Средно 21 минути са необходими на българите, за да заспят

Средно 21 минути са нужни на българите, с цел да заспят вечер, като над 60% гледат в телефона си преди сън. Над 70% имат проблеми със съня и се разсънват най-малко един път на вечер. Хората считат, че са им нужни приблизително към 8 часа и 20 минути сън, с цел да се усещат същински отпочинали заран, а спят приблизително с към 2 часа по-малко. Като цяло мъжете спят по-добре от дамите и са по-ефективни и прочувствено уравновесени денем, сочат данните от годишното изследване на съня във всекидневието на българите на организация Прагматика и isleep, оповестени на kakspim.bg по случай Световния ден на съня, който тази година се отбелязва на 15 март.

Според резултатите от изследването има мощна взаимовръзка сред качеството на съня и здравословното, психологичното и прочувственото ни положение, матрака и възглавницата, на които спим, храната, взаимоотношенията ни с хората към нас и настроението ни.

Хората с проблематичен сън се характеризират с по-лошо общо здраве и страдат от стрес,  хронични болки и схващания, гръбначни болести и дискова херния, както и редица други неразположения по време и след сън – главоболие, запушен нос, изтръпване на ръцете, затруднено дишане, кашлица и хъркане. Жените са по-предразположени към болки в гърба и врата, схващания на крайниците и чести главоболия. За мъжете по-характерни са среднощните визити в тоалетната, кашлицата и хъркането по време на сън.

Приблизително всеки втори се разсънва изтощен прекомерно рано заран и има потребност от още сън денем. 47% от интервюираните се въртят в леглото, 17% сънуват кошмари, а 13% пият медикаменти, с цел да заспят.

Всеки втори проветрява преди лягане, 46% споделят “Лека нощ ”. 59% спят в едно легло с колегата си, а 11% - в разнообразни стаи.

Резултатите от изследването демонстрират ясна връзка сред другите стадии на виталния цикъл и качеството на съня. 76% от младежите (25-29 г.) декларират, че имат проблеми със съня. Процентът спада до 68% при започване на 30-те и доближава най-високата си стойност към средата и края им (82%). Пикът е последван от спад при кариерно насочените хора и хората с пораснали деца през 40-те и 50-те им години (съответно 70% и 72%).   

„ Навиците и дейностите ни денем рефлектират директно в качеството на съня ни. Порочни практики като потребление на мобилни устройства или четене на книга в леглото преди заспиване, утежняват качеството, а от време на време и количеството на съня. Връзката тук е двупосочна, защото незадоволителният или малоценен сън води до проблеми в настроението и страстите денем, затруднява осъществяването на уговорките ни и завърта циничен кръг “стрес - нарушен сън - стрес ”. Това ясно проличава и от данните от разделянето на интервюираните по възраст, като хората в дейна възраст рапортуват за най-висока периодичност на разстройства в съня ”, смята  Д-р Тодор Георгиев, помощник в катедрата по Патофизиология на МУ Пловдив и част от екипа на лабораторията за проучване на съня в Пловдив.

„ Според резултатите от изследването има мощна взаимовръзка сред качеството на съня и здравословното, психологичното и прочувственото ни положение, матрака и възглавницата, на които спим, храната, взаимоотношенията ни с хората към нас и настроението ни. Тази привидно дребна крачка - осъзнатата грижа за съня - неговата дълготрайност, прецизност и грижа за средата, в която сме, имат огромен резултат върху менталното и физическото здраве, който не сме привикнали да свързваме посред им, само че действително трансформират играта на живота ни “, разяснява Детелина Стаменова, психотерапевт.