Знай, че имаш достатъчно… ♥ Тик Нят ХАН
~ Страхът и желанието
Когато сме се родили, страхът ни се е родил по едно и също време с нас. През деветте месеца в утробата на майка ни сме се чувствали предпазени. Не е било належащо да вършим нищо. Било е толкоз комфортно. Но когато сме се родили, обстановката се е трансформирала фрапантно. Прерязали са пъпната шнур и трябвало да се научим да дишаме сами. Може да е имало течност в белите ни дробове и се наложило да изтласкаме тази течност, с цел да можем да поемем първия си мирис. От тези първи вдишвания зависило дали ще оцелеем или не.
Ето от кое място идва първичният боязън. Искаме да оцелеем. Като безпомощно бебе имаме ръце и крайници, само че не можем да ги използваме. Нуждаем се от някой, който да се грижи за нас. С първичния боязън идва и първичното предпочитание. Има боязън да останеш самичък и има предпочитание да оцелееш. Дори когато пораснем и сме възрастни, първичният боязън и първичното предпочитание са към момента в нас.
Страхът и желанието имат един и същи корен. Страхуваме се, че ще умрем; по тази причина имаме мощни стремежи. Искаме да има някой, който да ни помогне да оцелеем. Всеки миг се надяваме този човек да пристигна, да ни помогне, да ни отбрани. Усещаме, че към момента сме безпомощни, че нямаме средства да оцелеем сами. Имаме потребност от различен човек. Ако се вгледаме надълбоко в нашето предпочитание, виждаме, че всеки тип предпочитание, което имаме, е продължение на първичното предпочитание. И тъй като не сме признали желанието на детето вътре в нас, нашето предпочитание е невероятно да се задоволи. Искаме добра връзка, или нова работа, или повече пари. Но откакто един път получим тези неща, ние не им се любуваме. Желание след предпочитание, ние в никакъв случай не стопираме.
~ Знай, че имаш достатъчно…
Буда приказва за практиката „ самтуста ”, осъзнаването, че имаме задоволително условия да бъдем щастливи тъкмо тук и тъкмо. Не е належащо да получаваме повече. Самтуста се превежда като осъзнаването, че човек е удовлетворен от малко. Когато се приберем вкъщи в сегашния миг, преглеждаме всички условия на благополучие, които имаме и можем да открием, че те са повече от задоволителни, с цел да бъдем щастливи тъкмо в този момент. Трябва да спрем да тичаме след нещата, тъй като даже и да получим обекта на желанието си, няма да сме щастливи и ще желаеме да тичаме след различен.
Ако усещаме сигурност е допустимо да нямаме повече стремежи. Моето малко бунгало ми е задоволително. Не ми би трябвало по-голямо. Имам доста прозорци и изгледът е толкоз хубав. Вече имаме доста условия да бъдем щастливи; не е нужно да бягаме в бъдещето и да получаваме още няколко условия. Това, което имаме, е задоволително. След като приемем този метод на живот, ние ставаме щастливи.
Как можем да внедрим тази мъдрост в актуалния живот? Много хора към момента имат вяра, че можем да бъдем щастливи единствено, когато имаме доста пари и власт. Оглеждайки се в близост, виждаме доста хора, които имат доста пари и власт, само че които към момента страдат доста надълбоко от стрес и самотност. Така че властта и парите не са отговорът. Ние би трябвало да се образоваме в изкуството да живеем осъзнато.
Източник: „ Reconciliation: healing the inner child “, Thich Nhat Hanh;
Снимка: thichnhathanhfoundation.org
