„Мечки“ за Щатите и Иран
„ Сребърна мечка “ – огромната премия на журито на Берлинале, отиде при американския филм „ Никога. Рядко. Понякога. Винаги “ на режисьорката Илайза Хитман. Историята е за 17-годишна ученичка от градче в Пенсилвания. Тя би трябвало да пътува до Ню Йорк, с цел да направи аборт, който локалното законодателство в родния ѝ щат не позволява. Сюжетът е разказан антимелодраматично в полудокументален жанр, който още повече ускорява неговото прочувствено влияние. Зад тематиката за абортите в действителност се разкрива дълбоката бездна сред поколенията, сред модерността и примитивния консерватизъм, който се пробва да подчини актуалното американско общество.
Имаше особена симетричност във обстоятелството, че другата основна премия – „ Златната мечка “ за най-хубав филм - беше дадена на „ Злото не съществува “ от Иран: страната, която е най-големият политически съперник на Съединени американски щати. Това обаче е също творба, която подлага на критика остро политическата система на страната, от която произлиза. Четири сюжетни линии са обединени от тематиката за персоналната отговорност и готовността да служиш на тираничен и нечовечен режим.
Наградите на Берлинале 2020 недвусмислено демонстрираха, че 70 години след началото си фестивалът се завръща към своите корени - филмите с мощни политически послания. Не е наложително те да приказват за света на политиката, а в множеството случаи описват истории за елементарни хора, чиито ориси отразяват остри обществени спорове на нашето време. Именно сходни сюжети оферират двата кино лентата, отличени с основните награди на фестивала.
Дълбоко алегорично значение има и фактът, че основните домакини на церемонията по връчване на премиите на фестивала бяха трима негерманци. Това са двамата съ-директори на фестивала – основният живописен началник и селекционер, италианецът от арменски генезис Карло Катриан, холандката Мариет Рисенбек, която дава отговор за организацията и финансовите каузи, и водещият на церемонията – българинът Самуел Финци. Този знак за отвореността към света на фестивала и на немското кино откри израз в премията „ Сребърна мечка за извънредно креативно достижение “ – за оператора Юрген Юргенс в съветския филм „ ДАУ.Наташа “ на Иля Хржановски. Актриса № 1 стана германката Паула Беер за ролята ѝ „ Ундине “ на режисьора Кристиян Пецолд.
Сравнително високо беше отличено и актуалното италианско кино. То завоюва премията за най-хубав артист посредством Елио Джермано („ Искам да се скрия “ на Джорджо Дрити) и за най-хубав сюжет от братя Д‘Иноченцо за техния филм „ Зли истории “.
Възходът на корейското кино беше маркиран с премията на Хон Сан-Су като най-хубав режисьор за неговия филм „ Жената, която бяга “. Специална „ Сребърна мечка “ по случай юбилейното 70-то издание на фестивала беше връчена на белгийските режисьор Беноа Делепин и Гюстав Керверн за „ Изтрий историята “ – филм, който в трагикомичен жанр споделя за бедите, които ни носят обществените мрежи и нашата цифрова цивилизация.
Но с изключение на премиите от формалния конкурс фестивалът има още доста пластове и аспекти, които показват голямото многообразие от трендове, тематики и стилове в актуалното кино. Именно това обилие и многопосочност са една от присъщите черти на фестивала, които новото управление сподели, че знае по какъв начин да развива и обогатява.
Ето и цялостен лист на премиите:
„ Златна мечка “ за най-хубав филм - „ Злото не съществува “, Иран, Мохамад Расулоф
„ Сребърна мечка “ – Голямата премия на журито: „ Никога. Рядко. Понякога. Винаги “, Съединени американски щати, Илайза Хитман;
„ Сребърна мечка “ за най-хубава постановка - Хон Сан-Су, „ Жената, която бяга “
„ Сребърна мечка “ за най-хубава актриса - Паула Беер, „ Ундине “, режисьор Кристиян Пецолд
„ Сребърна мечка “ за най-хубав артист - Елио Джермано. „ Искам да се скрия “, режисьор Джорджо Дрити;
„ Сребърна мечка “ за най-хубав сюжет - „ Зли истории “, братя Д‘Иноченцо;
„ Сребърна мечка “ за извънредно креативно достижение – Юрген Юргенс за най-хубава операторската работа в „ ДАУ.Наташа “, режисьор Иля Хржановски
„ Сребърна мечка “ по случай 70-годишнината на Берлинале - „ Изтрий историята “ на Беноа Делепин, Гюстав Керверн
Имаше особена симетричност във обстоятелството, че другата основна премия – „ Златната мечка “ за най-хубав филм - беше дадена на „ Злото не съществува “ от Иран: страната, която е най-големият политически съперник на Съединени американски щати. Това обаче е също творба, която подлага на критика остро политическата система на страната, от която произлиза. Четири сюжетни линии са обединени от тематиката за персоналната отговорност и готовността да служиш на тираничен и нечовечен режим.
Наградите на Берлинале 2020 недвусмислено демонстрираха, че 70 години след началото си фестивалът се завръща към своите корени - филмите с мощни политически послания. Не е наложително те да приказват за света на политиката, а в множеството случаи описват истории за елементарни хора, чиито ориси отразяват остри обществени спорове на нашето време. Именно сходни сюжети оферират двата кино лентата, отличени с основните награди на фестивала.
Дълбоко алегорично значение има и фактът, че основните домакини на церемонията по връчване на премиите на фестивала бяха трима негерманци. Това са двамата съ-директори на фестивала – основният живописен началник и селекционер, италианецът от арменски генезис Карло Катриан, холандката Мариет Рисенбек, която дава отговор за организацията и финансовите каузи, и водещият на церемонията – българинът Самуел Финци. Този знак за отвореността към света на фестивала и на немското кино откри израз в премията „ Сребърна мечка за извънредно креативно достижение “ – за оператора Юрген Юргенс в съветския филм „ ДАУ.Наташа “ на Иля Хржановски. Актриса № 1 стана германката Паула Беер за ролята ѝ „ Ундине “ на режисьора Кристиян Пецолд.
Сравнително високо беше отличено и актуалното италианско кино. То завоюва премията за най-хубав артист посредством Елио Джермано („ Искам да се скрия “ на Джорджо Дрити) и за най-хубав сюжет от братя Д‘Иноченцо за техния филм „ Зли истории “.
Възходът на корейското кино беше маркиран с премията на Хон Сан-Су като най-хубав режисьор за неговия филм „ Жената, която бяга “. Специална „ Сребърна мечка “ по случай юбилейното 70-то издание на фестивала беше връчена на белгийските режисьор Беноа Делепин и Гюстав Керверн за „ Изтрий историята “ – филм, който в трагикомичен жанр споделя за бедите, които ни носят обществените мрежи и нашата цифрова цивилизация.
Но с изключение на премиите от формалния конкурс фестивалът има още доста пластове и аспекти, които показват голямото многообразие от трендове, тематики и стилове в актуалното кино. Именно това обилие и многопосочност са една от присъщите черти на фестивала, които новото управление сподели, че знае по какъв начин да развива и обогатява.
Ето и цялостен лист на премиите:
„ Златна мечка “ за най-хубав филм - „ Злото не съществува “, Иран, Мохамад Расулоф
„ Сребърна мечка “ – Голямата премия на журито: „ Никога. Рядко. Понякога. Винаги “, Съединени американски щати, Илайза Хитман;
„ Сребърна мечка “ за най-хубава постановка - Хон Сан-Су, „ Жената, която бяга “
„ Сребърна мечка “ за най-хубава актриса - Паула Беер, „ Ундине “, режисьор Кристиян Пецолд
„ Сребърна мечка “ за най-хубав артист - Елио Джермано. „ Искам да се скрия “, режисьор Джорджо Дрити;
„ Сребърна мечка “ за най-хубав сюжет - „ Зли истории “, братя Д‘Иноченцо;
„ Сребърна мечка “ за извънредно креативно достижение – Юрген Юргенс за най-хубава операторската работа в „ ДАУ.Наташа “, режисьор Иля Хржановски
„ Сребърна мечка “ по случай 70-годишнината на Берлинале - „ Изтрий историята “ на Беноа Делепин, Гюстав Керверн
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ