АВТОР: ЕЛЕНИ СИДЕРАНайден излезе от стаята на шефа си вкиселен.

„Изневярата“ : Промяната

АВТОР: ЕЛЕНИ СИДЕРА

Найден излезе от стаята на шефа си вкиселен. Мислите му се блъскаха в главата като орехови ядки в мелничка и подвигаха олелия. Как? Защо тъкмо Момчил го назначават да управлява двата отдела, които сляха неотдавна, а не него…!? Нали сякаш той беше сигурният печеливш!? Образованието на сътрудника, методът на диалог с клиенти и снабдители, едните и същи панталони, които носеше съвсем всеки ден не даваха нищо удивително в него!

31 март 2024, 16:43

„ Изневярата “ (част първа): Съдбата си няма работа

17 април 2024, 12:36

„ Изневярата “ (част втора): Съдбата си няма работа…

“Костваше ми доста, доста труд! С всяко влизане в офиса - доказване като че ли съм за първи ден…, кой е този бе, кой го набутва постоянно на всички места, на кой е човек? ” – не спираше да се самоизяжда Найден. Беше засегнато самочувствието му, виждаше се като губещ, което не беше казусът. Губещ от Момчил! Егото му се бореше не доста сполучливо да резервира равновесие и да не се усеща наритано в ъгъла. Свъси вежди още повече, сети се за вечерята, която чакаше на драго сърце и съжали, че тъкмо преди нея стана този диалог. Имаше потребност от пиво и вкусно ядене, с цел да се наслаждения и най-малко малко да усъвършенства усета в душата си. Времето вътре в него беше облачно и много хладно. Студеният душ отдалечил го от покачването в служба и надлежно от по-високата заплата заплашваше да полее и жена му, която чакаше търпеливо да чуе хубави вести.

Караше бързо към у дома. Трябва да се изкъпе и да намерения дали да не каже гадната вест на Калина друга вечер, а не тази… Веднага се съгласи със себе си, погледна в огледалото за назад виждане присвитите си очи и повдигна вежди, с цел да ги отвори. Почувства се малко по-добре, че вечерта им ще е пощадена от към въздишки и насърчителните думи на Калина, която ще ги каже, само че дали ще им има вяра?...

Влетя у дома към 19:30 закачил необятна усмивка. С Никола на рамо изхлузи маратонките от краката, целуна жена си ѝ подсвирна свалячешки като я видя.

- Любовче! Ма си красавица беее! – очите му бяха същински отворени, не се постановяваше волево да си подвига веждите. – Милата ми, признавам, че бях не запомнил коя е секси и с крайници за пристъп!

- Е коя бе Найдене, коя е тази? Жена ти доста ясно! – фръцливо и с усмивка до уши Калина се наведе кокетно към фурната, обръщайки пилешките бутчета да се запекат и от другата страна.

Малко под преса, малко напрегнат, вечерта започва сполучливо в 20:30 часа. Асен донесе салатата – фикция, както я назова с дресинг “Тайна ”, сипан в тумбеста стъклена каничка. Масата закупи приключен тип с налята жълта ледена ракия в чашките, подарък от тъщата. Сини подредени чинии, до тях салфетки в бледожълт цвят и две жълти свещи придаваха топлина и изтънченост. Никола лежеше в креватчето си и забавяше темпото на намигване, знак че сънчо е пристигнал.

Хапваха, пийваха, вилиците щастливо тропаха по чиниите, салатата на Асен изчезваше бързо в дует с вълшебния салатен сос. Златистата препечена кожичка на бутчетата, картофките с чесънче и приятелският диалог внесоха в компанията възприятие на надълбоко наслаждение.

- Несъмнено сме сраснали с работата, подвластен от нея, отдаваме се до безсилие от време на време, дори доста вечери не ми идва сън…, лягам и край! Очи облещени, виждам по какъв начин Луната пътува и очаквам да заспя и не, и не…. – Асен навиваше с пръсти на малко ролце откъсната част от хартийката на бандерола на цигарите и запита Найден – Какво става с теб, загатна ми Калина, че чакаш някакво оживление във компанията? Надявам се, че ще споделиш положителни вести?

Това беше моментът в който Найден се върна в себе си и видя, че самочувствието към момента седеше в ъгъла на душата му. Намести се на стола, въпреки че нямаше потребност, изкашля се, макар че и от това нямаше потребност. Запали цигара, незабавно след одеве загасената, извади от някъде усмивка и с реплика на приповдигнато въодушевление сподели:

- Вървят нещата, вървят…, очаквам окончателното обединение на отделите, от което ще следва диалога ми с шефа. Няма по какъв начин да се трансформират нещата, един сътрудник от другия офис е непосредствен със секретарката на моя началник. Та, тя му е споделила, че моето име се спряга – и повдигна безапелационно настроението с “Наздраве ” от бялото вино на татко си. – Бащата е занаятчия на белите виновност, прибавя дори и ванилия на пръчици, за това аромата е подобен! – и подвигна изпотената чаша с кехлибарен цвят към светлината на лампата.

- Ама обич, не мина ли към този момент повече време в очакване, нещо ми се стори доста…, като че ли трябваше момента на финала да е настъпил? Така очаквам да кажеш, че може да запазя оная екскурзийка – и Калина разроши няколко кичура, заравяйки пръсти в косата му.

- Ще стане де! Ама пък може и изненада да има, в случай че не съм аз, а е различен някой, де да знае човек…. – Найден сниши тона и погледна жена си изпитателно, наблюдава сенките по лицето ѝ, регистрира късото прочувствено рухване на настроението ѝ.

- Е, по какъв начин изненада? – огромните очи на Калина като че ли усилиха формата си тройно – Нали говорихме да запишем Никола на частната детска, в случай че не вземеш нарастването на заплатата съм изгубена и няма да мога да се върна на работа!!

Гадната болна тематика влезе шумно в притихналата кухня и седна на масата от горната страна. Върху бялото вино, върху хрупкавата пилешка кожичка, разля настроението на Найден по пода и даде да се разбере, че няма желание да се махне. Пострадалото его, фантазията за по-висока заплата, благородната неистина, че още нищо не е ясно и ококорените в вяра очи на Калина отлитаха някъде. За това знаеше единствено той, жегна го в стомаха, отяде му се, отпи му се…..

21 април 2024, 11:30