Най-големите компании сега и преди 10 години: Загубеното десетилетие
Статията е част от класацията на " Капитал " " К100: Най-големите компании в България ". Достъп до цялостната ранглиста имат читателите с абонамент Капитал PRO. Класацията К100 може да бъде закупена в книжен или в електронен формат.
След едно десетилетие заводите са по-големи, веригите концентрират повече бизнес, държавните монополи са замръзнали и все по този начин неефективни, а по-ниските цени на горива, ток и метали предходната година смаляват фирмите от тези браншове.
Годините са разнообразни - беше на възобновяване, то 2020 пандемията сви доста браншове, в други слабата консумация срина цени.
Но по-притеснителен от числата е застоят през миналото десетилетие. Във въпросните 10 години контингентът от компании в стотицата остава съвсем неизменен: огромните енергийни производители и търговци, вериги, познати фабрики. Докато при започване на века България привличаше интензивно нови бизнеси, през второто десетилетие атрактивността като място за вложения очевидно е спаднала. Ако изключим навлезлите и развилите се локални IT компании (които обаче още не са измежду огромните 100 сдружения по приходи), то съставът на колосите наподобява съвсем заледен. Естествено, едни са се смалили, други са порасли, само че наличието е съвсем еднакво.
Доказателство за влошената интернационална атрактивност в страната е, че в топ 100 преди 10 години фирмите с непознати притежатели са 54, а в подреждането тази година са с две по-малко.
В стотицата през 2020 година има 10 държавни и общински сдружения. За този интервал приватизация няма, просто за десетилетие две от жп компаниите са се свили и към този момент не са в стотицата. За съпоставяне - през 2000 година всяка четвърта компания е била обществена благосъстоятелност. Затова пък през днешния ден участват нови държавни огромни корупционни ядки като " Автомагистрали " и " Монтажи ".
Фотограф: Капитал К100: Най-големите компании в България Класацията подрежда по доходи за 2020 година най-големите 300 компании, както и показва секторни подреждания с данни за оборот, облага, чиновници Изчезнали
Сравнението сред стотиците за десетилетие демонстрира, че смалени до изгубване са цигареният бизнес на Делян Пеевски ( " Булгартабак " и " Благоевград БТ " ) и хазартната компания на Васил Божков ( " Еврофутбол " ). Общото е, че и двамата тази година бяха глобени за корупция по закона " Магнитски ". А залезът на бизнесите им е по разнообразни аргументи - в случай че при някогашния народен представител от Движение за права и свободи тя е просто продажба или пренасяне, то при досегашния монополист в хазарта бе удар от страна на страната поради неплащане на задачите хазартни такси (което е оставало години неусетно от властта), с което бюджетът е бил ощетен с над половин милиард.
Извън ценовия и корона шока при горивата и превоза няколко огромни сдружения също към този момент отсъстват. Например СОМАТ изчезна около проблеми на немския си притежател. " Зърнени храни България " от групата на " Химимпорт " от години не е измежду водещите търговци на зърно. А " Овергаз " не внася газа на " Газпром ", а единствено доставя на компании и семейства през градските си мрежи.
В най-негативния лист - на изчезналите компании, стои веригата " Пикадили ", която смени куп притежатели и на финала банкрутира. Търговецът на зърно " Гленкор " също спря да оперира в България и в този момент купува през Румъния или други локални търговци.
Отборът на по-големите
На другия полюс е развиването на няколко предприятия. Например след покупката от американска компания " Сенсата България " (преди договорката " Сензор-найт " ) е порасла над два пъти, добавяйки високотехнологично произвеждане и в Пловдив. По подобен метод и промяната на собствеността и нови вложения удвояват бизнеса на към този момент американската " АДМ Разград " (преди " Амилум " ).
Пример в тази посока е и немският цех за хладилници " Либхер ". Преди 10 години сдружението не е измежду първите 50, а през днешния ден е най-голямото дружество в бранш " Машини и съоръжение " с доходи половин милиард лв.. Подобен скок са създали и турският производител на авточасти " Теклас " и българският цех за колела " Крос ", които преди 10 години въобще не са били в топ 100.
Няколко нови вериги също се изкачват до клуба на огромните. Двата образеца са " Т-маркет " и " Юск ", а търговецът еMag напредва до втората стотица.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Банки и финанси 3 Градове 1 Политика 2 Градове 3 Седмицата 1 Градове 2 Политика 3 Седмицата Малки разлики Фотограф: Капитал
Пет години обратно в състава на колосите има още по-малко промени по отношение на през днешния ден. Ако през 2015 година стотицата е имала общи доходи 60 милиарда лева, през днешния ден те порасли едвам до 70 милиарда лева
Смущаващата аналогия е, че и през 2015, и през 2020 година най-силно растящият бранш е строителството. Тогава завършва интервала на европрограмите и автомагистралите " напомпват " докладите. Сега растежът още веднъж е от обществен запас, само че доминират излетите от българските данъкоплатци пари за " Хемус ", подсилване на язовири, свлачища, както и за строителството на " Турски поток ".
След едно десетилетие заводите са по-големи, веригите концентрират повече бизнес, държавните монополи са замръзнали и все по този начин неефективни, а по-ниските цени на горива, ток и метали предходната година смаляват фирмите от тези браншове.
Годините са разнообразни - беше на възобновяване, то 2020 пандемията сви доста браншове, в други слабата консумация срина цени.
Но по-притеснителен от числата е застоят през миналото десетилетие. Във въпросните 10 години контингентът от компании в стотицата остава съвсем неизменен: огромните енергийни производители и търговци, вериги, познати фабрики. Докато при започване на века България привличаше интензивно нови бизнеси, през второто десетилетие атрактивността като място за вложения очевидно е спаднала. Ако изключим навлезлите и развилите се локални IT компании (които обаче още не са измежду огромните 100 сдружения по приходи), то съставът на колосите наподобява съвсем заледен. Естествено, едни са се смалили, други са порасли, само че наличието е съвсем еднакво.
Доказателство за влошената интернационална атрактивност в страната е, че в топ 100 преди 10 години фирмите с непознати притежатели са 54, а в подреждането тази година са с две по-малко.
В стотицата през 2020 година има 10 държавни и общински сдружения. За този интервал приватизация няма, просто за десетилетие две от жп компаниите са се свили и към този момент не са в стотицата. За съпоставяне - през 2000 година всяка четвърта компания е била обществена благосъстоятелност. Затова пък през днешния ден участват нови държавни огромни корупционни ядки като " Автомагистрали " и " Монтажи ".
Фотограф: Капитал К100: Най-големите компании в България Класацията подрежда по доходи за 2020 година най-големите 300 компании, както и показва секторни подреждания с данни за оборот, облага, чиновници Изчезнали
Сравнението сред стотиците за десетилетие демонстрира, че смалени до изгубване са цигареният бизнес на Делян Пеевски ( " Булгартабак " и " Благоевград БТ " ) и хазартната компания на Васил Божков ( " Еврофутбол " ). Общото е, че и двамата тази година бяха глобени за корупция по закона " Магнитски ". А залезът на бизнесите им е по разнообразни аргументи - в случай че при някогашния народен представител от Движение за права и свободи тя е просто продажба или пренасяне, то при досегашния монополист в хазарта бе удар от страна на страната поради неплащане на задачите хазартни такси (което е оставало години неусетно от властта), с което бюджетът е бил ощетен с над половин милиард.
Извън ценовия и корона шока при горивата и превоза няколко огромни сдружения също към този момент отсъстват. Например СОМАТ изчезна около проблеми на немския си притежател. " Зърнени храни България " от групата на " Химимпорт " от години не е измежду водещите търговци на зърно. А " Овергаз " не внася газа на " Газпром ", а единствено доставя на компании и семейства през градските си мрежи.
В най-негативния лист - на изчезналите компании, стои веригата " Пикадили ", която смени куп притежатели и на финала банкрутира. Търговецът на зърно " Гленкор " също спря да оперира в България и в този момент купува през Румъния или други локални търговци.
Отборът на по-големите
На другия полюс е развиването на няколко предприятия. Например след покупката от американска компания " Сенсата България " (преди договорката " Сензор-найт " ) е порасла над два пъти, добавяйки високотехнологично произвеждане и в Пловдив. По подобен метод и промяната на собствеността и нови вложения удвояват бизнеса на към този момент американската " АДМ Разград " (преди " Амилум " ).
Пример в тази посока е и немският цех за хладилници " Либхер ". Преди 10 години сдружението не е измежду първите 50, а през днешния ден е най-голямото дружество в бранш " Машини и съоръжение " с доходи половин милиард лв.. Подобен скок са създали и турският производител на авточасти " Теклас " и българският цех за колела " Крос ", които преди 10 години въобще не са били в топ 100.
Няколко нови вериги също се изкачват до клуба на огромните. Двата образеца са " Т-маркет " и " Юск ", а търговецът еMag напредва до втората стотица.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Банки и финанси 3 Градове 1 Политика 2 Градове 3 Седмицата 1 Градове 2 Политика 3 Седмицата Малки разлики Фотограф: Капитал
Пет години обратно в състава на колосите има още по-малко промени по отношение на през днешния ден. Ако през 2015 година стотицата е имала общи доходи 60 милиарда лева, през днешния ден те порасли едвам до 70 милиарда лева
Смущаващата аналогия е, че и през 2015, и през 2020 година най-силно растящият бранш е строителството. Тогава завършва интервала на европрограмите и автомагистралите " напомпват " докладите. Сега растежът още веднъж е от обществен запас, само че доминират излетите от българските данъкоплатци пари за " Хемус ", подсилване на язовири, свлачища, както и за строителството на " Турски поток ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ