Според Томас Елиът, април е най-жестокият месец. Акционерите не биха

...
Според Томас Елиът, април е най-жестокият месец. Акционерите не биха
Коментари Харесай

Защо страхът се разпространява на финансовите пазари

Според Томас Елиът, април е най-жестокият месец. Акционерите не биха се съгласили. За тях това е септември. През останалата част от годината вероятността акциите да нарастнат постоянно е по-голяма. От 1928 година съотношението на месечните облаги към загубите в американския показател S&P 500, като се изключи септември, е към 60/40. Но наподобява, че есенната хладина оказва въздействие върху душeвността на пазара. През септември показателят спада в 55% от случаите. Верен на формата си, след нервния август последните седмици S&P 500 прекара в спад.

Подобен календарен резултат опонира на концепцията, че финансовите пазари са ефикасни. В края на краищата, цените на активите би трябвало да се движат единствено в отговор на нова информация (бъдещи парични потоци например). Други съмнения, изключително предсказуемите, би трябвало да бъдат разпознати, употребявани и отстранени от търговците. И въпреки всичко този септември няма тайнственост какво се случва: вложителите научиха или по-скоро одобриха нещо ново. Високите лихвени проценти - най-важното в Съединени американски щати, само че и съвсем на всички места другаде - са тук, с цел да останат.

Спадът беше провокиран от маратонска серия със известия за паричната политика, която стартира Федералния запас в Съединени американски щати на 20 септември и завърши два дни и 11 централни банки по-късно. С изключение на Японската централна банка, която резервира краткосрочния си лихвен % негативен, всички останали повториха известието " по-високо за по-дълго ". Преди това Хю Пил от Английската централна банка оприличи лихвите на Тейбъл Маунтин, връх на плато с аспект към Кейптаун, за разлика от Матерхорн, който има по-триъгълна форма. Кристин Лагард, президент на Европейската централна банка, увеличи лихвите и приказва за " дългата конкуренция, в която се намираме ". Управителите на Фед приблизително предпологат, че техният референтен лихвен % (в момента 5.25-5.50%) ще бъде над 5% в края на 2024 година
Реклама
За пазара на облигации това единствено удостовери упованията, които се трупаха през цялото лято. Доходността на двегодишните държавни облигации, изключително чувствителни към краткосрочните упования за паричната политика, устойчиво се увеличи от 3.8% при започване на май до 5.1% през днешния ден. По-дългосрочните лихвени проценти също се покачват и освен в Съединени американски щати, където доходността на десетгодишните държавни облигации доближи 16-годишен връх от 4.5%. Десетгодишните немски облигации в този момент имат рентабилност от 2.8%, повече от когато и да било от 2011 година насам. Британските десетгодишни облигации са на поразително разстояние над равнището, което доближиха предходната есен, което тогава беше достигнато единствено на фона на бързи разпродажби и срив на пазара.

В същото време, подхранван от стабилната стопанска система на Съединени американски щати и упованията, че нейните лихви ще доближат по-високо плато от тези на други страни, доларът се ускори. Dxy, мярка за неговата стойност спрямо шест други съществени валути, се увеличи със 7% от дъното през юли.

В съпоставяне с пазарите на облигации и валутните пазари, този на акциите постепенно приема вероятността за поддържане на високи лихвени проценти. Вярно е, че разноските по заемите не са единственият му мотор. Инвеститорите са обхванати от еуфория по отношение на капацитета за облаги от изкуствения разсъдък (AI) и видимо неизчерпаемата американска стопанска система. С други думи, вероятността за бързо растящи облаги може да оправдае многолюден фондов пазар даже в лицето на строгата парична политика.
Реклама
И въпреки всичко наподобява, че вложителите са възприели прекомерно оптимистичен взор за лихвените проценти и освен тъй като последният спад на цените беше провокиран от изказвания на централните банкери. Тъй като акциите са по-рискови от облигациите, те би трябвало да оферират по-висока предстояща възвръщаемост като отплата. Измерването на тази спомагателна предстояща възвръщаемост е мъчно, само че сурогат се дава посредством сравняване на доходността на акциите (очакваната облага на акция, разграничена на цената на акцията) с доходността на по-сигурните държавни облигации.

Направете това с показателя S&P 500 и десетгодишните щатски държавни облигации и ще откриете, че " разликата в доходността " сред двете е спаднала единствено до един процентен пункт, което е най-ниското равнище от дотком балона насам. Една от опциите е, че вложителите са толкоз уверени в главните облаги на своите акции, че съвсем не изискват никаква спомагателна възвръщаемост, с цел да отчетат риска тези облаги да бъдат разочароващи. Но това би било необичайно умозаключение от икономическия напредък, който, въпреки и постоянен, евентуално не е избягал изцяло от бизнес цикъла, както демонстрират неотдавнашните разочароващи данни за доверието на потребителите и жилищата. Би било още по-странно умозаключение да се направи по отношение на евентуалните облаги от AI, към момента разрастваща се технология, чийто резултат върху финансовите резултати на компаниите остава най-вече неизпитан.

Алтернативата е, че до момента вложителите просто не са вярвали, че лихвените проценти ще останат високи толкоз дълго, колкото пазарът на облигации чака - и централните банкери упорстват, чe ще го създадат. Ако казусът е подобен и те в този момент стартират да се двоумят, идващите няколко месеца може да са още по-жестоки.
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР