човек да има чувството, че някой го следи, а на задното сълбище се чувало задъханото дишане на куче, тропането на нокти и дрънченето на веригата му.
На втория етаж, където бил жилището на собсвеника, Уилям Лемп, е видяно видението на възрастен мъж с брада, застанал до прозореца в трапезарията. В дрешника се е появило видение в отражението на огледалото. В жилището, наименуван „ Апартамент на лавандуловата дама ” на брачната половинка на Уилям Лемп, която доста обичала този цвят, е усетен мощния мирис на лавандула, а една сянка се промъкнала през процепа на вратата на банята. Много пъти същата тази врата е била заключвана, а след това намирана неизвестно за какво и от кого необятно отворена.
Когато в странноприемницата е безшумно, някой обича да свири на пиано на първия етаж. В бара напитките сами се разбърквали, а чашите се движели и се чупели от единствено себе си. В столовата на лавандуловата дама, която в началото е била кабинет на Уилям Лемп, откривател от Асоцияцията за лов на духове в Мисури е бил бутнат от вратата от мъжко видение. Портретите, които висели по стените в тази столова следвали с взор всяко твое придвижване.
В столовата, която в миналото е била всекидневна, гостите били докосвани от някакво видение, което обаче било невидимо. Появявал се духът на мъж, седнал на масата, а когато някой от личния състав го питал какво ще желае, той мигновенно изчезвал.
В дамската баня, намираща се надолу по стълбите, вляво от столовата, доста дами са докладвали за появяването на мъж, който ги гледал. Преди време това била персоналната баня на собсвеника, Уилям Лемп.
Областта на сутерена е населявана от две нервни, ядосани привидения, а намиращият се изпод под земята тунел, който сега е запечатан, е кръстен „ Портите към Ада ”. Медиумите усещат някаква гневна призрачна фигура, която се движи напред-назад из запечатания тунел, а един откривател е засекъл тайнствен въздушен кръг да витае в близост. Успял е да го снима. Покривките в столовата били събаряни от масите, а масите премествани. Живеещите усещали понякога някакво наличие, надничащо зад раменете им. Направени са фотоси и клипове на паранормални въздушни кръгове и са записани ЕГФ (електронни гласови феномени).
