Когато отец Иван от Нови хан ми целуна ръка...
...Стояхме на прощаване пред портите на неговия подслон за изоставени деца и за дами в неволя "Св. Николай ". Циганчета играеха и щъкаха в близост, гонеха се и се криеха в гънките на расото му, а отецът ги отпъждаше като обичани, само че досадни кресльовци. Отец Иван. Бил в миналото, при социализма, чиновник в Министерство на вътрешните работи, след това напуснал, лежал бил в пандиза за нещо си, по този начин споделят.
Замонашил се, когато и социализмът отишъл в манастир. Сега знаят някогашния полицай от Управление безопасност и охрана (Пето управление н Иван Плещов единствено като "Отец Иван от Нови Хан ". Толкоз знаех и аз за него - когато вървях да му целуна ръка за всичкото положително, което прави безшумно, без да шуми. Знаех за приютените дечица и за самотните майки, отхвърлени от обществото - без дом, без подадена ръка и без вяра. И още бях чувал по какъв начин е почнал да строи този дом и църквицата в дъното на китната градина с всичките си 480 лв., които имал. И по какъв начин в хладината на Софийското равно поле и публичната незаинтересованост към бедните и изоставените, идвали студенти чак от Холандия и Германия да му оказват помощ в градежа на Човещината - тухла по тухла, сираче по сираче и сълза по сълза.
Сега стоях против него, говорехме си нещо на прощаване, след това взех ръката му, та да я целуна за изпроводяк. Но той ненадейно ме изпревари, приведе се и целуна моята.
- Защо, отче? - сепнато попитах.
- Защото по този начин!
Разбрах: сторил го е, с цел да избегне всевъзможен знак на признателност. После небрежно и по църковен табиет ме прекръсти, а аз се засмях:
- Не ме прекръствай, отче, нито съм православен, нито набожен.
- Знам кой си - малко рече той, бащински шляпна по тила някакво палаво цигане, извърна се и влезе в приюта.
Толкоз.
Сетих се за този случай, когато парламентарната група на социалистите предложи на депутатите от всички политически разцветки да понижат заплатите си, несъразмерно високи при този хал на народа. А със спестените средства да бъде формиран фонд за филантропични цели. Умилително старомодна щедрост за един конгрес, който разполага с задоволително законови принадлежности за споразумяване на проблема. Но нищо изумително, че дясното мнозинство, вгледало се в пъпа на персоналните си ползи, въодушевено и с гранитна сплотеност отхвърли предлагането.
А левицата, обществената?
Ами, щом всичкото целокупно парламентарно войнство не е според да отвори сърцето и кесията си за едно хуманно дело - тъпо, само че по този начин да е. Давай идната точка от дневния ред!
Сякаш с цел да стори положително на изпадналите в неволя, една социалистическа партия се нуждае от гласовете и единодушието на най-малко 50 % от националните избраници плюс един. Каква умилителна обвързаност на левицата към основополагащи полезности на парламентарната народна власт!
Само един уединен глас прозвуча от микрофона на трибуната - и то основният ляв глас! - с цел да разгласи както на пленарната зала, по този начин и на осведомителната мрежа на нацията, че ще заделя от заплатата си толкова и толкова ежемесечно за бедните и нуждаещите се. Заяви го уверено, повтори го с революционната безапелационност на Тереза Мей.
А "левицата " безропотно слушаше, никой не се причисли към храбрата еднолична офанзива - като че ли става дума за благотворителна самодейност на квартална коледна акция "Да дарим на сирачетата, кой колкото може! ".
Дочуха се подигравки отдясно, само че нямаше и капчица възторг и взаимност отляво - парламентарното време течеше и социалистите към този момент задълбочено размишляваха по идната точка от дневния ред.
И аз заплаках. Не от трогване, а от позор...
...Един възпитаник, май че от Пазарджик, бил оповестил, че ще отделя по 20 лева от джобните си пари по образеца (тук е поантата на информацията, която медиите повтарят от урва на урва и от век на век!) - че прави това по светлия образец на Първия народен представител от левицата. Разбирам: не всеки път това е плод на персонална суетност, а резултат от дивашкия вкус на посредствени медии, които стръвно, като прегладнели хиени, се нахвърлят върху трупните остатъци на всяка вест.
Но нито той (тя), нито целокупната парламентарна левица, даже не усетиха срама от този по този начин обилно огласен случай на обществено съпричастие: по образеца на социалистическия водач един младеж дарил 20 лв.. И че това е по-скоро пронизителен пестник за левицата, в сравнение с обществен героизъм!
Та се сетих за отец Иван от Нови Хан. Нека са благословени - И ТОЙ, И ОНЕЗИ, КОИТО ТИХО МУ ПОМАГАТ.
И ОЩЕ съдебна експертиза СЕТИХ ЗА ЕДНИ ДУМИ ОТ ПИСАНИЕТО: "КОГАТО ДАВАШ МИЛОСТИНЯ, НЕ РАЗТРЪБЯВАЙ ПРЕД СЕБЕ СИ, КАКТО ПРАВЯТ ЛИЦЕМЕРИТЕ В СИНАГОГИТЕ И Пожарна охрана УЛИЦИТЕ, ЗА ДА БЪДАТ ПРОСЛАВЯНИ... И НЕКА ЛЯВАТА РЪКА НЕ ЗНАЕ КАКВО ПРАВИ ДЯСНАТА, И ЗА ДА ОСТАНЕ БЛАГОДЕЯНИЕТО... (МАТЕЙ 6:3)
Амин!
Замонашил се, когато и социализмът отишъл в манастир. Сега знаят някогашния полицай от Управление безопасност и охрана (Пето управление н Иван Плещов единствено като "Отец Иван от Нови Хан ". Толкоз знаех и аз за него - когато вървях да му целуна ръка за всичкото положително, което прави безшумно, без да шуми. Знаех за приютените дечица и за самотните майки, отхвърлени от обществото - без дом, без подадена ръка и без вяра. И още бях чувал по какъв начин е почнал да строи този дом и църквицата в дъното на китната градина с всичките си 480 лв., които имал. И по какъв начин в хладината на Софийското равно поле и публичната незаинтересованост към бедните и изоставените, идвали студенти чак от Холандия и Германия да му оказват помощ в градежа на Човещината - тухла по тухла, сираче по сираче и сълза по сълза.
Сега стоях против него, говорехме си нещо на прощаване, след това взех ръката му, та да я целуна за изпроводяк. Но той ненадейно ме изпревари, приведе се и целуна моята.
- Защо, отче? - сепнато попитах.
- Защото по този начин!
Разбрах: сторил го е, с цел да избегне всевъзможен знак на признателност. После небрежно и по църковен табиет ме прекръсти, а аз се засмях:
- Не ме прекръствай, отче, нито съм православен, нито набожен.
- Знам кой си - малко рече той, бащински шляпна по тила някакво палаво цигане, извърна се и влезе в приюта.
Толкоз.
Сетих се за този случай, когато парламентарната група на социалистите предложи на депутатите от всички политически разцветки да понижат заплатите си, несъразмерно високи при този хал на народа. А със спестените средства да бъде формиран фонд за филантропични цели. Умилително старомодна щедрост за един конгрес, който разполага с задоволително законови принадлежности за споразумяване на проблема. Но нищо изумително, че дясното мнозинство, вгледало се в пъпа на персоналните си ползи, въодушевено и с гранитна сплотеност отхвърли предлагането.
А левицата, обществената?
Ами, щом всичкото целокупно парламентарно войнство не е според да отвори сърцето и кесията си за едно хуманно дело - тъпо, само че по този начин да е. Давай идната точка от дневния ред!
Сякаш с цел да стори положително на изпадналите в неволя, една социалистическа партия се нуждае от гласовете и единодушието на най-малко 50 % от националните избраници плюс един. Каква умилителна обвързаност на левицата към основополагащи полезности на парламентарната народна власт!
Само един уединен глас прозвуча от микрофона на трибуната - и то основният ляв глас! - с цел да разгласи както на пленарната зала, по този начин и на осведомителната мрежа на нацията, че ще заделя от заплатата си толкова и толкова ежемесечно за бедните и нуждаещите се. Заяви го уверено, повтори го с революционната безапелационност на Тереза Мей.
А "левицата " безропотно слушаше, никой не се причисли към храбрата еднолична офанзива - като че ли става дума за благотворителна самодейност на квартална коледна акция "Да дарим на сирачетата, кой колкото може! ".
Дочуха се подигравки отдясно, само че нямаше и капчица възторг и взаимност отляво - парламентарното време течеше и социалистите към този момент задълбочено размишляваха по идната точка от дневния ред.
И аз заплаках. Не от трогване, а от позор...
...Един възпитаник, май че от Пазарджик, бил оповестил, че ще отделя по 20 лева от джобните си пари по образеца (тук е поантата на информацията, която медиите повтарят от урва на урва и от век на век!) - че прави това по светлия образец на Първия народен представител от левицата. Разбирам: не всеки път това е плод на персонална суетност, а резултат от дивашкия вкус на посредствени медии, които стръвно, като прегладнели хиени, се нахвърлят върху трупните остатъци на всяка вест.
Но нито той (тя), нито целокупната парламентарна левица, даже не усетиха срама от този по този начин обилно огласен случай на обществено съпричастие: по образеца на социалистическия водач един младеж дарил 20 лв.. И че това е по-скоро пронизителен пестник за левицата, в сравнение с обществен героизъм!
Та се сетих за отец Иван от Нови Хан. Нека са благословени - И ТОЙ, И ОНЕЗИ, КОИТО ТИХО МУ ПОМАГАТ.
И ОЩЕ съдебна експертиза СЕТИХ ЗА ЕДНИ ДУМИ ОТ ПИСАНИЕТО: "КОГАТО ДАВАШ МИЛОСТИНЯ, НЕ РАЗТРЪБЯВАЙ ПРЕД СЕБЕ СИ, КАКТО ПРАВЯТ ЛИЦЕМЕРИТЕ В СИНАГОГИТЕ И Пожарна охрана УЛИЦИТЕ, ЗА ДА БЪДАТ ПРОСЛАВЯНИ... И НЕКА ЛЯВАТА РЪКА НЕ ЗНАЕ КАКВО ПРАВИ ДЯСНАТА, И ЗА ДА ОСТАНЕ БЛАГОДЕЯНИЕТО... (МАТЕЙ 6:3)
Амин!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ