Страхът от смъртта и как да се освободим от него
Страховете и уплахите съществуват още с осъзнаването на индивида като субект. Те са неизменима част от живота, погледнат от неприятната му, тъмна страна.
Какво ни предизвиква страхът?
В положение на мощен боязън настава неочакван прилив на адреналин, който не може да бъде следен, съпроводен е с ускорение на пулса, разширение на зениците и увеличение на прилива на кръв към мускулите. А нарасналото равнище на адреналин вреди на сърцето. Приливът на неконтролируема сила може да повреди сърдечния мускул даже на здрав човек, а болните хора са същински застрашени. Това демонстрира, че би трябвало да държим страховете си под надзор.
Страхът от гибелта е положение, което на процедура съпътства всеки човек, заради естеството на живота. Смъртни сме и би трябвало в някакъв миг да напуснем живота. Всеки изживява обаче друго това неотменно състояние. Някои хора са трансформирали този боязън в голям проблем, който им пречи да живеят обикновено и да следват фантазиите и желанията си.
Състоянието на остър боязън от гибелта не е безобидно, в медицината има и термин за него. Нарича се танатофобия, по името на бога на гибелта в древногръцката митология - Танатос.
Как да се преборим с завладяващото възприятие на боязън от неизменимия край?
Колкото и необичайно да звучи, тези, които обичат живота, по-трудно се поддават на такива страхове. Това са хората, които умеят да се радват на всеки ден, да откриват хубостта във всичко, което ни заобикаля. Те нямат време да се вглеждат във вътрешността в себе си и да отдават на страховете си прекалено внимание. Предпочитат да го насочат към забележимите приятни неща. Всеки, който успее да култивира у себе си сходна настройка, ще пропъди вечно страха от гибелта, тъй като ще престане да мисли за това.
Друг метод е цялостното отдаване на нещо, което носи наслада и персонално задоволство. То може да бъде някакво занимание, креативна активност или каквато и да е интензивност, която осмисля дните ни. Такава персонална отдаденост на нещо основава чувство за пълноценно превозване на времето и лишава от страховете.
Мъдрото, умерено и философско разсъждение върху същността на живота, формиран от раждане, живот и гибел може да даде нов взор върху крайния стадий, гибелта, и да разреши на страхуващия се да стартира да приема този край като естествено положение, за което е неефикасно да се изтезава.
