Геройството на бедняците
Странно нещо е логиката на психиката на българския футболист. Едва, когато събитията го притиснат до стената, той разкрива неподозирани даже и за себе си качества.
Добре прочут факт е, че парите в родния ни футбол са ъгъл. Знайни и незнайни псевдобогаташи наливат финанси до време. Облагодетелстват се посредством някоя хитричка скица и по-късно изчезват като пушек в мъглата.
И в последна сметка, тези които постоянно опират пешкира са играчите.
Подмамени с апетитни заплати или обещания за блестящо бъдеще, те стават едни модерни плебеи на безпаричието и необратимите условия. Вместо да ги демотивира обаче, това извлича допустимо най-хубавите позитиви, залегнали в техните характери.
Илиян Йорданов пред ТОПСПОРТ: И ние се чудим по какъв начин намираме сили в тази тежка обстановка
" Сюлеймани е ентусиазъм за нас. Впечатляващо е да видиш човек на 41 години, да бяга като 25-годишен "
Нагледен образец за това са футболистите на Пирин и Верея.
Цяла календарна година двата отбора балансират елегантно сред безпаричието и тоталната беднотия. Заплатите са цяло събитие, само че все пак няма да ги видите да сядат по терена или да излизат с обърнати джобове на подготовка. Това са момчета с характери, които потвърждават, че от време на време любовта към играта може да победи и преобладаваща мощ като финикийските знаци.
Резултатите също са налице. През този сезон страдалците от Верея подчиниха вкъщи Левски и Лудогорец, до момента в който Пирин взе точки на " орлите " и ЦСКА. Постиженията им бяха оценени уместно от елементарния почитател, само че си останаха просто невъзнаградени подвизи от техните ръководители.
Изброените тимове са един извънреден феномен на груповата логика на психиката.
Големите компликации, сплотяват съблекалнята. Всеки мач се трансформира във въпрос на чест, а успехите в гласовит пестник по лицето на шефовете, излъгали ги и този месец с превеждането на заплата.
Милен Радуканов: Днес бе върхът на нашето геройство (ВИДЕО)
" Ключовите моменти за успеха са желанието и характера на футболистите "
И тук основна е ролята на треньорите. Милен Радуканов и Илиан Илиев са хората, които типично по български съумяват да създадат от нищо - нещо. На фона на недоимъка, те извличат максимума от своите момчета. Печелят тяхното доверие, а те им се отблагодаряват със себераздаване и пределна мотивация. Адмирации за тях, че не оставиха своите тимове при първата компликация, а продължиха да бъдат образец за подражателство даже и в най-мрачните мигове.
И тъй като двата отбора са последна дупка на кавала, безжизнените им тела са подритвани и от съдиите. Грешките в техен ущърб от време на време са скандални, само че кой ли го интересува, когато лобито в БФС липсва, а финансовата им мощност е под сериозния най-малко.
До по кое време мъката на Пирин, Верея и още мнозина като тях, ще продължи?
Време е хората, даващи парите си за футбол да имат както нужния капитал, по този начин и една подобаваща доза морал. Отговорност, която би трябвало да бъде действителна, а не просто за заслон пред медиите. Настъпи моментът, в който играчите от дребните тимове би трябвало да бъдат оценени като естествени служащи, а не просто като средство за бързо припечелване на мръсен приход.
А до момента в който тази фантазия се трансформира в действителност, в българския футбол ще продължи да изобилства от геройства на " сиромаси ". Постижения, които хем ще са ръкопляскане, хем и за недоволство...
Добре прочут факт е, че парите в родния ни футбол са ъгъл. Знайни и незнайни псевдобогаташи наливат финанси до време. Облагодетелстват се посредством някоя хитричка скица и по-късно изчезват като пушек в мъглата.
И в последна сметка, тези които постоянно опират пешкира са играчите.
Подмамени с апетитни заплати или обещания за блестящо бъдеще, те стават едни модерни плебеи на безпаричието и необратимите условия. Вместо да ги демотивира обаче, това извлича допустимо най-хубавите позитиви, залегнали в техните характери.
Илиян Йорданов пред ТОПСПОРТ: И ние се чудим по какъв начин намираме сили в тази тежка обстановка
" Сюлеймани е ентусиазъм за нас. Впечатляващо е да видиш човек на 41 години, да бяга като 25-годишен "
Нагледен образец за това са футболистите на Пирин и Верея.
Цяла календарна година двата отбора балансират елегантно сред безпаричието и тоталната беднотия. Заплатите са цяло събитие, само че все пак няма да ги видите да сядат по терена или да излизат с обърнати джобове на подготовка. Това са момчета с характери, които потвърждават, че от време на време любовта към играта може да победи и преобладаваща мощ като финикийските знаци.
Резултатите също са налице. През този сезон страдалците от Верея подчиниха вкъщи Левски и Лудогорец, до момента в който Пирин взе точки на " орлите " и ЦСКА. Постиженията им бяха оценени уместно от елементарния почитател, само че си останаха просто невъзнаградени подвизи от техните ръководители.
Изброените тимове са един извънреден феномен на груповата логика на психиката.
Големите компликации, сплотяват съблекалнята. Всеки мач се трансформира във въпрос на чест, а успехите в гласовит пестник по лицето на шефовете, излъгали ги и този месец с превеждането на заплата.
Милен Радуканов: Днес бе върхът на нашето геройство (ВИДЕО)
" Ключовите моменти за успеха са желанието и характера на футболистите "
И тук основна е ролята на треньорите. Милен Радуканов и Илиан Илиев са хората, които типично по български съумяват да създадат от нищо - нещо. На фона на недоимъка, те извличат максимума от своите момчета. Печелят тяхното доверие, а те им се отблагодаряват със себераздаване и пределна мотивация. Адмирации за тях, че не оставиха своите тимове при първата компликация, а продължиха да бъдат образец за подражателство даже и в най-мрачните мигове.
И тъй като двата отбора са последна дупка на кавала, безжизнените им тела са подритвани и от съдиите. Грешките в техен ущърб от време на време са скандални, само че кой ли го интересува, когато лобито в БФС липсва, а финансовата им мощност е под сериозния най-малко.
До по кое време мъката на Пирин, Верея и още мнозина като тях, ще продължи?
Време е хората, даващи парите си за футбол да имат както нужния капитал, по този начин и една подобаваща доза морал. Отговорност, която би трябвало да бъде действителна, а не просто за заслон пред медиите. Настъпи моментът, в който играчите от дребните тимове би трябвало да бъдат оценени като естествени служащи, а не просто като средство за бързо припечелване на мръсен приход.
А до момента в който тази фантазия се трансформира в действителност, в българския футбол ще продължи да изобилства от геройства на " сиромаси ". Постижения, които хем ще са ръкопляскане, хем и за недоволство...
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ