Край Созопол откриха неизвестна крепост, ключова за търговията и развитието на Аполония Понтика
Огромна цитадела, издигната от първите аполонийци до Созопол, е откритието, което съумя да изненада археолозите. До разкриването на античната крепост, учените нямаха никакви учредения да подозират съществуването ѝ. А изследванията в този момент демонстрират, че крепостта е била доста значима за действието на Аполония Понтика и развиването на търговията.
Откриват следите им напълно ненадейно, след лазерно сканиране на Меден хълм. Знаят за античните рудници, от които аполонийци са черпили мед, само че нищо не подсказвало, че в региона има и друго - цитадела на 15 километра от морето. А медната руда е подбуда античните елини да основат своята колония тук, комфортното пристанище е на второ място.
Стабилните крепостни зидове, цитаделата, опцията за надзор и на пристанището, и на търговията приказват за основна част от живота на колонията.
" Всичко, което откриваме, демонстрира, че това е част от града Аполония Понтика. Всичко тук е гръцко ", споделя Павлина Девлова – началник на археологическите разкопки.
Постепенно учените разкриват детайлности от живота тук. Помагат им учениците от Класическата гимназия. Показват това, което би трябвало да е тържествен вход.
" Това е един значителен вход, размерите му са тъкмо четири метра. Влизаме в пространството пред крепостната стена, навътре в крепостта, където евентуално е била разположена част от комерсиалната активност ", споделя Павлина Девлова.
Без гористата растителност в този момент, отсам се разкрива невероятна панорама към остарелия град и към медните рудници. Но това е и най-уязвимото място за крепостта, което изяснява и съществуването на многочислени каменни топки. Те са складирани за всеки случай.
Тук археолозите чакат да намерят и огромна павирана улица - връзка с южния вход на крепостта. На изток считат че са разкрили цитаделата и издайнически за строителите улики:
" Барбукан - отводнителна система и тя има директен паралел с храма на Аполон в Милет ", изясни Павлина Девлова.
Липсата на последващо обитание на крепостта е причина, зидовете да бъдат непокътнати в истинския си строеж с метри. Но най-интересни са пространствата до западната крепостна стена, където откриват парчета руда. Рудата на Медни хълм е с извънредно високо наличие на мед и мината е експлоатирана от траките дълго преди да дойдат преселните от Милет.
" Траките са го обработвали, само че аполонийци извеждат на доста огромно комерсиално равнище добива, продажбата и обработката на полиметалната руда, която се добива в Медни хълм ", споделя Павлина Девлова.
Крепостта не е била разрушавана или опожарявана. Построена през 5 век прочие Хр., функционалностите ѝ затихват с идването на римляните. Те сигурно са знаели за скъпата суровина, само че евентуално са имали други, по-добри други възможности.
Последвайте ни във и
Следете и канала на Българска национална телевизия в YouTube:
Откриват следите им напълно ненадейно, след лазерно сканиране на Меден хълм. Знаят за античните рудници, от които аполонийци са черпили мед, само че нищо не подсказвало, че в региона има и друго - цитадела на 15 километра от морето. А медната руда е подбуда античните елини да основат своята колония тук, комфортното пристанище е на второ място.
Стабилните крепостни зидове, цитаделата, опцията за надзор и на пристанището, и на търговията приказват за основна част от живота на колонията.
" Всичко, което откриваме, демонстрира, че това е част от града Аполония Понтика. Всичко тук е гръцко ", споделя Павлина Девлова – началник на археологическите разкопки.
Постепенно учените разкриват детайлности от живота тук. Помагат им учениците от Класическата гимназия. Показват това, което би трябвало да е тържествен вход.
" Това е един значителен вход, размерите му са тъкмо четири метра. Влизаме в пространството пред крепостната стена, навътре в крепостта, където евентуално е била разположена част от комерсиалната активност ", споделя Павлина Девлова.
Без гористата растителност в този момент, отсам се разкрива невероятна панорама към остарелия град и към медните рудници. Но това е и най-уязвимото място за крепостта, което изяснява и съществуването на многочислени каменни топки. Те са складирани за всеки случай.
Тук археолозите чакат да намерят и огромна павирана улица - връзка с южния вход на крепостта. На изток считат че са разкрили цитаделата и издайнически за строителите улики:
" Барбукан - отводнителна система и тя има директен паралел с храма на Аполон в Милет ", изясни Павлина Девлова.
Липсата на последващо обитание на крепостта е причина, зидовете да бъдат непокътнати в истинския си строеж с метри. Но най-интересни са пространствата до западната крепостна стена, където откриват парчета руда. Рудата на Медни хълм е с извънредно високо наличие на мед и мината е експлоатирана от траките дълго преди да дойдат преселните от Милет.
" Траките са го обработвали, само че аполонийци извеждат на доста огромно комерсиално равнище добива, продажбата и обработката на полиметалната руда, която се добива в Медни хълм ", споделя Павлина Девлова.
Крепостта не е била разрушавана или опожарявана. Построена през 5 век прочие Хр., функционалностите ѝ затихват с идването на римляните. Те сигурно са знаели за скъпата суровина, само че евентуално са имали други, по-добри други възможности.
Последвайте ни във и
Следете и канала на Българска национална телевизия в YouTube:
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ