Убийството на Нав и въоръжението на населението
Сред грозните ругатни по адрес на България (най-вече от български гастарбайтери в чужбина) по отношение на убийството на психолога и писателя Иван Владимиров (Нав) - за това по какъв начин те в никакъв случай няма да се върнат в тази " клета прашна ориенталска провинцийка ", в тази " дива джунгла, в която оцеляват единствено тези от мафията " - измежду всичките тези ругатни, както и измежду просълзените есета, разкриващи фина сензитивност, закономерно се прокрадна тематиката за носенето на оръжие и неговата наредба.
Изтъкна се, че сходно на килъра от Женския пазар, който бил някогашен боен, този пък бил някогашен служител на реда. И двамата били въоръжени. И двамата в миг на идиотизъм употребявали оръжието си против свестни хора, интелигентни хора, положителни хора, които никому нищо зло не са сторили, и ги умъртвили, съсипвайки фамилиите им. Наистина е трагично, в действителност е грозно. Наистина е неестествено един човек да убие различен човек. И като че ли е по-нормално сходни събития да провокират вцепенено безмълвие отвън кръговете на способените органи, а не радостна конкуренция по сладкодумство.
Появиха се възмущения от това какъв брой доста законни оръжия имало в България - стотици хиляди, без да броим ловните, а и това били данни единствено след 2013, какво било ситуацията с въоръжението на популацията преди този момент, един Господ знаел! Заклеймиха психиатрите, че допускали издаването на разрешителни на искрено луди. За килъра на Нав една медия написа: " Въпреки множеството тъжби, всяка година разрешителното за оръжие му е било подновявано. Арестуван е едвам след закононарушението " (медийо, у нас разрешителните се възобновяват на пет години, а арести преди закононарушението към момента не се извършват). Разбира се, даде ни се да узнаем по какъв начин стоят нещата в Америка, какъв проблем е безразборната пукотевица в учебни заведения и молове и какви законодателни ограничения одобряват политиците. Очевидно сме неспособни да си разбираем обещано събитие, в случай че не знаем по какъв начин то е протекло в Съединените щати.
Изобщо нямаше да се допирам до тематиката, в случай че тя от своя страна не се докосваше до една друга - фундаментална и даже философска тематика, която сме обсъждали и различен път, по отношение на други публични явления: могат ли да бъдат нещата положителни и неприятни или добър и неприятен може да бъде единствено методът, по който индивидът ги използва?
Познавам ужасно доста въоръжени хора, въоръжен съм и аз, само че в никакъв случай на никого и през разум няма да му мине сходно нещо като това, което направиха някогашният боен на пазара и някогашният служител на реда. В подобен случай нашите оръжия по-добри ли са от техните, техните по-зли ли са от нашите? Аз мисля, че невменяем палач, в случай че няма револвер, ще убие с тесла. Не с тèсла, а с теслà, въпреки че и с тèсла става изведнъж на пешеходна пътека. Тези коли са тихи. Или пък с чук. Тогава чуковете и теслѝте ли ще забраним, тях ли ще сложим на позволителен режим?
Всички знаем за така наречен " война по пътищата ". Знаем, че тя взима повече жертви от убийствата, повредите и естествените бедствия, взети дружно. Защо още не сме забранили колите? Защо не сме стегнали режима за издаване на шофьорски книжки? Ами смъртоносните лекарски неточности? Трябва ли да затворим лечебните заведения?
Няма никакъв проблем хората да са въоръжени, стига да не правят безобразия с оръжието си и да не заплашват с него други хора. Въоръженият човек е по-способен да се отбрани от невъоръжения, по кадърен е да отбрани и други хора. Оръжието е едно от нещата, които вършат индивида по-свободен, откъдето и по-отговорен за дейностите си. Хората би трябвало да усещат персонална отговорност за дейностите си, а не да делегират, да " аутсорсват " отговорността някъде на открито, към всякакви безлични институции и организации. Ако свободата ми е сведена съвсем до нула, то до сходни равнища е сведена и отговорността ми: " не знам, не вземам решение аз " - това е комфортната формула на несвободния, безотговорния човек. Ако Иво Андреев (убитият от Женския пазар) и Иван Владимиров бяха въоръжени, нещата можеха и да не стигнат до тази трагична развръзка, даже единствено поради това, че другата страна щеше да знае и да си прави сметката.
Да биеш самара, с цел да се сеща магарето, е повсеместна неточност на политиката. Всяка виновност, виновността за всичко е в майстора, а не в инструмента. Защото само индивидът има свободен избор, заради което може да бъде държан виновен за дейностите си. Сухият режим в Америка не е понижил използването на алкохол. Обезоръжаването на популацията няма да понижи убийствата. Напротив, евентуално ще ги усили, тъй като хайдуците, които постоянно ще намерят метод да се въоръжат, ще имат против себе си още по-беззащитни жертви.
Политиките за ограничение на насилието, на алкохолизма, на разврата и на всевъзможни други безобразия, няма смисъл да бъдат ориентирани към оръжието, алкохола и проститутките. Въпросът " Кой даде револвер на този глупак? " не е верен. Правилният въпрос е: " Защо този човек е подобен глупак? ". На какво са го учили в учебно заведение, какво е гледал по малкия екран, обяснил и му е някой по какъв начин в реалност стоят нещата?
Сериозната политика е една. Всички други политики, които партиите поставят преди всичко в политическите си стратегии - икономическа, здравна, обществена - са средства, те вземат решение към този момент зародили проблеми. Единствената сериозна политика, която е цел, това е политиката за индивида, за качеството на личността. Постигането на нейните резултати изисква най-малко няколко генерации, през които задачата да се преследва праволинейно. И този, който има смелостта да я стартира тази политика, най-вероятно няма да има щастието да я приключи. Лаврите ще обере някой различен, нищо чудно и съперникът му, само че какво от това? Нали е значима задачата, нали е значим резултатът! Когато пресечеш достъпа на наркомана до опиати, той стартира да диша лепило. Не можеш да лекуваш признаците, без да обръщаш внимание на повода, и да очакваш пациентът да оздравее.
Нека хората са въоръжени, дано продават ракия в магазините. Пък в случай че някой извърши някоя дивотия, ще си носи последствията - по тази причина са законите, по тази причина са и репресивните институции. Но е страшна нелепост да обвиняваш средството. Ако при земетресение падне дърво и ти смачка колата, отговорно е земетресението, а не дървото. С това обикновено съпоставяне приключвам, без да спирам да мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Изтъкна се, че сходно на килъра от Женския пазар, който бил някогашен боен, този пък бил някогашен служител на реда. И двамата били въоръжени. И двамата в миг на идиотизъм употребявали оръжието си против свестни хора, интелигентни хора, положителни хора, които никому нищо зло не са сторили, и ги умъртвили, съсипвайки фамилиите им. Наистина е трагично, в действителност е грозно. Наистина е неестествено един човек да убие различен човек. И като че ли е по-нормално сходни събития да провокират вцепенено безмълвие отвън кръговете на способените органи, а не радостна конкуренция по сладкодумство.
Появиха се възмущения от това какъв брой доста законни оръжия имало в България - стотици хиляди, без да броим ловните, а и това били данни единствено след 2013, какво било ситуацията с въоръжението на популацията преди този момент, един Господ знаел! Заклеймиха психиатрите, че допускали издаването на разрешителни на искрено луди. За килъра на Нав една медия написа: " Въпреки множеството тъжби, всяка година разрешителното за оръжие му е било подновявано. Арестуван е едвам след закононарушението " (медийо, у нас разрешителните се възобновяват на пет години, а арести преди закононарушението към момента не се извършват). Разбира се, даде ни се да узнаем по какъв начин стоят нещата в Америка, какъв проблем е безразборната пукотевица в учебни заведения и молове и какви законодателни ограничения одобряват политиците. Очевидно сме неспособни да си разбираем обещано събитие, в случай че не знаем по какъв начин то е протекло в Съединените щати.
Изобщо нямаше да се допирам до тематиката, в случай че тя от своя страна не се докосваше до една друга - фундаментална и даже философска тематика, която сме обсъждали и различен път, по отношение на други публични явления: могат ли да бъдат нещата положителни и неприятни или добър и неприятен може да бъде единствено методът, по който индивидът ги използва?
Познавам ужасно доста въоръжени хора, въоръжен съм и аз, само че в никакъв случай на никого и през разум няма да му мине сходно нещо като това, което направиха някогашният боен на пазара и някогашният служител на реда. В подобен случай нашите оръжия по-добри ли са от техните, техните по-зли ли са от нашите? Аз мисля, че невменяем палач, в случай че няма револвер, ще убие с тесла. Не с тèсла, а с теслà, въпреки че и с тèсла става изведнъж на пешеходна пътека. Тези коли са тихи. Или пък с чук. Тогава чуковете и теслѝте ли ще забраним, тях ли ще сложим на позволителен режим?
Всички знаем за така наречен " война по пътищата ". Знаем, че тя взима повече жертви от убийствата, повредите и естествените бедствия, взети дружно. Защо още не сме забранили колите? Защо не сме стегнали режима за издаване на шофьорски книжки? Ами смъртоносните лекарски неточности? Трябва ли да затворим лечебните заведения?
Няма никакъв проблем хората да са въоръжени, стига да не правят безобразия с оръжието си и да не заплашват с него други хора. Въоръженият човек е по-способен да се отбрани от невъоръжения, по кадърен е да отбрани и други хора. Оръжието е едно от нещата, които вършат индивида по-свободен, откъдето и по-отговорен за дейностите си. Хората би трябвало да усещат персонална отговорност за дейностите си, а не да делегират, да " аутсорсват " отговорността някъде на открито, към всякакви безлични институции и организации. Ако свободата ми е сведена съвсем до нула, то до сходни равнища е сведена и отговорността ми: " не знам, не вземам решение аз " - това е комфортната формула на несвободния, безотговорния човек. Ако Иво Андреев (убитият от Женския пазар) и Иван Владимиров бяха въоръжени, нещата можеха и да не стигнат до тази трагична развръзка, даже единствено поради това, че другата страна щеше да знае и да си прави сметката.
Да биеш самара, с цел да се сеща магарето, е повсеместна неточност на политиката. Всяка виновност, виновността за всичко е в майстора, а не в инструмента. Защото само индивидът има свободен избор, заради което може да бъде държан виновен за дейностите си. Сухият режим в Америка не е понижил използването на алкохол. Обезоръжаването на популацията няма да понижи убийствата. Напротив, евентуално ще ги усили, тъй като хайдуците, които постоянно ще намерят метод да се въоръжат, ще имат против себе си още по-беззащитни жертви.
Политиките за ограничение на насилието, на алкохолизма, на разврата и на всевъзможни други безобразия, няма смисъл да бъдат ориентирани към оръжието, алкохола и проститутките. Въпросът " Кой даде револвер на този глупак? " не е верен. Правилният въпрос е: " Защо този човек е подобен глупак? ". На какво са го учили в учебно заведение, какво е гледал по малкия екран, обяснил и му е някой по какъв начин в реалност стоят нещата?
Сериозната политика е една. Всички други политики, които партиите поставят преди всичко в политическите си стратегии - икономическа, здравна, обществена - са средства, те вземат решение към този момент зародили проблеми. Единствената сериозна политика, която е цел, това е политиката за индивида, за качеството на личността. Постигането на нейните резултати изисква най-малко няколко генерации, през които задачата да се преследва праволинейно. И този, който има смелостта да я стартира тази политика, най-вероятно няма да има щастието да я приключи. Лаврите ще обере някой различен, нищо чудно и съперникът му, само че какво от това? Нали е значима задачата, нали е значим резултатът! Когато пресечеш достъпа на наркомана до опиати, той стартира да диша лепило. Не можеш да лекуваш признаците, без да обръщаш внимание на повода, и да очакваш пациентът да оздравее.
Нека хората са въоръжени, дано продават ракия в магазините. Пък в случай че някой извърши някоя дивотия, ще си носи последствията - по тази причина са законите, по тази причина са и репресивните институции. Но е страшна нелепост да обвиняваш средството. Ако при земетресение падне дърво и ти смачка колата, отговорно е земетресението, а не дървото. С това обикновено съпоставяне приключвам, без да спирам да мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ