Защо кенийските бегачи са най-бързите в света?
Статистиката, както е известно, знае всичко. Спортната статистика не прави изключение. Например, феновете на точните числа са пресметнали, че през 2010 година на нашата планета са били извършени 156 интернационалните маратонски бягания.
В 126 от тях са победили спортисти от Кения. Но това не е всичко – множеството от тези спечелили са представители на племето календжин. Общата бройка на този народ е към 3,5 милиона души, а основното им занятие е скотовъдството.
Каква е тайната на този най-бърз в света народ? Учените настойчиво се пробват да разгадаят тази загадка.
Едни считат, че всичко е поради структурата на телата. Представителите на племето календжин имат тънки глезени и прасци, което дава съществено преимущество на бегачите.
Други са уверени, че съществена роля за невероятната устойчивост на кенийците има методът им на живот. Скотовъдството те кара доста да се движиш. Понякога на пастирите им се постанова да преодоляват за едно денонощие повече от 10 километра.
Диетолозите стигнали още по-далеч. Те се пробвали да разгадаят храненето на народа календжин. Но бегачите декларират, че не се придържат към някаква специфична диета, ядат когато желаят, а главната им храна е царевичната каша – угали.
Според още една доктрина, организмът на кенийските бегачи е по-наситен с О2, в сравнение с измежду средностатистическия гражданин на нашата планета.
Племето календжин живее в планинска околност, където междинната надморска височина е над 2 000 метра. Това води до засищане с О2 и дава предимство на представителите на Източно-африканската котловина над маратонците от равнинните страни.
Между другото, скептиците оспорват това изказване – Кения надалеч не е най-високопланинската страна в света.
В края на 20 век кенийските бегачи били подложени на съществено проучвания в Научния център за мускулни проучвания в Копенхаген. Спортистите от Скандинавия също били измежду най-хубавите маратонци в света, само че не можели да се съпоставят с кенийците.
Обикновен младеж от племето календжин след няколко месеца постоянни тренировки побеждавал в бягането на дълги дистанции европейските експерти.
Учените стигнали до извода, че кенийците имат преимущество в бягането на генетично равнище. В частност, структурата на краката им прави бягането по-ефективно и води до по-малко консумиране на сила.
Някои откриватели даже декларирали, че бегачите от племето календжин имат несправедливо преимущество. Но кенийският бегач Кип Клейно, победил на Олимпиадата през 1968 и 1972, декларирал, че бягането, преди всичко, е „ умствена активност “.
Така че няма една-единствена причина за триумфа на кенийците. Но това не им пречи да печелят лъвския къс измежду всички раси на дълги дистанции.
