Горгонзола
Сред ароматните сини сирена, изпъстрени с мухъл, Горогонзола е това, което пази италианския усет и му отрежда едно от първите места. Горгонзола е вероятно най-известното италианско синьо сирене, като се създава само от краве или козе мляко, а в някои случаи и от примес от двете.
Горгонзола е меко и ронливо сирене с мухъл, с 48 % масленост и следено название на генезис. Води началото си от италианската област Ломбардия, където първоначално било подценявано, само че в следствие било високо оценено. Произвежда се от близо 900 години.
Характерна за Горгонзола е характерната, дебела, червеникава кора, изпътрена забавно със сиви петна от мухъл. Разрежете ли кората, ще попаднете на белезникава бяла до ярко жълта мека и ронлива сърцевина, насечена от зелено-сини „ хралупки ” с благородна мухъл.
Вкусът на Горгонзола е очебийно лют и със сладникави нотки, както и ароматът му. Те се дължат точно на синия плесен, който прониква на всички места и на богатата флора по повърхността.
История на Горгонзола
Горгонзола носи името на едноименния град в Северна Италия, в Ломбардия. На тази територия в миналото от млякото на преминаващите от и за областите Комо и Бергамо крави, се произвеждало сиренето „ стракино ”. Съществуват разнообразни истории и митове за първото основано сирене Горгонзола и за неговия същински генезис. За достоверна се смята версията, че до началото на 20 век никой не обръщал изключително внимание на този благоуханен и апетитен млечен артикул.
За локалните хора това сирене било известно просто като stracchino verde (зелено сирене). За него се знаело, че било направено от млякото на крави, изтощени от дългите си пролетни и есенни преходи към и от алпийските пасища. Постепенно обаче славата на сиренето се разнесла и му било обещано дължимото. Изникнала потребност да се откри уместно име на продукта и напълно прозаично то спечелило името Горгонзола - едно от многото села, където се правело ароматното сирене.
Видове Горгонзола
Има няколко типа Горгонзола, които потеглят от трите съществени - Горгондзола – Долче (сладко) и Натурале или Пиканте (с по-силен и лют вкус). Докато Горгондзола Долче е с маслена консистенция и има мек и сладостен усет, обгърнат от влажна, чуплива кора и отлежаващо 60 дни, Горгондзола „ Пиканте ” е по-зряло сирене, осезаемо по-твърдо и ронливо, с тънка и суха кора и по-остър усет и мирис. Пиканте зрее сред 90 и 100 дни.
Горгондзола дуе пасте (Gorgonzola due paste) пък през днешния ден се среща извънредно рядко, тъй като е необикновен деликатес, отлежаващ повече от 1 година. Разбираемо, то се характеризира с много мощен, лют усет, като е обичано на ценителитите на този вид сирена.
Под името Горгонзола уна паста (Gorgonzola una pasta) се крие сирене, създадено във фабрични условия. Горгондзола долчелате (Gorgonzola Dolcelatte) е различен тип, представляващ младо, меко, кремообразно сирене със сладостен усет, което се прави в региона на Павия. Гондола пък е датска версия на горгонзола.
Състав на Горгонзола
В 100 гр. сирене Горгонзола се съдържат мазнини – 27-31 гр., белтъчини - 19 гр., липиди - 26 гр., фосфор - 360 мгр., калций - 420 мгр., натрий - 780 мгр., холестерол - 88 мгр.; В същия грамаж от вкусното сирене има забележителните 370 Kкал.
Производство на Горгонзола
Горгонзола през днешния ден е едно от най-популярните сирена с плесен, което е причина то да се създава в огромни заводи из цялата североизточна част на Италия. По предписание този млечен деликатес се прави от краве мляко и е класическо кремообразно синьо сирене.
Към млякото има добавка на ферменти и благородните плесени Penicillium glaucum и Penicillium roqueforti. Съгласно технологията, спорите се вкарват в младото сирене чрез железни пръти. Тези пръти основават въздушни канали, вследствие на което при прорез сиренето има присъщи зелени жилки. Обикновено Горгонзола съзрява от 2 до 4 месеца.
Горгондзолата, която е изработен от направено от козе мляко е доста по-твърда и солена. Този тип сирене е характерен за за региона Prealpi на Пиемонт и Ломбардия, в региона на Леко и Алесандрия.
Горгонзола се създава се в цилиндрични пити, които тежат сред 6 и 13 кг и зреят към 2 месеца. Характеризира се с дебела и твърда кора имаща червеникаво–сив цвят. Бялата до бледо-жълта сърцевина е изпъстрена от синьо-зелени вени.
Сегашното произвеждане на Горгонзола изисква сиренето да се дупчи, с цел да може пеницилиновата бактерия да проникне надълбоко във вените. Също по този начин е значимо да се означи, че кората на Горгонзолата се мие със саламура.
Кулинарна приложимост на Горгонзола
Горгонзола и насищащия му мирис са отлична компания за виновност – изключително червени и плътни. Ако наоколо има и пресни резенчета плодове, като круши и смокини, насладата за небцето и сетивата е обезпечена. Горгонзола се употребява на първо място като десертно сирене.
Доста постоянно е се прибавя към разнообразни типове паста, ризото, полента и други ястия. Салата с добавка на това ароматно сирене ще ви очарова, а не по-малко вкусни са сосовете и дресингите, които имат честа да обогатят аромата си с Горгонзола. Може да намажете хрупкава френска франзела с малко масло и да добавите комат Горгонзола. В тази обстановка на усета на сиренето ще пасне идеално някои от многото типове плодови бири.
