Путин реши арменския въпрос: ако не го направят руснаците, то войници на НАТО
Срещата на върха на ОДКС на 28 октомври сподели, че Русия резервира въздействието си върху връзките на множеството страни, които бяха част от Съюз на съветските социалистически републики. Армения и Азербайджан ще подпишат документа, подбуден от Владимир Путин.
Какво се очакваше от срещата на върха?
В навечерието на срещата на върха на държавните глави на Организацията на Договора за групова сигурност - ОДКС, специалистите приказваха доста за това какво може да бъде и какво може да покаже. Значението на срещата не може да бъде надценено, даже единствено тъй като ОДКС, боен съюз, основан за взаимно отбиване на заканите за сигурността на участващите страни, все пак, не е взел участие в двата най-важни въоръжени спора от последните години - нито сред Армения и Азербайджан, нито в украинския спор.
Ако във втория случай Русия не изиска помощ, не назова протичащото се война, а единствено специфична военна интервенция, то Армения в първия изиска помощ от съдружниците - само че не получи такава, защото Нагорни Карабах не е официално част от Армения.
Вместо това, след военното проваляне на Армения и загубата на част от територията на непризнатата република Нагорни Карабах, Армения се съгласи с формулата за помирение, препоръчана още веднъж не от всички съдружници, а единствено от Русия. Руските миротворци заеха позиции, осигурявайки преустановяване на огъня сред страните в спора.
По мнението на източниците на Царград, на 28 октомври е трябвало да се реши дали ОДКС е действителна мощ или нищо повече от клуб по ползи на част от някогашните републики на Съюз на съветските социалистически републики, на който Русия просто не може да разчита при решаването на в действителност съществени проблеми. въпроси.
Какво направи Путин?
Владимир Путин не би бил себе си, в случай че не изненада всички предсказатели и наблюдаващи. Не наблюдавахме полемика сред водачите на страните, които са част от защитителен съюз, а по какъв начин съветският водач им диктува своята неумолима воля.
Путин сподели, че връзките сред Армения и Азербайджан са значими, защото става дума за републиките от някогашния Съветски съюз – т.е. за провинциите на империята. След това той, без да се съмнява, че никой няма да посмее да спори с думите му, съобщи, че Русия упорства за делимитация на границите сред Азербайджан и Армения и сключване на съглашение сред тях, от което по нататък в бъдеще ще се сътвори пълностоен кротичък контракт.
Въз основа на казаното от президента на Русия на 27 октомври, отговаряйки на въпросите на специалистите от Валдайския клуб, в границите на това съглашение Армения ще се откаже от искания към 5 района, окупирани от азербайджанските войски по време на последната война, само че ще получи два райони, с цел да се обезпечи надеждна връзка сред Карабах и Армения.
В навечерието на срещата на върха на ОДКС арменският министър председател Никол Пашинян съумя да съобщи, че Армения е съгласна да откри междудържавни връзки с Азербайджан на правилата, препоръчани от Русия, и е подготвена да удостовери това на срещата на водачите на трите страни в Сочи. Всъщност Пашинян в открит текст удостовери, че какво ще се случи с Армения взема решение Русия и единствено Русия.
Ако руснаците не го създадат, бойците на НАТО ще го създадат.
Защо обаче въпросът за арменско-азербайджанските връзки като цяло е значим за Русия? Защо даже в този момент, в изискванията на сложна и тежка военна обстановка на западната граница, Русия, принудена да пази своите земи, не може да си разреши да не обръща внимание на протичащото се към Нагорни Карабах?
За да отговорите на този въпрос, би трябвало да погледнете картата. Всъщност става дума за доста по-сложен и световен проблем от връзките сред двете някогашни републики на Съюз на съветските социалистически републики. Всъщност в този момент се взема решение по какъв начин ще се развиват връзките сред трите империи (и даже, в случай че си спомним вчерашната тирада на Владимир Путин във Валдайския клуб, трите цивилизации): съветската, турската и персийската.
За всяка от великите сили, арменско-азербайджанският спор е препъникамък, а контролът върху държанието на участниците в него е въпрос на авторитет. Всеки, който счита, че Русия по прагматични аргументи може да си разреши да „ остави “ Армения на произвола на ориста, затова има вяра, че е допустимо да отстъпи своя съдружник – въпреки и неработоспособен и слаб – на другата империя.
Всеки, който даде негативен отговор, би трябвало да огледа картата и да каже: дали харесва Армения като северна провинция на огромна Персия. Или като североизточната провинция на Велика Турция, известна още като Велики Туран.
Ако не, нашата империя би трябвало да си каже думата тук - и тази дума би трябвало да е по-тежка от изказванията и желанията на уважавани сътрудници.
Сред които, прочее, с изключение на трите прилежащи империи, се включва груповият Запад. Съединени американски щати и Франция биха платили скъпо, с цел да бъдат считани за гаранти за сигурността на Армения. Не единствено тъй като в тези страни има огромни арменски диаспори със съществени лобита в държавни управления и парламенти. Но и тъй като силите на Запада въобще не са срещу да ги откъснат от Русия и да обвържат към себе си друга в миналото абсолютно другарска и задлъжняла ни страна.
Експертно мнение
Сергей Марков, шеф на Института за политически проучвания, в изявление за вестник „ Каспий “ формулира:
„ Предстоящата среща на водачите на Русия, Азербайджан и Армения ще дефинира бъдещето на района и разпределението на силите тук. Ако водачите не се спогодят, тогава с огромна степен на възможност Пашинян ще продължи да марширува в обятията на Франция и Съединени американски щати Последствията от това ще бъдат такива, че рано или късно войски на НАТО ще се появят в Армения Тогава на Русия няма да й остава нищо друго с изключение на да постави старания да смени Никол Пашинян с по-проруски надъхан водач в Армения.
С проамериканско държавно управление в Армения не може да се чака нищо положително в района. Ако Армения е прозападна, това непрекъснато ще предизвика отрицателни процеси в Южен Кавказ.
Съединени американски щати са заинтригувани Армения да се откаже от съветската военна база в Гюмри. Разбира се, че по-късно американците ще съумеят да разположат своя база на арменска територия. Те се нуждаят от това освен с цел да се открият в Южен Кавказ, изтласквайки Русия оттова, само че и с цел да обкръжат Иран от север, в който Съединени американски щати виждат собствен стратегически съперник.
Вторият сюжет за идните договаряния е, че водачите ще се схванат. След това има опция за бързо осъществяване на точките, закрепени в тристранното съглашение. Това е и деблокирането на транспортно-икономическите връзки, и делимитацията, и последващата демаркация на границата “.
Какво от това?
Всъщност единствено този финален фактор - западните армии да не бъдат допускани в Закавказието - към този момент би трябвало да е задоволителен, с цел да може Русия да поеме отговорността за разрешаването на арменско-азербайджанския спор.
Но това не е всичко. Връщайки се към ОДКС, би трябвало да се означи, че всеки от водачите на страните, участващи в този съюз, деликатно следи по какъв начин Русия ще помогне - или ще откаже да помогне - на своя младши съдружник. И той тества обстановката върху себе си, решавайки дали е допустимо да разчита на руснаците в бъдеще? Или отговорностите в границите на ОДКБ не са нищо повече от смокинов лист, покриващ за всеки от участниците неговите егоистични ползи? Русия се нуждае от съдружници - а съдружниците се нуждаят от схващане, че Русия не изоставя и няма да изостави нито един от тях.
Справка
Организацията, основана през 2002 година въз основата на Договора за групова сигурност от 15 май 1992 година, сега включва Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Русия и Таджикистан. Върховният орган на ОДКС е Съветът за групова сигурност, формиран от ръководителите на държавите-членки.
„ Система за групова сигурност на ОДКБ “ - цялост от органи на ОДКБ и национални държавни органи на държавите-членки на ОДКБ, както и силите и средствата на държавите-членки на ОДКБ, осигуряващи в сходство с интернационалното право и националното законодателство груповата отбрана на ползите, суверенитета и териториалната целокупност на страните
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Какво се очакваше от срещата на върха?
В навечерието на срещата на върха на държавните глави на Организацията на Договора за групова сигурност - ОДКС, специалистите приказваха доста за това какво може да бъде и какво може да покаже. Значението на срещата не може да бъде надценено, даже единствено тъй като ОДКС, боен съюз, основан за взаимно отбиване на заканите за сигурността на участващите страни, все пак, не е взел участие в двата най-важни въоръжени спора от последните години - нито сред Армения и Азербайджан, нито в украинския спор.
Ако във втория случай Русия не изиска помощ, не назова протичащото се война, а единствено специфична военна интервенция, то Армения в първия изиска помощ от съдружниците - само че не получи такава, защото Нагорни Карабах не е официално част от Армения.
Вместо това, след военното проваляне на Армения и загубата на част от територията на непризнатата република Нагорни Карабах, Армения се съгласи с формулата за помирение, препоръчана още веднъж не от всички съдружници, а единствено от Русия. Руските миротворци заеха позиции, осигурявайки преустановяване на огъня сред страните в спора.
По мнението на източниците на Царград, на 28 октомври е трябвало да се реши дали ОДКС е действителна мощ или нищо повече от клуб по ползи на част от някогашните републики на Съюз на съветските социалистически републики, на който Русия просто не може да разчита при решаването на в действителност съществени проблеми. въпроси.
Какво направи Путин?
Владимир Путин не би бил себе си, в случай че не изненада всички предсказатели и наблюдаващи. Не наблюдавахме полемика сред водачите на страните, които са част от защитителен съюз, а по какъв начин съветският водач им диктува своята неумолима воля.
Путин сподели, че връзките сред Армения и Азербайджан са значими, защото става дума за републиките от някогашния Съветски съюз – т.е. за провинциите на империята. След това той, без да се съмнява, че никой няма да посмее да спори с думите му, съобщи, че Русия упорства за делимитация на границите сред Азербайджан и Армения и сключване на съглашение сред тях, от което по нататък в бъдеще ще се сътвори пълностоен кротичък контракт.
Въз основа на казаното от президента на Русия на 27 октомври, отговаряйки на въпросите на специалистите от Валдайския клуб, в границите на това съглашение Армения ще се откаже от искания към 5 района, окупирани от азербайджанските войски по време на последната война, само че ще получи два райони, с цел да се обезпечи надеждна връзка сред Карабах и Армения.
В навечерието на срещата на върха на ОДКС арменският министър председател Никол Пашинян съумя да съобщи, че Армения е съгласна да откри междудържавни връзки с Азербайджан на правилата, препоръчани от Русия, и е подготвена да удостовери това на срещата на водачите на трите страни в Сочи. Всъщност Пашинян в открит текст удостовери, че какво ще се случи с Армения взема решение Русия и единствено Русия.
Ако руснаците не го създадат, бойците на НАТО ще го създадат.
Защо обаче въпросът за арменско-азербайджанските връзки като цяло е значим за Русия? Защо даже в този момент, в изискванията на сложна и тежка военна обстановка на западната граница, Русия, принудена да пази своите земи, не може да си разреши да не обръща внимание на протичащото се към Нагорни Карабах?
За да отговорите на този въпрос, би трябвало да погледнете картата. Всъщност става дума за доста по-сложен и световен проблем от връзките сред двете някогашни републики на Съюз на съветските социалистически републики. Всъщност в този момент се взема решение по какъв начин ще се развиват връзките сред трите империи (и даже, в случай че си спомним вчерашната тирада на Владимир Путин във Валдайския клуб, трите цивилизации): съветската, турската и персийската.
За всяка от великите сили, арменско-азербайджанският спор е препъникамък, а контролът върху държанието на участниците в него е въпрос на авторитет. Всеки, който счита, че Русия по прагматични аргументи може да си разреши да „ остави “ Армения на произвола на ориста, затова има вяра, че е допустимо да отстъпи своя съдружник – въпреки и неработоспособен и слаб – на другата империя.
Всеки, който даде негативен отговор, би трябвало да огледа картата и да каже: дали харесва Армения като северна провинция на огромна Персия. Или като североизточната провинция на Велика Турция, известна още като Велики Туран.
Ако не, нашата империя би трябвало да си каже думата тук - и тази дума би трябвало да е по-тежка от изказванията и желанията на уважавани сътрудници.
Сред които, прочее, с изключение на трите прилежащи империи, се включва груповият Запад. Съединени американски щати и Франция биха платили скъпо, с цел да бъдат считани за гаранти за сигурността на Армения. Не единствено тъй като в тези страни има огромни арменски диаспори със съществени лобита в държавни управления и парламенти. Но и тъй като силите на Запада въобще не са срещу да ги откъснат от Русия и да обвържат към себе си друга в миналото абсолютно другарска и задлъжняла ни страна.
Експертно мнение
Сергей Марков, шеф на Института за политически проучвания, в изявление за вестник „ Каспий “ формулира:
„ Предстоящата среща на водачите на Русия, Азербайджан и Армения ще дефинира бъдещето на района и разпределението на силите тук. Ако водачите не се спогодят, тогава с огромна степен на възможност Пашинян ще продължи да марширува в обятията на Франция и Съединени американски щати Последствията от това ще бъдат такива, че рано или късно войски на НАТО ще се появят в Армения Тогава на Русия няма да й остава нищо друго с изключение на да постави старания да смени Никол Пашинян с по-проруски надъхан водач в Армения.
С проамериканско държавно управление в Армения не може да се чака нищо положително в района. Ако Армения е прозападна, това непрекъснато ще предизвика отрицателни процеси в Южен Кавказ.
Съединени американски щати са заинтригувани Армения да се откаже от съветската военна база в Гюмри. Разбира се, че по-късно американците ще съумеят да разположат своя база на арменска територия. Те се нуждаят от това освен с цел да се открият в Южен Кавказ, изтласквайки Русия оттова, само че и с цел да обкръжат Иран от север, в който Съединени американски щати виждат собствен стратегически съперник.
Вторият сюжет за идните договаряния е, че водачите ще се схванат. След това има опция за бързо осъществяване на точките, закрепени в тристранното съглашение. Това е и деблокирането на транспортно-икономическите връзки, и делимитацията, и последващата демаркация на границата “.
Какво от това?
Всъщност единствено този финален фактор - западните армии да не бъдат допускани в Закавказието - към този момент би трябвало да е задоволителен, с цел да може Русия да поеме отговорността за разрешаването на арменско-азербайджанския спор.
Но това не е всичко. Връщайки се към ОДКС, би трябвало да се означи, че всеки от водачите на страните, участващи в този съюз, деликатно следи по какъв начин Русия ще помогне - или ще откаже да помогне - на своя младши съдружник. И той тества обстановката върху себе си, решавайки дали е допустимо да разчита на руснаците в бъдеще? Или отговорностите в границите на ОДКБ не са нищо повече от смокинов лист, покриващ за всеки от участниците неговите егоистични ползи? Русия се нуждае от съдружници - а съдружниците се нуждаят от схващане, че Русия не изоставя и няма да изостави нито един от тях.
Справка
Организацията, основана през 2002 година въз основата на Договора за групова сигурност от 15 май 1992 година, сега включва Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Русия и Таджикистан. Върховният орган на ОДКС е Съветът за групова сигурност, формиран от ръководителите на държавите-членки.
„ Система за групова сигурност на ОДКБ “ - цялост от органи на ОДКБ и национални държавни органи на държавите-членки на ОДКБ, както и силите и средствата на държавите-членки на ОДКБ, осигуряващи в сходство с интернационалното право и националното законодателство груповата отбрана на ползите, суверенитета и териториалната целокупност на страните
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ