В разрушения Мариупол най-търсени са свещениците
Стотици хора са натъпкани в мазетата на огромна социална постройка в украинския пристанищен град Мариупол. Хранителните ресурси са на привършване, някои имат незабавна потребност от медикаменти и лекарска помощ.
Няколко индивида са развили сепсис от рани от шрапнел, на други дълбоките рани не заздравяват. Градът е обсаден от съветски елементи и остава под бомбардировки. Близо 400 000-те хиляди поданици са в капан без течаща вода, храна и лекарства. По публични данни най-малко 2400 души в града са изгубили живота си от началото на войната, само че действителните цифри евентуално са доста повече.
Хората живеят за непрекъснато в подземията. Техните домове към този момент са разрушени и няма къде да се върнат. От време на време излизат, с цел да видят слънце и да дишат чист въздух.
Няма антибиотици, няма медикаменти. Има хора с температура и тресчица към този момент 10 дни и никой не може да им помогне. Улиците са толкоз рискови, че даже няма кой да събере мъртвите тела. Много са погребвани в общи гробове, просто с цел да спрат болестите. Центърът на града е неузнаваем.
„ Честно казано, в този момент най-търсените хора са свещениците! Къде да опеят мъртвите, къде да дадат кураж за молещите се. Това е възприятието на невъзможност “.
Това споделя 40-годишната Алена, която е в подземията към този момент втора седмица със фамилията си и двете си деца. Студено е, влажно, а хората лежат на земята. Не е изненадващо, че се разболяват, а и като се добави незадоволителната храна, обстановката става още по-критична, демонстрира репортаж на BBC.
За града не е обезпечена филантропична помощ, нито филантропичен кулоар. Около 2 000 коли съумяха да се измъкнат от първите бомбардировки, само че по-късно други 2000 бяха обстрелвани. Разрушени са и пътищата от града.
В подземията единствено се чуват отекващите детонации. Имат единствено един генератор, който употребяват, с цел да зареждат телефоните си, с цел да имат връзка със света.
„ Имаме незабавна потребност от филантропичен кулоар. Иначе сме обречени на мудна гибел от апетит и жадност. Ако не, ще ни довършат инфекциите “, споделя Алена.
Няколко индивида са развили сепсис от рани от шрапнел, на други дълбоките рани не заздравяват. Градът е обсаден от съветски елементи и остава под бомбардировки. Близо 400 000-те хиляди поданици са в капан без течаща вода, храна и лекарства. По публични данни най-малко 2400 души в града са изгубили живота си от началото на войната, само че действителните цифри евентуално са доста повече.
Хората живеят за непрекъснато в подземията. Техните домове към този момент са разрушени и няма къде да се върнат. От време на време излизат, с цел да видят слънце и да дишат чист въздух.
Няма антибиотици, няма медикаменти. Има хора с температура и тресчица към този момент 10 дни и никой не може да им помогне. Улиците са толкоз рискови, че даже няма кой да събере мъртвите тела. Много са погребвани в общи гробове, просто с цел да спрат болестите. Центърът на града е неузнаваем.
„ Честно казано, в този момент най-търсените хора са свещениците! Къде да опеят мъртвите, къде да дадат кураж за молещите се. Това е възприятието на невъзможност “.
Това споделя 40-годишната Алена, която е в подземията към този момент втора седмица със фамилията си и двете си деца. Студено е, влажно, а хората лежат на земята. Не е изненадващо, че се разболяват, а и като се добави незадоволителната храна, обстановката става още по-критична, демонстрира репортаж на BBC.
За града не е обезпечена филантропична помощ, нито филантропичен кулоар. Около 2 000 коли съумяха да се измъкнат от първите бомбардировки, само че по-късно други 2000 бяха обстрелвани. Разрушени са и пътищата от града.
В подземията единствено се чуват отекващите детонации. Имат единствено един генератор, който употребяват, с цел да зареждат телефоните си, с цел да имат връзка със света.
„ Имаме незабавна потребност от филантропичен кулоар. Иначе сме обречени на мудна гибел от апетит и жадност. Ако не, ще ни довършат инфекциите “, споделя Алена.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ