Кой, кога и защо е оставил рисунките в пещерата Магурата?
Кой, за какво и по какъв начин е оставил рисунките в пещерата Магурата - въпреки и от дълго време открити, скалните фигури към момента нямат отговор на тези въпроси. Загадката е още по-сложна, защото се оказва, че са оставени от мощно развити общества, на прага на цивилизацията, които по някакви аргументи са се върнали към пещерния метод на живот. Възможните отговори търсят Мария Чернева и операторът Михаил Врабчев в поредицата " Новини от предишното ".
Посрещат те като домакини и за в този момент, сякаш, са единствените жители тук. Но хилядолетия преди този момент, прилепите са делили пещерата с доста диви животни, неандерталци и хомосапиенс. И имаме обръщение от тях.
Макар и от дълго време открити, скалните рисунки, с които е известна Магурата към момента си търсят отговор на въпроса кой и най-много за какво ги е нарисувал. Но по-интересен е въпросът за какво от прага на цивилизацията, хората от халколита са се върнали към пещерния живот на неандерталците.
Посланието в Магурата има единствено едно радиовъглеродно датиране на прилепното гуано, с което е изрисувано. То ни препраща 6000 години обратно. Което още повече заплита загадката – кой и за какво. Защото това е времето на халколита и златното богатство от Варненския некропол, времето на една изгряваща цивилизация, оставила блестящи инженерни решения в солниците на Провадия. Но екипът, който в този момент влиза за първото археологическо изследване в пещерата, счита, че знае отговора.
" Моята работна догадка е, че точно през четвърто хилядолетие са оставени и рисунките. Едно, че за това приказват датите С 14 от прилепно гуано, второ - една иконографска параленост на изображенията тук с едни съдове в една просвета, която се развивала на територията на днешна Украйна, Молдова и на Североизточна Румъния " сподели доктор Ваня Ставрева – началник на археологическите разкопки.
Но екипът първо би трябвало да откри доказателства или следи от хората, оставили посланието. Затова стартират изследването си до галерията с рисунките. Тук насъбраните пластове през хилядолетията са в сантиметри. Но съвсем ювелирните им разкопки дават резултати.
" Това е огнище и тук е отчасти нарушено. И разкриваме, за нас въпреки всичко беше значимо да го свържем, защото имаме няколко интервала регистрирани - ранна желязна ера, междинна бронзова, ранно бронзова – да забележим към кой от тези пластове ще го отнесем. Тъй като те, огнищата са били преизползвани, естествено е, че като видят нещо на място ще го употребяват, няма да го градят отначало. Или ще го преустроят. И в този момент маркираме ето тези камъни ходовото равнище, когато е правено огнището и то ще е значимо за датиране ", добави доктор Ваня Ставрева.
Макар и на закрито, димът от огъня бързо се е отвявал от въздушните течения в пещерата. Всъщност теченията са много мощни и с цел да си обезпечат завет, хората тук са си правили загради. Ясно личат дупките от колове.
" Ето тук, Никол където работи, сега разкрива още една дупка от прът. Те са доста значими за нас - ето тук има и една кост. Ето я дупката от прът, която е на равнището на тези. Именно тази ненарушена част ни подсигурява, че дупката е направена през ранната бронзова ера. Ето тук излезе и керамика. И в случай че вземем проба за въгленче
Българска национална телевизия, Мария Чернева: Я да я забележим керамиката?
- То и по този начин ни дава някаква сигурна дата, тъй като плътният слой горял ни подсигурява, че не е бил обиден от по-късни антропогенни действия.
- Доста е грубичко, не е фина.
- Ами, има и фина. Изящна керамика, която знаем. Има и фина, доста хубави чашки, в тези пластове от ранно желязната ера, те са и с доста присъща орнаментация и персонално на мен много ми харесва.
- Може би това е било за готвене.
- Не, не и това е била трапезна керамика, кухненската е много по-груба.
- Какъв е цветът?
- Ами мрачно сива ", изясни доктор Ваня Ставрева.
Въпреки огнището, следи от гърнета за готвене и друга битова керамика не се откриват. Тук липсват и нормалните оръдия на труда за това време, като каменни брадвички, кремъчни сърпове, ножчета. Което може би значи, че са употребявали пещерата сезонно през зимата, домовете им са били отвън нея, а тук на място, може би са се правили някакви ритуали.
" Ами, не е изключено. В проучваната от нас територия направи усещане високата централизация на украшения, направени от скотски зъби. Това е зъб. Да, зъбче е. Така най-малко преди разчистване не проличава да има някакви следи от обработка. Животинско е зъбчето, не е човешко. Но неговата целокупност ще разреши такова датиране ", сподели доктор Ваня Ставрева.
За разлика от животинските зъби, човешките са мощно изтъркани. Стривали са зърното си с хромелни камъни и в храната им попадат пясъчни частици, които като абразив - бързо изтъркват емайла. Тук намират един подобен мощно изхабен зъб и с изненада откриват, че е на 18-годишен младеж.
" Който към 3-годишната си възраст е претърпял хранителен недостиг. Тази костена свирка, откъс от свирка я намерихме тук, тъкмо където работи Никол.
Българска национална телевизия, Мария Чернева: А какви звуци издава?
- Ами, или са музикални или пък реплика на скотски звуци, съдейки по сходни артефакти, които в примитивните общества употребяват. Накитите от обработени зъби, по този начин много впечатляващи скотски зъби. Ето този кучешки кътник, доста добре изпилен от корените. Страната с корените доста добре изпълнен е с тази съвършена кръгла перфорация в средата. Ето тази книга от диво прасе може към този момент да има някакво мъжество. Тя беше открита в слой от междинната бронзова ера. Имало е две дупчици. Дупчици за окачване и дали е било част от някаква диадема, или пък от украшения. "
Предстоят още разбори на находките, само че Ваня Ставрева е уверена, че има задоволително, с цел да потвърди, кои са хората, оставили посланието и обитавали пещерата преди 6000 години. Магурата пази следите на първите неандерталци - преди 50 хилядолетия, по-късно е дом единствено на диви животни. До времето на халколита.
" Четвърто хилядолетие е един доста необикновен интервал за историята на Балканите, тъй като настъпват значими промени. Малко преди този момент, втората половина на петото хилядолетие, тук се развиват едни общества, които се дефинират от сътрудниците, като несъстоялата се цивилизация. Общества, които са оставили златото във Варненския некропол и внезапно настъпват промени в климата, които постановат напредване на население от север, североизток на юг. Това е записано и по археологически път, защото сензитивно понижават селищата, които са съществували през втората половина на петото хилядолетие ", изясни доктор Ваня Ставрева.
Климатът се затопля, това води до засушаване, трансформират се изискванията за произвеждане на храна и на доста от първите общества им се постанова да търсят по-благоприятни условия за живот. Степите се заблатяват и доста от т.нар степни популации от регионите на днешна Украйна, Молдова и Румъния настъпват към Балканите. Но и локалното население е насила на реалокира селищата си по-нависоко. И по този начин още веднъж откриват уюта на пещерата.
" В пещерата Магурата настава едно разбъркване на останки от локално население, което не е тръгнало на юг с прииждащата от североизток, така наречен северно причерноморски степи скотовъдци, степни нации, конни нации, може би още веднъж провокирани от климатичните промени, по антропологични данни се открива точно взаимно общуване на хора с разнообразни расови видове ", добави доктор Ставрева.
И точно върху керамика, изработвана от тези степни нации, археоложката разпознава рисунки, сходни на фигурите от Магурата.
" Българска национална телевизия, Мария Чернева: Вие разпознахте подписа на художника или стила?
- Ами, по този начин мисля, по този начин ми се коства, тъй като иконографски, изображенията са доста близки. Разликата е тази, че там са рисувани върху керамични съдове. Керамиката изобразява подиуми доста сходни със сцените, които имаме в Магурата.
- А тя каква просвета е, на какви нации?
- Да, споделя се просвета Кукутени-Триполие. "
Част от проучванията, които би трябвало да подплатят тази догадка минават през детайлното изследване на всички фигури в галерията. Но тя остана затворена и за учените, и за екипа ни, рисунките чакат към този момент 5 години някаква консервация.
" Българска национална телевизия, Мария Чернева: Какво значат тези рисунки?
- Моето мнение е, че това е един запис на културната памет на хората, които са ги оставили, тъй като в писмените общества точно от танца, ритуала, разказите, разказите, песните са били метод за запазване. Мисля, че сцените, които са показани тук са били направени точно за да бъдат съхранени за поколенията и да се предава тази традиция, която е съществувала.
- Т.е. те са някакви танцови подиуми.
- Ами, да, на част от сцените изрично съставляват танци, двойки, мъж, жена. "
След като излязат всички разбори от археологическото изследване с тъкмо датиране и посредством откритата керамика, към този момент ще може по-смело да се пристъпи към пресечен разбор на фигурите от Магурата, керамиката на степните нации и знанието за техния обичай и събития, белязали живота им. И това сигурно ще ни приближи повече, до разгадаване на това обръщение. Оставено ни от хората, на прага на цивилизацията.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Посрещат те като домакини и за в този момент, сякаш, са единствените жители тук. Но хилядолетия преди този момент, прилепите са делили пещерата с доста диви животни, неандерталци и хомосапиенс. И имаме обръщение от тях.
Макар и от дълго време открити, скалните рисунки, с които е известна Магурата към момента си търсят отговор на въпроса кой и най-много за какво ги е нарисувал. Но по-интересен е въпросът за какво от прага на цивилизацията, хората от халколита са се върнали към пещерния живот на неандерталците.
Посланието в Магурата има единствено едно радиовъглеродно датиране на прилепното гуано, с което е изрисувано. То ни препраща 6000 години обратно. Което още повече заплита загадката – кой и за какво. Защото това е времето на халколита и златното богатство от Варненския некропол, времето на една изгряваща цивилизация, оставила блестящи инженерни решения в солниците на Провадия. Но екипът, който в този момент влиза за първото археологическо изследване в пещерата, счита, че знае отговора.
" Моята работна догадка е, че точно през четвърто хилядолетие са оставени и рисунките. Едно, че за това приказват датите С 14 от прилепно гуано, второ - една иконографска параленост на изображенията тук с едни съдове в една просвета, която се развивала на територията на днешна Украйна, Молдова и на Североизточна Румъния " сподели доктор Ваня Ставрева – началник на археологическите разкопки.
Но екипът първо би трябвало да откри доказателства или следи от хората, оставили посланието. Затова стартират изследването си до галерията с рисунките. Тук насъбраните пластове през хилядолетията са в сантиметри. Но съвсем ювелирните им разкопки дават резултати.
" Това е огнище и тук е отчасти нарушено. И разкриваме, за нас въпреки всичко беше значимо да го свържем, защото имаме няколко интервала регистрирани - ранна желязна ера, междинна бронзова, ранно бронзова – да забележим към кой от тези пластове ще го отнесем. Тъй като те, огнищата са били преизползвани, естествено е, че като видят нещо на място ще го употребяват, няма да го градят отначало. Или ще го преустроят. И в този момент маркираме ето тези камъни ходовото равнище, когато е правено огнището и то ще е значимо за датиране ", добави доктор Ваня Ставрева.
Макар и на закрито, димът от огъня бързо се е отвявал от въздушните течения в пещерата. Всъщност теченията са много мощни и с цел да си обезпечат завет, хората тук са си правили загради. Ясно личат дупките от колове.
" Ето тук, Никол където работи, сега разкрива още една дупка от прът. Те са доста значими за нас - ето тук има и една кост. Ето я дупката от прът, която е на равнището на тези. Именно тази ненарушена част ни подсигурява, че дупката е направена през ранната бронзова ера. Ето тук излезе и керамика. И в случай че вземем проба за въгленче
Българска национална телевизия, Мария Чернева: Я да я забележим керамиката?
- То и по този начин ни дава някаква сигурна дата, тъй като плътният слой горял ни подсигурява, че не е бил обиден от по-късни антропогенни действия.
- Доста е грубичко, не е фина.
- Ами, има и фина. Изящна керамика, която знаем. Има и фина, доста хубави чашки, в тези пластове от ранно желязната ера, те са и с доста присъща орнаментация и персонално на мен много ми харесва.
- Може би това е било за готвене.
- Не, не и това е била трапезна керамика, кухненската е много по-груба.
- Какъв е цветът?
- Ами мрачно сива ", изясни доктор Ваня Ставрева.
Въпреки огнището, следи от гърнета за готвене и друга битова керамика не се откриват. Тук липсват и нормалните оръдия на труда за това време, като каменни брадвички, кремъчни сърпове, ножчета. Което може би значи, че са употребявали пещерата сезонно през зимата, домовете им са били отвън нея, а тук на място, може би са се правили някакви ритуали.
" Ами, не е изключено. В проучваната от нас територия направи усещане високата централизация на украшения, направени от скотски зъби. Това е зъб. Да, зъбче е. Така най-малко преди разчистване не проличава да има някакви следи от обработка. Животинско е зъбчето, не е човешко. Но неговата целокупност ще разреши такова датиране ", сподели доктор Ваня Ставрева.
За разлика от животинските зъби, човешките са мощно изтъркани. Стривали са зърното си с хромелни камъни и в храната им попадат пясъчни частици, които като абразив - бързо изтъркват емайла. Тук намират един подобен мощно изхабен зъб и с изненада откриват, че е на 18-годишен младеж.
" Който към 3-годишната си възраст е претърпял хранителен недостиг. Тази костена свирка, откъс от свирка я намерихме тук, тъкмо където работи Никол.
Българска национална телевизия, Мария Чернева: А какви звуци издава?
- Ами, или са музикални или пък реплика на скотски звуци, съдейки по сходни артефакти, които в примитивните общества употребяват. Накитите от обработени зъби, по този начин много впечатляващи скотски зъби. Ето този кучешки кътник, доста добре изпилен от корените. Страната с корените доста добре изпълнен е с тази съвършена кръгла перфорация в средата. Ето тази книга от диво прасе може към този момент да има някакво мъжество. Тя беше открита в слой от междинната бронзова ера. Имало е две дупчици. Дупчици за окачване и дали е било част от някаква диадема, или пък от украшения. "
Предстоят още разбори на находките, само че Ваня Ставрева е уверена, че има задоволително, с цел да потвърди, кои са хората, оставили посланието и обитавали пещерата преди 6000 години. Магурата пази следите на първите неандерталци - преди 50 хилядолетия, по-късно е дом единствено на диви животни. До времето на халколита.
" Четвърто хилядолетие е един доста необикновен интервал за историята на Балканите, тъй като настъпват значими промени. Малко преди този момент, втората половина на петото хилядолетие, тук се развиват едни общества, които се дефинират от сътрудниците, като несъстоялата се цивилизация. Общества, които са оставили златото във Варненския некропол и внезапно настъпват промени в климата, които постановат напредване на население от север, североизток на юг. Това е записано и по археологически път, защото сензитивно понижават селищата, които са съществували през втората половина на петото хилядолетие ", изясни доктор Ваня Ставрева.
Климатът се затопля, това води до засушаване, трансформират се изискванията за произвеждане на храна и на доста от първите общества им се постанова да търсят по-благоприятни условия за живот. Степите се заблатяват и доста от т.нар степни популации от регионите на днешна Украйна, Молдова и Румъния настъпват към Балканите. Но и локалното население е насила на реалокира селищата си по-нависоко. И по този начин още веднъж откриват уюта на пещерата.
" В пещерата Магурата настава едно разбъркване на останки от локално население, което не е тръгнало на юг с прииждащата от североизток, така наречен северно причерноморски степи скотовъдци, степни нации, конни нации, може би още веднъж провокирани от климатичните промени, по антропологични данни се открива точно взаимно общуване на хора с разнообразни расови видове ", добави доктор Ставрева.
И точно върху керамика, изработвана от тези степни нации, археоложката разпознава рисунки, сходни на фигурите от Магурата.
" Българска национална телевизия, Мария Чернева: Вие разпознахте подписа на художника или стила?
- Ами, по този начин мисля, по този начин ми се коства, тъй като иконографски, изображенията са доста близки. Разликата е тази, че там са рисувани върху керамични съдове. Керамиката изобразява подиуми доста сходни със сцените, които имаме в Магурата.
- А тя каква просвета е, на какви нации?
- Да, споделя се просвета Кукутени-Триполие. "
Част от проучванията, които би трябвало да подплатят тази догадка минават през детайлното изследване на всички фигури в галерията. Но тя остана затворена и за учените, и за екипа ни, рисунките чакат към този момент 5 години някаква консервация.
" Българска национална телевизия, Мария Чернева: Какво значат тези рисунки?
- Моето мнение е, че това е един запис на културната памет на хората, които са ги оставили, тъй като в писмените общества точно от танца, ритуала, разказите, разказите, песните са били метод за запазване. Мисля, че сцените, които са показани тук са били направени точно за да бъдат съхранени за поколенията и да се предава тази традиция, която е съществувала.
- Т.е. те са някакви танцови подиуми.
- Ами, да, на част от сцените изрично съставляват танци, двойки, мъж, жена. "
След като излязат всички разбори от археологическото изследване с тъкмо датиране и посредством откритата керамика, към този момент ще може по-смело да се пристъпи към пресечен разбор на фигурите от Магурата, керамиката на степните нации и знанието за техния обичай и събития, белязали живота им. И това сигурно ще ни приближи повече, до разгадаване на това обръщение. Оставено ни от хората, на прага на цивилизацията.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ