Торквемада - зловещият инквизитор
Средните епохи в Европа се смятат за едни от най-тъмните и мрачни столетия в историята. Основен принос за това има една институция, наричана Велика инквизиция или единствено Инквизиция. Днес наименованието на тази институция е крилата фраза, обвързвана с принуждение и мъчения.
Инквизицията е едно от институциите на Католическата черква, чиято цел е следствие на случаите на демонстрация на ереси и тяхното наказване. Въведена е като независима институция от папа Инокентий ІІІ и работи в католическите страни от 1204 година до 1834 година, когато публично е анулирана.
Орденът на монасите доминиканци е претрупан със задачата да държи в ръце тази институция поради неговата лоялност към престола на папата. В Испания инквизицията е най-известна заради това, че през 1480 година бива обвързана с кралската институция. Създава се длъжността Велик инквизитор и първият, назначен на този пост в Испания, е Томас де Торквемада. Кой е този човек и по какъв начин стига до този пост? С какво остава прочут в историята?
Великият инквизитор Томас де Торквемада
Първият популярен инквизитор на Испания е роден през 1420 година в фамилията на чиновник на ордена на доминиканците. Вероятното отечество е градчето Торквемада или Валядолид. Смята се, че предците му са покръстени в католическата религия евреи.
Тъй като бащата и чичото на момчето - кардинал и теолог, са в католическата институция пътят му е съдбоносен. През 1451 година Томас е към този момент в ордена на доминиканците и незабавно изпъква като оратор. Това оказва помощ да го назначат за шеф на манастира на Светия Кръст в Сеговия.
Наблизо е една от резиденциите на кралското семейство, където се отглежда инфантата Изабела. След посещаване в манастира нейната майка утвърждава Торквемада за нравствен ментор на инфантата, какъвто остава до гибелта си.
Като доближен на бъдещата кралица Торквемада играе роля в обединяването на Испания. Той изоставя всички други постове, с цел да остане ментор на Изабела и да резервира въздействието си над нея. С дейното му присъединяване се провежда брака на Изабела Кастилска с Фердинанд ІІ Арагонски през 1569 година.
Пет години по-късно умира законният крал и брат на Изабела - крал Енрике ІV, и това става причина за гневни битки за престола. Печели ги Изабела Кастилска, а след гибелта на бащата на Фердинанд Арагонски, който е завещан от сина си, двете елементи на Испания са обединени.
За вярната си работа към монарсите Торквемада е назначен за Велик инквизитор.
Той възражда тази към този момент основана институция, само че без особена роля досега. Торквемада стартира с това, че употребявайки въздействието си над Изабела Кастилска, постанова внушението, че въздигането на въздействието на католицизма може да стане единствено посредством Инквизицията.
Борбата за вярата минава съгласно Торквемада през гоненията на еретиците.
Те са съпроводени с самопризнания, изтръгнати с мъчения, лишаване на имущество, изгаряне на клада.
Най-напред са прогонени доста евреи и мюсюлмани, чието имущество и полезности са отнети. След това са покръстени всички в католическата религия. Гоненията обаче не стопират. Покръстените друговерци, наричани мориски и марани, са упреквани в лъжливо християнство и са подложени на мъчения, с цел да си признаят греховете. Това води до всеобщи изселвания към прилежащи страни.
По времето на Торквемада са изгорени на клада над 10 хиляди души, други са хвърлени в пандизите, на множеството от тях е иззето имуществото.
Унищожени са хиляди книги и ръкописи, също изгаряни на клада.
От активността на Торквемада се възползва кралската институция, към която минава имуществото на репресираните. Това е удобен миг за Испания, която се нуждае от средства, с цел да води сполучливо войни за преразпределяне на новите земи.
Последните години и гибелта на Великия инквизитор
Торквемада доближава забележителна възраст и умира през 1498 година на 78 години.
Личността му всява боязън, само че и самият той е зависим на страха. Испания го ненавижда и той добре го схваща, по тази причина върви единствено с защита и не подхваща непотребни пътувания. Живее до края на дните си, затворен в дома си, който прилича цитадела, и в очакване да го застигне възмездието.
