В преследване на ново статукво в отношенията Русия-Запада
Срещите на високо ниво още веднъж се връщат в връзки Русия-Запада. Неотдавнашната президентска среща сред Владимир Путин и Джо Байдън в Женева бе сполучлива в доста връзки. За разлика от срещите по време на президентството на Доналд Тръмп, срещата на върха даде резултати и в това време изпрати ясно политическо обръщение: без романтизъм, без нулиране, написа Лиана Фикс за център " Карнеги ", като част от план " Възобновяване на разговора сред Съединени американски щати и Русия по отношение на световните провокации: ролята на идващото потомство ", осъществен в съдействие с посолството на Съединени американски щати в Русия.
Съединени американски щати авансово дефинираха задачите си и сложиха ниска граница: да лимитират най-опасните опасности (ядрени оръжия и кибератаки), да предотвратят по-нататъшна дестабилизация и да се дефинират алените линии. По този метод срещата на върха би могла да даде звук и да бъде модел за бъдеща ангажираност с Русия, заради неналичието на илюзии за ревизионисткия темперамент на съветската външна политика и автократичното управление, съчетано с самопризнание за нуждата от диалог, с цел да се ограничи ескалацията.
Това сигурно не е най-визионерският или трансформиращ метод, само че може би е най-хубавият разполагаем за момента в връзките Русия-Запада.
Реми сред Байдън и Путин в Женева
Най-важното от тази среща е това, че Владимир Путин и Джо Байдън са изяснили техните червени линии. Или с други думи, при какви условия какво следва. За това, което следва написа Мартин Табаков
За да продължи инерцията обаче, Съединени американски щати и Европа би трябвало да координират своите политики и Москва би трябвало да покаже, че е подготвена да одобри и да се ангажира в границите на това ново статукво. Отношението на Байдън по време на срещата в Женева - говорейки твърдо, само че постигайки резултати - може да бъде модел за взаимен западен метод.
И въпреки всичко и немския канцлер Ангела Меркел да последват образеца със срещата на върха ЕС-Русия бе злощастен и илюстрация, че прекомерно постоянно западноевропейците остават в капан на модели на ангажираност и илюзии от предишното.
Нито бе ясно каква ще бъде стратегическата цел и тематика на срещата на върха ЕС-Русия или какъв формат ще има. Щеше ли да съживи нещастните срещи на върха ЕС-Русия от времето преди 2014 година, като алармира за връщане към нормалния бизнес? При малко предварителни съвещания със страните-членки от Централна и Източна Европа не е изненадващо, че предлагането бе отхвърлено.
С по-добра подготовка срещата на върха сред Европейски Съюз и Русия може да сложи Съединени американски щати и Европа на една и съща основа и да способства за общите политически известия. Европейски еквивалент на срещата на върха на Байдън-Путин може да се концентрира върху слагането на червени линии в тези връзки и да разпознава области, които би трябвало да бъдат отвън рестриктивните мерки, като интервенция в избори (особено с идните избори в Германия и Франция) и хакерски атаки против сериозна инфраструктура.
Освен това Съединени американски щати започнаха разговор за стратегическа непоклатимост с Русия. Въпреки че Европа към момента търси своята роля в американско-руските договаряния за надзор на оръжията, европейската сигурност - в това число обстановката в Източна Украйна - е прекомерно значима за европейците, с цел да останат странични наблюдаващи. Добре готова среща на върха може да служи за ограничение на риска от ескалация във всички тези области.
Фон дер Лайен: Гответе се за утежняване на връзките с Русия
Диалогът ще се води от позиция на силата
Най-важното обаче е, че ново статукво в връзките Русия-Запада изисква Москва да показва, че е подготвена да се ангажира с взаимна политика за попречване на ескалация. Най-добрият сюжет би бил да не се случи нищо в връзките с Русия: неявяване на рецесии, без значение дали под формата на хакерски атаки, интервенция в избори, военно опълчване или ескалираща принуда.
Ако това ново статукво се окаже солидно, на дневен ред могат да бъдат сложени други тематики от общ интерес, като битката против COVID-19 и изменението на климата.
Последната кръгла маса в Бергедорф през юни показва, че съдействието в тези области обаче би трябвало да бъде с ясно схващане и да се подхожда с нараснало внимание. По-специално, европейците би трябвало да внимават да не попаднат в същия капан, както при партньорството за рационализация и да не се прекалява с капацитета за смяна.
Русия остава мощно подвластна от изкопаемите горива и различията по въпроси като механизма за контролиране на въглеродните граници могат бързо да трансфорат съдействието в борба. Същото се отнася и за битката против COVID-19, която бързо се трансформира в политизиран въпрос посредством " дипломацията на имунизациите ".
Рискът от по-нататъшна ескалация и непрестанен цикъл действие-реакция остава висок в връзките Русия-Запада. Нов метод за определяне на червени линии и попречване на по-нататъшна дестабилизация евентуално ще бъде неравномерен и за някои жертван на неуспех през цялото време. И въпреки всичко си заслужава да се опита - въпреки и единствено заради неналичието на реалистични други възможности.
Залязващата любовна история Европа-САЩ
Забраненият сюжет на Кисинджър: Европа губи независимостта си от Вашингтон, не от Москва или Пекин
Съединени американски щати авансово дефинираха задачите си и сложиха ниска граница: да лимитират най-опасните опасности (ядрени оръжия и кибератаки), да предотвратят по-нататъшна дестабилизация и да се дефинират алените линии. По този метод срещата на върха би могла да даде звук и да бъде модел за бъдеща ангажираност с Русия, заради неналичието на илюзии за ревизионисткия темперамент на съветската външна политика и автократичното управление, съчетано с самопризнание за нуждата от диалог, с цел да се ограничи ескалацията.
Това сигурно не е най-визионерският или трансформиращ метод, само че може би е най-хубавият разполагаем за момента в връзките Русия-Запада.
Реми сред Байдън и Путин в Женева
Най-важното от тази среща е това, че Владимир Путин и Джо Байдън са изяснили техните червени линии. Или с други думи, при какви условия какво следва. За това, което следва написа Мартин Табаков
За да продължи инерцията обаче, Съединени американски щати и Европа би трябвало да координират своите политики и Москва би трябвало да покаже, че е подготвена да одобри и да се ангажира в границите на това ново статукво. Отношението на Байдън по време на срещата в Женева - говорейки твърдо, само че постигайки резултати - може да бъде модел за взаимен западен метод.
И въпреки всичко и немския канцлер Ангела Меркел да последват образеца със срещата на върха ЕС-Русия бе злощастен и илюстрация, че прекомерно постоянно западноевропейците остават в капан на модели на ангажираност и илюзии от предишното.
Нито бе ясно каква ще бъде стратегическата цел и тематика на срещата на върха ЕС-Русия или какъв формат ще има. Щеше ли да съживи нещастните срещи на върха ЕС-Русия от времето преди 2014 година, като алармира за връщане към нормалния бизнес? При малко предварителни съвещания със страните-членки от Централна и Източна Европа не е изненадващо, че предлагането бе отхвърлено.
С по-добра подготовка срещата на върха сред Европейски Съюз и Русия може да сложи Съединени американски щати и Европа на една и съща основа и да способства за общите политически известия. Европейски еквивалент на срещата на върха на Байдън-Путин може да се концентрира върху слагането на червени линии в тези връзки и да разпознава области, които би трябвало да бъдат отвън рестриктивните мерки, като интервенция в избори (особено с идните избори в Германия и Франция) и хакерски атаки против сериозна инфраструктура.
Освен това Съединени американски щати започнаха разговор за стратегическа непоклатимост с Русия. Въпреки че Европа към момента търси своята роля в американско-руските договаряния за надзор на оръжията, европейската сигурност - в това число обстановката в Източна Украйна - е прекомерно значима за европейците, с цел да останат странични наблюдаващи. Добре готова среща на върха може да служи за ограничение на риска от ескалация във всички тези области.
Фон дер Лайен: Гответе се за утежняване на връзките с Русия
Диалогът ще се води от позиция на силата
Най-важното обаче е, че ново статукво в връзките Русия-Запада изисква Москва да показва, че е подготвена да се ангажира с взаимна политика за попречване на ескалация. Най-добрият сюжет би бил да не се случи нищо в връзките с Русия: неявяване на рецесии, без значение дали под формата на хакерски атаки, интервенция в избори, военно опълчване или ескалираща принуда.
Ако това ново статукво се окаже солидно, на дневен ред могат да бъдат сложени други тематики от общ интерес, като битката против COVID-19 и изменението на климата.
Последната кръгла маса в Бергедорф през юни показва, че съдействието в тези области обаче би трябвало да бъде с ясно схващане и да се подхожда с нараснало внимание. По-специално, европейците би трябвало да внимават да не попаднат в същия капан, както при партньорството за рационализация и да не се прекалява с капацитета за смяна.
Русия остава мощно подвластна от изкопаемите горива и различията по въпроси като механизма за контролиране на въглеродните граници могат бързо да трансфорат съдействието в борба. Същото се отнася и за битката против COVID-19, която бързо се трансформира в политизиран въпрос посредством " дипломацията на имунизациите ".
Рискът от по-нататъшна ескалация и непрестанен цикъл действие-реакция остава висок в връзките Русия-Запада. Нов метод за определяне на червени линии и попречване на по-нататъшна дестабилизация евентуално ще бъде неравномерен и за някои жертван на неуспех през цялото време. И въпреки всичко си заслужава да се опита - въпреки и единствено заради неналичието на реалистични други възможности.
Залязващата любовна история Европа-САЩ
Забраненият сюжет на Кисинджър: Европа губи независимостта си от Вашингтон, не от Москва или Пекин
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ