Миннодобивната промишленост в Бразилия: трагедии и огромни ресурси
Страна с размери на континент и изумителни минерални запаси, Бразилия експлоатира минния си капацитет от епохи. Две произшествия за три години обаче опръскаха цялото това благосъстояние с кръв и тиня.
Миналата година единствено желязната руда има дял от 17% от бразилския експорт, което е донесло на страната над 20 милиарда $.
" Черешката " на миннодобивния бранш, който обгръща над 8000 предприятия, е Vale - международният номер едно в добива на желязна руда. Сега компанията е в центъра на покруса, при която починаха минимум 99 души, а 259 са в неопределеност след скъсването на стена на хвостохранилище в петък край град Брумадиньо.
През ноември 2015 година, при сходен случай в мина на компанията покрай Мариана, на 120 километра от новата покруса, починаха 19 души.
Тези две произшествия станаха в югоизточния бразилски щат Минас Жераис, където е съсредоточена по-голямата част от рудодобива в страната. Неслучайно името на този щат значи " Мини всевъзможни ".
300 мини
По данни на Асоциацията на бразилската миннодобивна индустрия (IBRAM) всяка година от земята в Минас Жераис биват извличани над 180 милиона тона желязо.
Този метал е доста издирван, изключително от Китай, който е най-големият покупател на бразилско желязо (с 54 % от износа), надалеч пред идващите в листата Япония и Малайзия.
Бразилия разполага също с огромни запаси от злато, боксит, никел и манган и е на второ място в света по находища от уран.
Страната също така държи дял от 98 % от световното предложение на ниобий - лек метал, употребен в металургията и самолетостроенето.
В Бразилия има над 300 мини с разнообразни размери.
Последици за околната среда
На мината, където се скъса стена на хвостохранилище, се падаше дял сред 2 и 7% от добива на желязна руда на Vale.
Въпреки че към момента е прекомерно рано да се дефинират тъкмо последствията за околната среда от злополуката, шокът, който тя провокира в Бразилия, би трябвало да докара до стягане на нормите за сигурност в бранша.
Още повече фактът, че това е втори подобен случай за три години, навежда на мисълта, че нито Vale, нито бразилските управляващи са си взели поука от бедствието в Мариана.
Евентуалното стягане на екологичните правила би било насилствен завой за държавното управление на новия президент Жаир Болсонаро, който по-скоро изглеждаше податлив да смекчи разпоредбите в региона на опазването на околната среда и подлагаше на критика усърдието на държавните контролни организации.
Нови регулации?
Бразилският министър на околната среда Рикардо Салес съобщи тази седмица, че държавното управление скоро ще разиска нови регулации.
Не всички бразилски мини действат по същия способ като тази в Брумадиньо.
Според Националната организация за водите при 204 от общо 790 стени на хвостохранилища в Бразилия има нараснал риск, било то за живота на хората или за околната среда.
Главният изпълнителен шеф на Vale Фабио Шварцман заяви във вторник, че 10 стени на хвостохранилища, чиято конструкция е сходна на тази в Брумадиньо, ще бъдат разрушени.
Той посочи, че тези интервенции ще понижат с 40 милиона тона, т. е. с 10 %, годишния рандеман на желязна руда на компанията.
Съобщението провокира внезапно покачване на цената на желязната руда, защото пазарът чака стесняване на международното предложение. (БТА)
Миналата година единствено желязната руда има дял от 17% от бразилския експорт, което е донесло на страната над 20 милиарда $.
" Черешката " на миннодобивния бранш, който обгръща над 8000 предприятия, е Vale - международният номер едно в добива на желязна руда. Сега компанията е в центъра на покруса, при която починаха минимум 99 души, а 259 са в неопределеност след скъсването на стена на хвостохранилище в петък край град Брумадиньо.
През ноември 2015 година, при сходен случай в мина на компанията покрай Мариана, на 120 километра от новата покруса, починаха 19 души.
Тези две произшествия станаха в югоизточния бразилски щат Минас Жераис, където е съсредоточена по-голямата част от рудодобива в страната. Неслучайно името на този щат значи " Мини всевъзможни ".
300 мини
По данни на Асоциацията на бразилската миннодобивна индустрия (IBRAM) всяка година от земята в Минас Жераис биват извличани над 180 милиона тона желязо.
Този метал е доста издирван, изключително от Китай, който е най-големият покупател на бразилско желязо (с 54 % от износа), надалеч пред идващите в листата Япония и Малайзия.
Бразилия разполага също с огромни запаси от злато, боксит, никел и манган и е на второ място в света по находища от уран.
Страната също така държи дял от 98 % от световното предложение на ниобий - лек метал, употребен в металургията и самолетостроенето.
В Бразилия има над 300 мини с разнообразни размери.
Последици за околната среда
На мината, където се скъса стена на хвостохранилище, се падаше дял сред 2 и 7% от добива на желязна руда на Vale.
Въпреки че към момента е прекомерно рано да се дефинират тъкмо последствията за околната среда от злополуката, шокът, който тя провокира в Бразилия, би трябвало да докара до стягане на нормите за сигурност в бранша.
Още повече фактът, че това е втори подобен случай за три години, навежда на мисълта, че нито Vale, нито бразилските управляващи са си взели поука от бедствието в Мариана.
Евентуалното стягане на екологичните правила би било насилствен завой за държавното управление на новия президент Жаир Болсонаро, който по-скоро изглеждаше податлив да смекчи разпоредбите в региона на опазването на околната среда и подлагаше на критика усърдието на държавните контролни организации.
Нови регулации?
Бразилският министър на околната среда Рикардо Салес съобщи тази седмица, че държавното управление скоро ще разиска нови регулации.
Не всички бразилски мини действат по същия способ като тази в Брумадиньо.
Според Националната организация за водите при 204 от общо 790 стени на хвостохранилища в Бразилия има нараснал риск, било то за живота на хората или за околната среда.
Главният изпълнителен шеф на Vale Фабио Шварцман заяви във вторник, че 10 стени на хвостохранилища, чиято конструкция е сходна на тази в Брумадиньо, ще бъдат разрушени.
Той посочи, че тези интервенции ще понижат с 40 милиона тона, т. е. с 10 %, годишния рандеман на желязна руда на компанията.
Съобщението провокира внезапно покачване на цената на желязната руда, защото пазарът чака стесняване на международното предложение. (БТА)
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ