Има една професия, която не познава сезони и не се

Има една специалност , която не познава сезони и не се преценява с неприятното време. Появява се дружно със „ свободна “ България преди близо век и половина.

Днес младежите не желаят да се занимават с това, само че специалността няма и по какъв начин да изчезне поради огромната ѝ отговорност. Това е специалността на кантонера.

У нас има общо 800 кантонери, като bTV се срещна с двама от тях.

България 2 мин. С над 150 минути: Сигнали за „ скандални закъснения “ на влаковете в София България 2 мин. Пътуването с трен: Влизат в действие по-скъпите билети България 3 мин. " Само вагоните да не дрънкат като каруци ": Как се приема повишаването на влаковете? България 1 мин. БДЖ вкарва електронно издаване на билети във влака България 2 мин. С над 150 минути: Сигнали за „ скандални закъснения “ на влаковете в София България 2 мин. Пътуването с трен: Влизат в действие по-скъпите билети България 3 мин. " Само вагоните да не дрънкат като каруци ": Как се приема повишаването на влаковете? България 1 мин. БДЖ вкарва електронно издаване на билети във влака

Славе Кръстанов или както всички го назовават „ бае Славе “ е на 64 години. Работи като кантонер от 1985 година и всеки ден минава десетки километри, с цел да ревизира стоманения път.

„ Работата на кантонера е значима, тъй като следим за сигурността . Ние сме първите хора, които откриваме неизправността по железопътната линия – като да вземем за пример счупена релса “, изяснява Славе Кръстанов.
Не може да сметне какъв брой километра е извървял за миналите 40 години в специалността.

Снимка: bTV

„ Не знам. Като сметнеш по 10 км приблизително дневно ги постави, но нали почиваме вторник и сряда от време на време. Не знам какъв брой километра са. Може би ще обиколим няколко пъти земното кълбо, несъмнено “, пресмята 64-годишният мъж.
Успявал е да предотврати тежки произшествия, откакто е намирал сривания на пътя.

„ Спирах два пъти товарни влакове. Счупена релса открих . Преценявам дали може да не мине. По-хубаво да не стои на едно място, а да мине, споделям на машиниста. Вторият път беше цистерните от „ Лукойл “, какво имаше не знам, може бензин да е “, споделя още той.

Снимка: bTV

Бае Славе е един от дребното, който има кантон, тъй като дребните постройки от царско време към този момент са на изгубване.

„ Може би останаха на пръсти, на пръсти се броят към този момент. Изчезнаха съвсем. Едно време, аз като започнах, имаше още хора, които живееха в тях. Тука беше бай Боре – той живееше с жена си и двете си деца. Сега всичко е оставено на произвола на ориста “, регистрира обстоятелствата Славе Кръстанов.  

Бае Славе демонстрира и какво носи в кантонерската си чанта. Освен гаечния ключ , има дневник, в който записва обиколките си, червен байрак и така наречен петарди, с които се алармира на приближаващ трен за повреда на пътя.

Снимка: bTV

„ Слага се на дясната релса. През 20 метра се поставят. Едната се поставя на лявата релса, а идната – отново се поставя на дясната. Когато ги смачка влака и гърмят. Това е сигнал, че има затруднение. Препятствието е след 20 или 50 метра “, изяснява 64-годишният мъж.

С годините кантонерите са станали по-малко. По данни на Националната компания „ Железопътна инфраструктура “ те са към 800. Средната им възраст е 49 години. Доскоро е имало чиновник на 18 години. А бае Славе не е оптимист, че скоро ще има нови сътрудници.

„ Млади мераклии няма. Ако има, те ще са несъмнено над 45-50 години. Млади няма. Младите единствено компютъра и лесната работа гледат “, твърди той.

Снимка: bTV

„ Малко не съм оптимист за тия работи, тъй като тук би трябвало да мине човек. Да си ревизира пътя. Изкуственият разсъдък несъмнено още е на изпитателен период и не се знае по какъв начин се прави таза работа “, разсъждава за бъдещето Славе Кръстанов.  

Във Великотърновското село Куцина за един жп прелез и още 5 километра железопътна линия като за личен двор се грижи 53-годишния Йордан Йорданов.

„ Ей там съм отводнявал прелеза. Тук е пръскано. Напръскал съм си прелеза, с цел да няма трева. Габарита съм си окастрил, изчистил съм, да има видимост на прелеза. В 8 часа стартирам да си върша обиколката . Като я приключа – към 10 часа, взимам си инструмента – косачка ли, пръскачка ли ще бъде и стартирам да работя. Трябва да се коси, да се пръска “, споделя 53-годишният мъж.

Снимка: bTV

Когато е на два региона Йордан Йорданов прави по 21 километра дневно.

„ Вятър да има, сняг да вали, слънце да пече – би трябвало да се обиколи. Зимно време виждам за скъсани заварки, лятно време в жегите – също. Поне 6-7 пъти ми се е случвало скъсани заварки да намирам през последните години. Случвало ми се е и в жегите да се изруха пътят “, изяснява още кантонерът.

Йордан Йорданов е потомствен кантонер. Дядо му е имал същата специалност, а татко му е бил надзирател на жп прелез. На времето работил в същата дребна къщурка. А Йордан си спомня, по какъв начин си е учил уроците вътре при татко си.

Снимка: bTV

„ Това на времето беше къщичката на прелезопазачите. Тук беше охранителен жп прелез. Беше и денонощен – с бариери. Спускаха бариерите при идването на трен. Отдавна не работи прелеза. Премахнаха го. Малко останаха охраняеми прелези у нас. Повечето са към този момент автоматизирани “, отбелязва Йордан Йорданов.

А допустимо ли е новите технологии да заместят и кантонерите? „ Не ми се има вяра. Все отново би трябвало някой да го обиколи региона. Как да стане? Трябва да има видео наблюдаване непрекъснато. Нямам хрумвания дали индивидът може да бъде заместен от технологиите “, безапелационен е 53-годишният мъж.

Така без значение от времето кантонерите остават тези самотни пешеходци по релсите, които се грижат всички ние да стигнем до у дома живи и здрави.