Разкриха таен проход на крепостта Русокастро
Средновековният град с цитадела Русокастро издаде една от най-големите си секрети. Как цар Иван Александър е съумял да си върне крепостта от византийския император. Археологическите изследвания тази година изненадващо откриха там укрепен проход. На къде води той споделя Мария Чернева и операторът Мартин Костов в поредицата " Новини от предишното ".
Русокастро още пази следите от историческа за втората българска страна борба. На границата сред България и Византия, Русокастро постоянно сменя владетелите си. Но влиза в историята най-много с борбата през 14 век.
Как цар Иван Александър е съумял да си върне крепостта и е надвил над византийския император – археолозите към този момент имат отговор. И той е обвързван със сърцето на крепостта, което в тази ситуация е отвън нея. Отговорът пристигнал, откакто учените се пробвали да разплетат друга мистерия – какви са тези стърчащи стени отвън крепостта, за които хората описват митове.
" Разбира се, измежду локалното население има ужасно доста такива именити свидетелства, разнообразни, безусловно иманярски фолклор действителен за секрети проходи, за секрети дупки, които идвали от крепостта по тунели и се слиза до реката ", сподели доктор Милен Николов – началник на археологическите разкопки.
И за първи път локалните митове се оказват много близо до истината. Разкопките разкриват укрепен проход с впечатляващо дебели стени и бойни кули.
" От северната крепостна стена на средновековния град се спускат две стени, дебели по към три метра. В средата на този по този начин формиран проход има една отбранителна кула и двете стени приключват като страници на една голяма кула бунар. Т.е. вътрешността на тази кула е завършена като бунар и от едно равнище нагоре обаче тя извършва ролята си на бойна кула. Или укрепеният проход пази единственият източник на вода за жителите на крепостта. Жизненоважен за Русокастро, по тази причина защитаван с всички сили ", изяснява Милен Николов.
Водата в него към момента го цялостни с целия си потенциал и даже затруднява учените да продължат с разкопките.
" Водата сме виждали да стига до първото ходило при огромни дъждове ", добавя археологът.
След като стигнат до дъното на кладенеца, археолозите евентуално ще го оставят цялостен, без да се постанова даже да се укрепва. Изграден е устойчиво с квадри, евентуално от по-стара антична постройка. Това въпреки всичко е единственият воден източник за жителите на града, което подсказва по какъв начин цар Иван Александър си е върнал крепостта от Андроник V Палеолог.
" Най-вероятно първата им работа е била да нападат и да завладяват тази, най-невралгична част от укрепението. Това фактическия разрешило на българите да диктуват по-нататък изискванията и да принудят византийците да се предадат. Фактически повода да се съобщи императора с армията на българите е, че няма вода имало е ужасно доста ранени бойци, коне, които са умирали от жадност ", споделя още доктор Николов.
Но някои от следите, които биха могли да поддържат тази история, са изгубени вечно. Голяма част от крепостната стена е разрушена от модерни основи на каменотрошачка.
Русокастро още пази следите от историческа за втората българска страна борба. На границата сред България и Византия, Русокастро постоянно сменя владетелите си. Но влиза в историята най-много с борбата през 14 век.
Как цар Иван Александър е съумял да си върне крепостта и е надвил над византийския император – археолозите към този момент имат отговор. И той е обвързван със сърцето на крепостта, което в тази ситуация е отвън нея. Отговорът пристигнал, откакто учените се пробвали да разплетат друга мистерия – какви са тези стърчащи стени отвън крепостта, за които хората описват митове.
" Разбира се, измежду локалното население има ужасно доста такива именити свидетелства, разнообразни, безусловно иманярски фолклор действителен за секрети проходи, за секрети дупки, които идвали от крепостта по тунели и се слиза до реката ", сподели доктор Милен Николов – началник на археологическите разкопки.
И за първи път локалните митове се оказват много близо до истината. Разкопките разкриват укрепен проход с впечатляващо дебели стени и бойни кули.
" От северната крепостна стена на средновековния град се спускат две стени, дебели по към три метра. В средата на този по този начин формиран проход има една отбранителна кула и двете стени приключват като страници на една голяма кула бунар. Т.е. вътрешността на тази кула е завършена като бунар и от едно равнище нагоре обаче тя извършва ролята си на бойна кула. Или укрепеният проход пази единственият източник на вода за жителите на крепостта. Жизненоважен за Русокастро, по тази причина защитаван с всички сили ", изяснява Милен Николов.
Водата в него към момента го цялостни с целия си потенциал и даже затруднява учените да продължат с разкопките.
" Водата сме виждали да стига до първото ходило при огромни дъждове ", добавя археологът.
След като стигнат до дъното на кладенеца, археолозите евентуално ще го оставят цялостен, без да се постанова даже да се укрепва. Изграден е устойчиво с квадри, евентуално от по-стара антична постройка. Това въпреки всичко е единственият воден източник за жителите на града, което подсказва по какъв начин цар Иван Александър си е върнал крепостта от Андроник V Палеолог.
" Най-вероятно първата им работа е била да нападат и да завладяват тази, най-невралгична част от укрепението. Това фактическия разрешило на българите да диктуват по-нататък изискванията и да принудят византийците да се предадат. Фактически повода да се съобщи императора с армията на българите е, че няма вода имало е ужасно доста ранени бойци, коне, които са умирали от жадност ", споделя още доктор Николов.
Но някои от следите, които биха могли да поддържат тази история, са изгубени вечно. Голяма част от крепостната стена е разрушена от модерни основи на каменотрошачка.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ