Стимулантите са група от психоактивни вещества, които имат за основно

Стимулантите са група от психоактивни субстанции, които имат за главно деяние повишение интензивността на централната нервна система. Сред тях се изброяват едни от най-разпространените и разпознаваеми по име опиати, които съвсем всеки е чувал – кокаин, амфетамин, метамфетамин и екстази (другото име на което е MDMA).

Как работят?

Стимулантите демонстрират действието си на равнище синапс – това е мястото на връзка сред два неврона. Обикновено единият неврон – пресинаптичен – отделя субстанции в синаптичното пространство (това сред двата неврона). Тези субстанции се назовават невромедиатори, които реагират със характерни рецептори по повърхността на другия неврон (постсинаптичен) и по този метод предават избран сигнал.

Много от невромедиаторите се съхраняват като подготвени субстанции в дребни „ мехурчета “ в неврона, покрай мястото на синапса, подготвени да бъдат освободени в синаптичното пространство.

В регулацията на този развой съществува нещо, наречено „ противоположен захват на невромедиатора “ – когато молекулите му са свършили работата си в синаптичното пространство, с цел да спрат да подтикват постсинаптичния неврон, те се всмукват назад в пресинаптичния.

Стимулантите работят като подтикват изключително изобилното освобождение на невромедиатори от групата на катехоламините от пресинаптичните депа. Тези катехоламини са допамин, серотонин и норадреналин и вземат участие интензивно в мозъчната система на възнаграждението.

Друг механизъм на деяние е угнетяване на противоположния захват на катехоламините, заради което те престояват повече време в синаптичното пространство.

Свързани публикации.. Кокаинът води до самоизяждане на мозъчните кафези 0 Защо използването на кокаин и амфетамини довежда до съдбовен излаз? 0 Амфетамините усилват риска от Паркинсон 0

И в двата случая количеството на катехоламините е повече от естественото, което провокира еуфорично състояне и другите ефети на тези опиати.

Острата интоксикация протича с разстройства в държанието и усещанията – еуфория и възприятие за прилив на сила, жизненост, хрумвания за грандомания, предизвикателно държание, неустойчивост на настроението, зрителни и слухови халюцинации; резултатите засягат и цялото тяло с учестен пулс (тахикардия), аритмия, промени в кръвното налягане, изпотяване,

студени тръпки, гадене и повръщане и други

Продължителната приложимост предизвиква безапетитие, проблеми със съня, намаляване на тежестта, нападателно държание и взаимозависимост.

Синдромът на взаимозависимост

Той се равива у към 30-40% от хората, употребяващи регулярно стимуланти в продължение на 3-4 години. В

западните страни обаче зависимостта към кокаин се отркива у 55% от регулярно употребяващите го. По-голям риск от ависимост има при приложимост на амфетамин, метамфетамин и кокаин, в сравнение с екстази. По-чест е синдромът на взаимозависимост у мъжете и у тези, които одобряват веществата посредством смъркане или инжектиране.

Диагнозата взаимозависимост към стимулант се слага, при съществуване на най-малко 3 от долнте критерия при повтаряща се приложимост през последните 12 месеца:
-

Загуба на надзор въру приема
-

Компулсивност на употребта (craving)
-

Толеранс – нужда от повишаване на дозите за постъгане на търсения резултат
-

Абстинентни признаци при спиране на използването
-

Облекчаване на абстинентните признаци при банкет на стимуланта
-

Продължаване на използването, макар че употребяващият е наясно от вредите, които това му нанася.

Абстинентен синдром

При амфетамините той се появява 2 до 4 дни след последния банкет, пикът му е на 7-10-ти ден и трае от 2 до 4 седмици. За кокаина абстинентните признаци стартират едвам след 1-2 дни и не престават 1-2 седмици.

Сред абстинентните признаци са изнемощялост, заспалост, потиснато въодушевление и нервност, психомоторна забавеност или пък свръхактивност, мощно предпочитание за опиата (craving), нараснал вкус и смяна в съня – бодърствуване или пък прекомерно дълъг сън. 3610