Най-странният тракийски храм в Голямата могила край Пловдив и разбитата гробница със стенописи в Хасковско
За това изследване се готвят от месеци. Могилата край село Текето тревожи учените от дълго време. Парчетата от стенна живопис, които откриха в иманярски ров им даде съображение да считат, че могилата крие гробница от ранга на Казанлъшката и Александровската. От частите разпознали фриз, с който се рамкира единствено фигурална живопис.
Проучванията в могилата до Текето в този момент ще отворят една нова глава в историята на одриското царство от 5-4 век прочие хр. Времето на един от най-значимите и значими тракийски царе като Котис, който сплотява огромна част от тракийските племена за първи път страна. Време от което са останали обилни погребения с доста злато. И гробът тук изумява, само че в друго измерение
И защото геофизичното проучване на могилата не им даде тъкмо местонахождение на търсената гробница, учените решили да употребяват за ориентир иманярските ровове, в които разкрили частите стенна живопис. И не сбъркали.
Доц. доктор Георги Нехризов - началник на археологическите изследвания - Проследявайки иманярските ровове стигнахме първо до тази стена Има няколко иманярски изкопа
А то цялата могила е надупчена от десетки иманярски дупки. Повечето ялови. Но най-упоритите, за времето което са имали да копаят необезпокоявани са попаднали в задачата.
Доц. доктор Георги Нехризов - И са стигнали до тази част на гробницата, когато първо са се пробвали за разбият, след това са разбрали, че могат да влязат и от горната страна.
Прогромът, обаче не свършва с това. По-късно се оказва, че гробницата е атакувана още два пъти, дупките в стените са отвред.
Доц. доктор Георги Нехризов - С всеки минал ден нещата стават все по страшни и по отчайващи. Установихме, че западната стена е разрушена, а този ров, който е зад теб е пробил южната изпод и са проникнали евентуално до дъното на оборудването, като разрушавайки страната, те унищожават, несъмнено стенописната декорация.
Стенописите са на части разпръснати на всички места. Дупките наподобяват дребни, усилието на вандалите сигурно е носило риск за живота им. Въпреки че са взимали ограничения да се обезпечат против сриване.
М. Ч. - Кога се е случило това?
Доц. доктор Георги Нехризов - Това, което намерихме в извадената пръст която беше запълнена, демонстрира, че те са работили в интервала сред 15 и 17 година. 2015 2017 от опаковките от храни и питиета. Които са с продължителност 17 -та.
При всички случаи вандалите не са намерили нищо. Гробницата е ограбена още в древността. Със сигурност.
Доц. доктор Георги Нехризов - Вече любопитно обаче, тук да ви покажа една обстановка, която и нас ни озадачава. Тук виждаме фрагменти затиснати от този блок на пластинчата броня. Това е броня, която е построена от дребни пластини, които са пришити към кожена или платнена дреха и пазят тялото на война...
М. Ч. - Какво прави тази броня сред двата камъка?
Доц. доктор Георги Нехризов - Най евентуално този блок, върху който проличава и стенописна декорация е фрагментите от мазилка е извърнат и ние считаме, че това се е случило в древността
Парченцата от ризницата тук са подредени в някаква целокупност или когато са били извадени са били свързани с по кое време или плат. Отдавна изтлял, актуалните вандали щяха да ги разпилян. Освен ризницата, отвън гробната камера учените намират на този стадий елементи от копия, нагръдник и човешки прешлен. Или преди повече от 2500 години тук е бил заровен благороден боец
Доц. доктор Георги Нехризов - За самия монумент прави усещане огромния размер на блоковете, доста солидни блокове от вулканска канара, туф или зеолит. Виждате какъв брой е напукана тази и какъв брой елементарно се рони. Ето вижте, че могат да се счупят
М. Ч. – Олеле! Въобще те по какъв начин са го употребявали за строителен материал? Той се рони..
Доц. доктор Георги Нехризов - Аз го съпоставям с тебешир тъкмо по този начин елементарно се чупи Не знам по какъв начин ще опазим този монумент.
Не е ясно за какво античните строители са употребявали нежната вулканична канара, която даже не е локална. Повечето каменни блокове са напукани и заплашват да се разпаднат, в случай че се отместят. Освен това слагат на тестване и целостта на стенописите, там където не са съумели да ги съсипят иманярите. Мазилката от дълго време е се е отлепила от стените, сред тях са проникнали корени на растения.
Доц. доктор Георги Нехризов - Съзнателно не лишаваме пласта около стената, тъй като се притесняваме, че лишавам ли го в случай че има непокътнати мазилки ще паднат. Ето тука няма, към този момент са паднали. Тук се виждат няколко фрагмента от тази декорация този киматийон,.., който демонстрира, че имаме фигурална някаква живопис. Тя в действителност разделя фризовете с фигурални подиуми в Казанлък и в Александрово
В един от ъглите към момента се вижда непокътната на място стенописна декорация, само че с чужд до този миг декорация.
М. Ч - Този фриз прочут ли е?
Доц. доктор Георги Нехризов - Не, за пръв път го виждаме този, като фрагмента, до в този момент не сме го срещали.
Подобни гробници са проучени и разказани в региона на Пловдив, множеството украсени със фрески. Характерни са за – началото на 5 век пр хр., век на мощното одриско царство.
Въпреки разрухата, гробницата дава скъпо сведение. Тя е втората сходна в региона, което изостря вниманието на учените в друга посока.
Доц. доктор Георги Нехризов - Явно става дума за един нов подобен център. Втори гроб от този вид в един относително стеснен регион, ни подсказва, че тук наоколо би трябвало да търсим нещо сходно.
Районът към Хасково е богат на надгробни могили и някоя оживяла от иманярски нападения, може да опише повече за тази неподозирана част от одриското царство.
Друга могила край Пловдив е съумяла да запази незнайна история. Тя е най-голямата в региона и би трябвало да крие важен монумент.
След стотици проучени могили с всевъзможни храмове и гробници от тракийския свят, учените горе долу са обрисували стандартите на строителството им и мъчно биха се изненадали. Но сходно знамение, като това, което откриха на този стадий в Голямата могила, най-голямата към Пловдив, не са виждали.
Съвсем съгласно упованията, археолозите стигнали до храм. Но колкото повече се разкривал пред тях, толкоз по-изумени оставали те. Вместо постоянния строеж на същинска паметна постройка, те се сблъскали с паянтова сграда от подръчни материали.
доцент доктор Костадин Кисьов - Ръководител на археологическите разкопки - Т.е. тук имаме липса на всякаква външна технология, метод на строителство, което спрямо по-ранните градежи поразява със своя примитивизъм.
Окопитени от първичната изненада, учените почнали да осъзнават, че тракийският занаятчия явно няма никакъв опит с храмови постройки и е преповторил градежа на елементарна къща с двускатов покрив.
доцент доктор Костадин Кисьов – Да, значи къщите им, покривите им са с трегери, върху които се подреждат плочи. Само че там са дървени трегери, с такива плочи, които се подреждат една върху друга. А тук се употребяват мраморни трегери, огромни и тежки. По същия метод, правоъгълното помещение, квадратното са разграничени от един зидан фронтон, който също е построен доста примитивно.
И вместо с добре издялани квадри, фронтонът, или най-представителната част на храма е построен от речни камъни споени с тиня. Която даже не е изравнена, замазана небрежно с ръка, следите от пръстите на майстора още стоят.
доцент доктор Костадин Кисьов - Т.е. всички индикатори като строителни техники са на едно примитивно строителство. Набързо направено, просто на липса на опит, липса на познания за по-ранните строителни техники, които са присъщи за Гърция, Македония, Тракия и така нататък
Това единствено по себе си също е изненадващо, тъй като несъмнено строителят е имал пред очите си пример на постоянна храмова сграда. Използвал е нейните каменни блокове, които отчетливо се виждат в главната камера.
М. Ч. – Мрамор, има мазилка въпреки всичко …
доцент доктор Костадин Кисьов - На процедура това са преизползвани квадрови блокове от по-ранна постройка и те са взели строителния материал. Но тази по-ранна постройка е била построена единствено с мрамор с добре обработени лица, изчукан идеално.
М. Ч. - А са могли да употребяват мрамора за входна част!
доцент доктор Костадин Кисьов - Точно по този начин, могли са да употребяват мрамора за всичко, само че не са го употребявали. И вътре както виждате заварката каква е, още веднъж най-примитивната заварка, която се употребява – не хоросанова, а калова
Идеята на мраморния пояс явно е била да носи тежките каменни трегери. В резултат на което зидът е потопен в мекия камът изпод.
доцент доктор Костадин Кисьов - Не са решили, че в действителност поставят тежък мрамор, едносъставен върху бигорени блокчета, които се мачкат. Т.е. тук отново виждаме липса на познания във връзка с потребление на строителни техники.
Единствено каменния блок върху входната рамка навежда на мисъл за известна представителност.
доцент доктор Костадин Кисьов – Като го погледнем имаме едно идеално лице, ето виждат се тези ръбове. Този метод на обработка е присъщ за 4 век прочие хр, т.е. този блок е взет от постройка, която е строена 200-250 години преди тази постройка.
Подобна несръчност в градежа на паметна постройка мъчно влиза в логическа рамка. А постройката сигурно е паметна. В главната камера откриват следи от жертвоприношения с животни и обреден съд.
Иванка Тодорова – археолог, РИМ Пловдив - Това в действителност е най-хубавата ни находка и датировъчният ни материал
М. Ч. – Датировъчният материал къде ни препраща?
Иванка Тодорова – Препраща ни 2-1 век прочие Хр. Най-вероятно е бил цялостен с течност, която е била обвързвана с ритуалите, които са осъществявани в това помещение
М. Ч. - Вино, кръв?
Иванка Тодорова – Най-вероятно вино, това е в действителност ритуалната течност, която са изполвали траките най-често..
М. Ч. - Хубаво пъзелче!
Иванка Тодорова – За извънредно фрагментирани съдове си е доста прелестно. Аз съм в действителност индивида, който схваща, че може да хване цялостен съд от парченцаа, които съм измила през другите дни
доцент доктор Костадин Кисьов - Съдът беше открит тъкмо тук, пред този камък в тази част... на пода и към него доста огромно количество скотски кости, най-вече такива пернати. И едно огнище, което въпреки всичко демонстрира, че се прави тук някакъв ритуал - от там влиза жреца и идва тук и прави някакви обреди.
Храмът очевидно е бил употребен дълго. Силно опушените трегери през метър и половина подсказват, че са палени факли за осветяване.
2-1 век прочие хр. са белязани със смутни процеси, които биха могли да обяснят строителното неразбирателство. Но не напълно.
доцент доктор Костадин Кисьов – Времето 2-1 век на процедура е рецесията, която настава към този момент в така наречен елинистически свят. Има упедък в стопанската система и крах в занаятите, крах в религията т.е. в публичния живот.
М. Ч. - Строителството кореспондира с времето си …
доцент доктор Костадин Кисьов – Да, кореспондира с времето си - нямаме гръцки майстори, нямаме външни майстори, тези контакти ги няма. Виждаме храм, който не е зависещ на никакви външни обичаи
М. Ч. - Нещо да подскаже чий е храма
доцент доктор Костадин Кисьов - Тук приказваме за един под земята фетиш, непокътната остаряла традиция на фетиш към провидение, което е обвързвано с подземните сили. И по тази причина този храм е подземен.
От писмени източници са известни тракийски култове свързани с подземното царство. Но това е първият храм, който учените откриват обвързван с тях. Когато е бил употребен, той е бил вкопан в земята, или по-скоро е бил затрупван до момента в който е бил строен. Предстои да се изследва дромоса или коридора и не е изключено да се окаже, че той въпреки всичко е употребен за гробница, преди храмът да бъде покрит. Под тежестта на земята, неустойчивата структура е рухнала съвсем незабавно. 1 400 години по-късно, на върха на могилата се е издигал християнски храм.
доцент доктор Костадин Кисьов - Интересното е, че в действителност за първи път върху могила се открива не модерна черква или параклис, а средновековна. Насочва към някаква унаследена памет за съществуването на паметно място
До тук е проучена едвам една трета от огромната могила. Тя самата съдържа в себе си две, по-малки могили, които най-после са засипани в една обща. Или историята на странния тракийски храм има късмет да се допише.
Проучванията в могилата до Текето в този момент ще отворят една нова глава в историята на одриското царство от 5-4 век прочие хр. Времето на един от най-значимите и значими тракийски царе като Котис, който сплотява огромна част от тракийските племена за първи път страна. Време от което са останали обилни погребения с доста злато. И гробът тук изумява, само че в друго измерение
И защото геофизичното проучване на могилата не им даде тъкмо местонахождение на търсената гробница, учените решили да употребяват за ориентир иманярските ровове, в които разкрили частите стенна живопис. И не сбъркали.
Доц. доктор Георги Нехризов - началник на археологическите изследвания - Проследявайки иманярските ровове стигнахме първо до тази стена Има няколко иманярски изкопа
А то цялата могила е надупчена от десетки иманярски дупки. Повечето ялови. Но най-упоритите, за времето което са имали да копаят необезпокоявани са попаднали в задачата.
Доц. доктор Георги Нехризов - И са стигнали до тази част на гробницата, когато първо са се пробвали за разбият, след това са разбрали, че могат да влязат и от горната страна.
Прогромът, обаче не свършва с това. По-късно се оказва, че гробницата е атакувана още два пъти, дупките в стените са отвред.
Доц. доктор Георги Нехризов - С всеки минал ден нещата стават все по страшни и по отчайващи. Установихме, че западната стена е разрушена, а този ров, който е зад теб е пробил южната изпод и са проникнали евентуално до дъното на оборудването, като разрушавайки страната, те унищожават, несъмнено стенописната декорация.
Стенописите са на части разпръснати на всички места. Дупките наподобяват дребни, усилието на вандалите сигурно е носило риск за живота им. Въпреки че са взимали ограничения да се обезпечат против сриване.
М. Ч. - Кога се е случило това?
Доц. доктор Георги Нехризов - Това, което намерихме в извадената пръст която беше запълнена, демонстрира, че те са работили в интервала сред 15 и 17 година. 2015 2017 от опаковките от храни и питиета. Които са с продължителност 17 -та.
При всички случаи вандалите не са намерили нищо. Гробницата е ограбена още в древността. Със сигурност.
Доц. доктор Георги Нехризов - Вече любопитно обаче, тук да ви покажа една обстановка, която и нас ни озадачава. Тук виждаме фрагменти затиснати от този блок на пластинчата броня. Това е броня, която е построена от дребни пластини, които са пришити към кожена или платнена дреха и пазят тялото на война...
М. Ч. - Какво прави тази броня сред двата камъка?
Доц. доктор Георги Нехризов - Най евентуално този блок, върху който проличава и стенописна декорация е фрагментите от мазилка е извърнат и ние считаме, че това се е случило в древността
Парченцата от ризницата тук са подредени в някаква целокупност или когато са били извадени са били свързани с по кое време или плат. Отдавна изтлял, актуалните вандали щяха да ги разпилян. Освен ризницата, отвън гробната камера учените намират на този стадий елементи от копия, нагръдник и човешки прешлен. Или преди повече от 2500 години тук е бил заровен благороден боец
Доц. доктор Георги Нехризов - За самия монумент прави усещане огромния размер на блоковете, доста солидни блокове от вулканска канара, туф или зеолит. Виждате какъв брой е напукана тази и какъв брой елементарно се рони. Ето вижте, че могат да се счупят
М. Ч. – Олеле! Въобще те по какъв начин са го употребявали за строителен материал? Той се рони..
Доц. доктор Георги Нехризов - Аз го съпоставям с тебешир тъкмо по този начин елементарно се чупи Не знам по какъв начин ще опазим този монумент.
Не е ясно за какво античните строители са употребявали нежната вулканична канара, която даже не е локална. Повечето каменни блокове са напукани и заплашват да се разпаднат, в случай че се отместят. Освен това слагат на тестване и целостта на стенописите, там където не са съумели да ги съсипят иманярите. Мазилката от дълго време е се е отлепила от стените, сред тях са проникнали корени на растения.
Доц. доктор Георги Нехризов - Съзнателно не лишаваме пласта около стената, тъй като се притесняваме, че лишавам ли го в случай че има непокътнати мазилки ще паднат. Ето тука няма, към този момент са паднали. Тук се виждат няколко фрагмента от тази декорация този киматийон,.., който демонстрира, че имаме фигурална някаква живопис. Тя в действителност разделя фризовете с фигурални подиуми в Казанлък и в Александрово
В един от ъглите към момента се вижда непокътната на място стенописна декорация, само че с чужд до този миг декорация.
М. Ч - Този фриз прочут ли е?
Доц. доктор Георги Нехризов - Не, за пръв път го виждаме този, като фрагмента, до в този момент не сме го срещали.
Подобни гробници са проучени и разказани в региона на Пловдив, множеството украсени със фрески. Характерни са за – началото на 5 век пр хр., век на мощното одриско царство.
Въпреки разрухата, гробницата дава скъпо сведение. Тя е втората сходна в региона, което изостря вниманието на учените в друга посока.
Доц. доктор Георги Нехризов - Явно става дума за един нов подобен център. Втори гроб от този вид в един относително стеснен регион, ни подсказва, че тук наоколо би трябвало да търсим нещо сходно.
Районът към Хасково е богат на надгробни могили и някоя оживяла от иманярски нападения, може да опише повече за тази неподозирана част от одриското царство.
Друга могила край Пловдив е съумяла да запази незнайна история. Тя е най-голямата в региона и би трябвало да крие важен монумент.
След стотици проучени могили с всевъзможни храмове и гробници от тракийския свят, учените горе долу са обрисували стандартите на строителството им и мъчно биха се изненадали. Но сходно знамение, като това, което откриха на този стадий в Голямата могила, най-голямата към Пловдив, не са виждали.
Съвсем съгласно упованията, археолозите стигнали до храм. Но колкото повече се разкривал пред тях, толкоз по-изумени оставали те. Вместо постоянния строеж на същинска паметна постройка, те се сблъскали с паянтова сграда от подръчни материали.
доцент доктор Костадин Кисьов - Ръководител на археологическите разкопки - Т.е. тук имаме липса на всякаква външна технология, метод на строителство, което спрямо по-ранните градежи поразява със своя примитивизъм.
Окопитени от първичната изненада, учените почнали да осъзнават, че тракийският занаятчия явно няма никакъв опит с храмови постройки и е преповторил градежа на елементарна къща с двускатов покрив.
доцент доктор Костадин Кисьов – Да, значи къщите им, покривите им са с трегери, върху които се подреждат плочи. Само че там са дървени трегери, с такива плочи, които се подреждат една върху друга. А тук се употребяват мраморни трегери, огромни и тежки. По същия метод, правоъгълното помещение, квадратното са разграничени от един зидан фронтон, който също е построен доста примитивно.
И вместо с добре издялани квадри, фронтонът, или най-представителната част на храма е построен от речни камъни споени с тиня. Която даже не е изравнена, замазана небрежно с ръка, следите от пръстите на майстора още стоят.
доцент доктор Костадин Кисьов - Т.е. всички индикатори като строителни техники са на едно примитивно строителство. Набързо направено, просто на липса на опит, липса на познания за по-ранните строителни техники, които са присъщи за Гърция, Македония, Тракия и така нататък
Това единствено по себе си също е изненадващо, тъй като несъмнено строителят е имал пред очите си пример на постоянна храмова сграда. Използвал е нейните каменни блокове, които отчетливо се виждат в главната камера.
М. Ч. – Мрамор, има мазилка въпреки всичко …
доцент доктор Костадин Кисьов - На процедура това са преизползвани квадрови блокове от по-ранна постройка и те са взели строителния материал. Но тази по-ранна постройка е била построена единствено с мрамор с добре обработени лица, изчукан идеално.
М. Ч. - А са могли да употребяват мрамора за входна част!
доцент доктор Костадин Кисьов - Точно по този начин, могли са да употребяват мрамора за всичко, само че не са го употребявали. И вътре както виждате заварката каква е, още веднъж най-примитивната заварка, която се употребява – не хоросанова, а калова
Идеята на мраморния пояс явно е била да носи тежките каменни трегери. В резултат на което зидът е потопен в мекия камът изпод.
доцент доктор Костадин Кисьов - Не са решили, че в действителност поставят тежък мрамор, едносъставен върху бигорени блокчета, които се мачкат. Т.е. тук отново виждаме липса на познания във връзка с потребление на строителни техники.
Единствено каменния блок върху входната рамка навежда на мисъл за известна представителност.
доцент доктор Костадин Кисьов – Като го погледнем имаме едно идеално лице, ето виждат се тези ръбове. Този метод на обработка е присъщ за 4 век прочие хр, т.е. този блок е взет от постройка, която е строена 200-250 години преди тази постройка.
Подобна несръчност в градежа на паметна постройка мъчно влиза в логическа рамка. А постройката сигурно е паметна. В главната камера откриват следи от жертвоприношения с животни и обреден съд.
Иванка Тодорова – археолог, РИМ Пловдив - Това в действителност е най-хубавата ни находка и датировъчният ни материал
М. Ч. – Датировъчният материал къде ни препраща?
Иванка Тодорова – Препраща ни 2-1 век прочие Хр. Най-вероятно е бил цялостен с течност, която е била обвързвана с ритуалите, които са осъществявани в това помещение
М. Ч. - Вино, кръв?
Иванка Тодорова – Най-вероятно вино, това е в действителност ритуалната течност, която са изполвали траките най-често..
М. Ч. - Хубаво пъзелче!
Иванка Тодорова – За извънредно фрагментирани съдове си е доста прелестно. Аз съм в действителност индивида, който схваща, че може да хване цялостен съд от парченцаа, които съм измила през другите дни
доцент доктор Костадин Кисьов - Съдът беше открит тъкмо тук, пред този камък в тази част... на пода и към него доста огромно количество скотски кости, най-вече такива пернати. И едно огнище, което въпреки всичко демонстрира, че се прави тук някакъв ритуал - от там влиза жреца и идва тук и прави някакви обреди.
Храмът очевидно е бил употребен дълго. Силно опушените трегери през метър и половина подсказват, че са палени факли за осветяване.
2-1 век прочие хр. са белязани със смутни процеси, които биха могли да обяснят строителното неразбирателство. Но не напълно.
доцент доктор Костадин Кисьов – Времето 2-1 век на процедура е рецесията, която настава към този момент в така наречен елинистически свят. Има упедък в стопанската система и крах в занаятите, крах в религията т.е. в публичния живот.
М. Ч. - Строителството кореспондира с времето си …
доцент доктор Костадин Кисьов – Да, кореспондира с времето си - нямаме гръцки майстори, нямаме външни майстори, тези контакти ги няма. Виждаме храм, който не е зависещ на никакви външни обичаи
М. Ч. - Нещо да подскаже чий е храма
доцент доктор Костадин Кисьов - Тук приказваме за един под земята фетиш, непокътната остаряла традиция на фетиш към провидение, което е обвързвано с подземните сили. И по тази причина този храм е подземен.
От писмени източници са известни тракийски култове свързани с подземното царство. Но това е първият храм, който учените откриват обвързван с тях. Когато е бил употребен, той е бил вкопан в земята, или по-скоро е бил затрупван до момента в който е бил строен. Предстои да се изследва дромоса или коридора и не е изключено да се окаже, че той въпреки всичко е употребен за гробница, преди храмът да бъде покрит. Под тежестта на земята, неустойчивата структура е рухнала съвсем незабавно. 1 400 години по-късно, на върха на могилата се е издигал християнски храм.
доцент доктор Костадин Кисьов - Интересното е, че в действителност за първи път върху могила се открива не модерна черква или параклис, а средновековна. Насочва към някаква унаследена памет за съществуването на паметно място
До тук е проучена едвам една трета от огромната могила. Тя самата съдържа в себе си две, по-малки могили, които най-после са засипани в една обща. Или историята на странния тракийски храм има късмет да се допише.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ