Стивън Кови (1932 ~ 2012) е посочен от списание Тайм“

Стивън Кови (1932 ~ 2012) е посочен от списание „ Тайм “ като един от 25-те най-влиятелни американци и е почетен със седем почетни докторски трофеи.

Д-р Кови е създател на редица известни произведения, в това число международния бестселър „ Седемте навика на високоефективните хора “, една от десетте най-влиятелни книги по мениджмънт в историята. Книгите му се продават в многомилионен тираж по целия свят.

Като татко на девет деца и дядо на четиридесет и трима внуци, през 2003 година е почетен с премията на Националната самодейност за бащинство, която показва като най-смисленото отличие, което в миналото е получавал. Останалите награди на доктор Кови са орден на „ Томас Мор Колидж “ за работа в името на човечеството, „ Лектор на годината “ за 1999 година, премията „ Международна персона на мира “ на сикхите за 1998 година, премията „ Международен бизнесмен на годината “ за 1994 година и националната премия за повсеместен принос за предприемаческо водачество „ Предприемач на годината “.

(1932 ~ 2012)

Някой ден, неизвестно по кое време, неизбежно ще се сблъскате с огромна сексапил или ще се мъчите да преодолеете огромна тъга. Но същинската борба е тук, сега… в този момент се взема решение дали в този ден на непреодолима болежка или сексапил вие ще се спънете и паднете или триумфално ще успехите. Характер не се построява изведнъж, а посредством дълъг, непрекъснат развой.

Дори и най-интелигентните животни не имат четирите неповторими човешки способности – себеосъзнаване, въображение, съвест и самостоятелна воля.

Свободата да избираме ни прави неповторими човешки същества.

Високоефективните хора не винят събитията и изискванията за своето държание тъй като то е резултат от съзнателния им избор, основан върху полезности, а не положения.

Между тласъка и реакцията съществува свободно пространство, в което човек има свободата да избира.

Никой не може да ви нарани без ваше единодушие.

Наранява ни не това, което ни се случва, а методът, по който му отговаряме.

Ако в действителност желая да трансформира дадена обстановка, мога да стартира с това, върху което имам надзор – себе си.

Непроявените усеща не умират – те са живи заровени и по-късно излизат на повърхността по грозни способи.

Когато ценим верните правила, ние разполагаме с истини – знание за нещата такива, каквито са.

Да вземете самодейността не значи да бъдете нападателен и нагъл, а да поемете отговорност за реализирането на нещата.

Начинът, по който виждаме казуса, е казусът.

Вътрешните персонални победи предхождат външните победи.

Вие би трябвало да решите кои са вашите цели и да имате куража – учтиво с усмивка, без извинения, да кажете „ не ” на останалите.

Често врагът на най-хубавото е положителното.

Разочарованието е функционалност на нашите упования, а те доста постоянно са отражение от общественото огледало, а не на личните ни цели и полезности.

Действайте или ще бъдете задействани. Последствия ще има, без значение кой от двата пътя ще поемете.

Ефективността не зависи от това кави старания влагаме, а от това дали тези старания са ориентирани в вярната посока.

Успешният човек има табиет да прави нещата, които неудачниците не обичат да вършат.

Разликата в успеваемостта сред хората, които работят, поемайки самодейността, и хората, които не го вършат, е от 5 000 % нагоре.

В човешките взаимоотношения дребните неща са огромните неща.

Взаимозависимостта е избор, който единствено самостоятелните хора могат да създадат.

Проактивните хора трансформират любовта в деяние. Любовта е нещо, което се прави – всеотдайност, себеотдаване.

„ Бързи ремонти “ не съществуват. Изграждането и поправянето на връзките са дълготрайни вложения.

Причината за съвсем всички недоразумения в една връзка се корени в противоречащи си или неизяснени упования по отношение на функциите и задачите. Ето за какво е толкоз значимо когато се озовете в нова обстановка да извадите всички упования на масата.

Хората са склонни да простят неточности провокирани от мозъка или от неприятна преценка. Но не по този начин елементарно простят неточности на сърцето, неприятните планове, долните претекстове и самооправдаващите се прикрития.

Когато обичаме другите без условия и задръжки, посредством безусловна обич, ние им оказваме помощ да се усещат спокойни и сигурни, утвърждавайки тяхната стойност, еднаквост и целокупност. Помагаме им да открият и доближат най- положителното в себе си.

Ако човек може самоуверено да изрази възприятията и убежденията си и в това време да зачита възприятията и убежденията на другите, то този човек е зрял.

Щастието, както и нещастието, е самодеен избор.

Всички неща се основават два пъти. Първото създание е въображаемо, а второто – физическо.

Егото е сходно на Мъртво море – то поема, само че в никакъв случай не дава. Затова е в застой.

Хората желаят да бъдат разбирани. И колкото и време да вложите в това начинание, то ще ви се върне с лихвите.

Мнозина слушат без да имат желанието да схванат, те слушат с желанието да отговорят.

Никой не може да убеди другия да се промени. Всеки от нас пази в себе си вратата към смяната и тя може да бъде отключена единствено от вътрешната страна. Нито молба, нито спор могат да ни дадат този ключ.

Лещите през които гледаме света дефинират нашите тълкования.

Несигурните хора считат, че светът би трябвало да се вмести в техните парадигми.

Най-голямата мощ на всяко едно взаимодействие се крие в съществуването на друга позиция.

Ефективното възлагане на работа на другите е може би най-високо продуктивната активност, която съществува.

Не ценим високо това, което елементарно реализираме. Ценността зависи от усилието. Небесата знаят по какъв начин да сложат точната цена на нещата.

Най-голямото изтегляне от Емоционалната банкова сметка е да се даде заричане на някого за нещо значимо и след това да не се съблюдава.

Не можете да измененията плода, без да измененията корена.

Едно от най-големите прозрения за човешката мотивация е, че задоволените потребности не стимулират. Само незадоволените вършат това.

Телевизията е добър прислужник, само че и неприятен стопанин.

Няма по-добър метод за разширение на мозъка от навика да се чете стойностна литература.

Посей мисъл – пожъни деяние, посей деяние – пожъни табиет, посей табиет – пожъни темперамент, посей темперамент – пожъни орис.

Дългият, здравословен и благополучен живот е резултат от правене на добрини.

Снимки: commons.wikimedia.org, blogs.uvu.edu