“Блумбърг”: Ердоган държи насочен пистолет към собствената си глава
Сред външнополитическите кръгове се популяризира афоризмът, че Пакистан договаря със Запада, насочил револвер към личната си глава. Президентът на Турция Реджеп Ердоган актуализира тази неповторима техника за договаряне, като държи ориентиран един револвер към Запада, а другия притиска към личната си глава.
През последните две години Ердоган съзнателно се опълчи на сътрудниците на Турция в НАТО, като се причисли към своя съперник Русия. Последствията, изцяло предвидими, са изолацията на Турция в Сирия и Либия, където ползите на Анкара са в директен спор с тези на Москва.
Сега, когато спорът придобива кинетичен темперамент с десетки убити от съветски бомби турски бойци, отговорът на Ердоган е да се насочи против съвършения Запад, като заплашва да отвори пътя на милиони бежанци да се насочат към Европа. Предполага се, че става въпрос за искане на повече европейски пари за настаняване на бежанци на територията на Турция и, евентуално, на помощ от НАТО за военните цели на Ердоган в Сирия.
Първият въпрос наподобява нерешим – Турция към този момент е хазаин на повече от 3,7 милиона бежанци и се приготвя за голям нов приток в резултат на боевете в Идлиб. Въпреки че Европа дава доста финансиране за грижите за бежанците в Турция, тя може и би трябвало да направи доста повече за шерване на тежестта. Стотиците хиляди, които бягат от Идлиб, са в изключително неприятно положение, като на всичкото от горната страна са застрашени и от измръзване.
Ердоган нанася на Турция огромна щета, заплашвайки с бежански потоци в опит да заглуши европейската рецензия против личното си неблагоразумие, като да вземем за пример военната му атака предходната есен против кюрдските групи в североизточна Сирия. Когато европейските чиновници показаха основателни опасения, че настъплението отваря нов фронт във към този момент безнадеждно комплицираната революция и ще навреди на интернационалните старания за победа над „ Ислямска страна “, президентът предизвести: „ Ако определите нашата интервенция като настъпление, ще отворим границите и ще ви изпратим 3,6 милиона бежанци “.
Случаят за военна помощ в Сирия е по-труден. Ердоган не обърна внимание на препоръките на западните страни против настъплението в Североизточна Сирия и заплаши с „ османски пестник “, в случай че американските войски му попречат. Сега желае да употребява американски ракети батареи „ Патриот “, с цел да защищити своите бойци от ударите на съветските военновъздушни сили. Това са същите батареи, които предходната година отхвърли в интерес на съветските системи С-400.
Реакцията на администрацията на Тръмп беше уместно внимателна: безспорно поддръжка, само че без военни задължения.
По искане на Анкара НАТО свика среща, с цел да разиска обстановката по силата на член 4 от Договора, съгласно който държава-членка може да изиска съвещания, в случай че почувства, че нейната териториална целокупност, политическа самостоятелност или сигурност са застрашени. Тъй като първите две условия не са налице, Анкара може да излезе с изказванието, че изходът от борбата за Идлиб ще има последствия за сигурността освен на Турция.
Трудно да си представим, че други членове на алианса ще се включат в спора. По-вероятно е да упорстват за дипломатическо решение, като призоват президента Владимир Путин да участва на срещата на върха на 5 март по Идлиб, дружно с Ердоган, немския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон.
Ердоган пробва нормалната си тактичност за договаряния с Путин, предупреждавайки, че връзките сред Анкара и Москва ще се влошат поради Идлиб. Турция рискува да остане без другари в миг, когато стопанската система ѝ е в застой, а ескалация на напрежението с Русия би заплашило скорошното ѝ икономическо възобновяване.
Путин знае, че Ердоган не смее да дръпне нито един от двата спусъка. /БГНЕС
—-
Боби Грош, „ Блумбърг “.
През последните две години Ердоган съзнателно се опълчи на сътрудниците на Турция в НАТО, като се причисли към своя съперник Русия. Последствията, изцяло предвидими, са изолацията на Турция в Сирия и Либия, където ползите на Анкара са в директен спор с тези на Москва.
Сега, когато спорът придобива кинетичен темперамент с десетки убити от съветски бомби турски бойци, отговорът на Ердоган е да се насочи против съвършения Запад, като заплашва да отвори пътя на милиони бежанци да се насочат към Европа. Предполага се, че става въпрос за искане на повече европейски пари за настаняване на бежанци на територията на Турция и, евентуално, на помощ от НАТО за военните цели на Ердоган в Сирия.
Първият въпрос наподобява нерешим – Турция към този момент е хазаин на повече от 3,7 милиона бежанци и се приготвя за голям нов приток в резултат на боевете в Идлиб. Въпреки че Европа дава доста финансиране за грижите за бежанците в Турция, тя може и би трябвало да направи доста повече за шерване на тежестта. Стотиците хиляди, които бягат от Идлиб, са в изключително неприятно положение, като на всичкото от горната страна са застрашени и от измръзване.
Ердоган нанася на Турция огромна щета, заплашвайки с бежански потоци в опит да заглуши европейската рецензия против личното си неблагоразумие, като да вземем за пример военната му атака предходната есен против кюрдските групи в североизточна Сирия. Когато европейските чиновници показаха основателни опасения, че настъплението отваря нов фронт във към този момент безнадеждно комплицираната революция и ще навреди на интернационалните старания за победа над „ Ислямска страна “, президентът предизвести: „ Ако определите нашата интервенция като настъпление, ще отворим границите и ще ви изпратим 3,6 милиона бежанци “.
Случаят за военна помощ в Сирия е по-труден. Ердоган не обърна внимание на препоръките на западните страни против настъплението в Североизточна Сирия и заплаши с „ османски пестник “, в случай че американските войски му попречат. Сега желае да употребява американски ракети батареи „ Патриот “, с цел да защищити своите бойци от ударите на съветските военновъздушни сили. Това са същите батареи, които предходната година отхвърли в интерес на съветските системи С-400.
Реакцията на администрацията на Тръмп беше уместно внимателна: безспорно поддръжка, само че без военни задължения.
По искане на Анкара НАТО свика среща, с цел да разиска обстановката по силата на член 4 от Договора, съгласно който държава-членка може да изиска съвещания, в случай че почувства, че нейната териториална целокупност, политическа самостоятелност или сигурност са застрашени. Тъй като първите две условия не са налице, Анкара може да излезе с изказванието, че изходът от борбата за Идлиб ще има последствия за сигурността освен на Турция.
Трудно да си представим, че други членове на алианса ще се включат в спора. По-вероятно е да упорстват за дипломатическо решение, като призоват президента Владимир Путин да участва на срещата на върха на 5 март по Идлиб, дружно с Ердоган, немския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон.
Ердоган пробва нормалната си тактичност за договаряния с Путин, предупреждавайки, че връзките сред Анкара и Москва ще се влошат поради Идлиб. Турция рискува да остане без другари в миг, когато стопанската система ѝ е в застой, а ескалация на напрежението с Русия би заплашило скорошното ѝ икономическо възобновяване.
Путин знае, че Ердоган не смее да дръпне нито един от двата спусъка. /БГНЕС
—-
Боби Грош, „ Блумбърг “.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ