Хората похапват свинско от памтивека
Според актуалните проучвания прасетата са доста чувствителни и интелигентни същества, с доста мощно подушване и се отличават с групов дух. Прасето става и доста привързано към стопанина си, а в случай че доста се травмира, може да получи язва. То е четвърто по просветеност след индивида, маймуната и делфина.
Остава единственото животно, чиито органи и до ден сегашен се употребяват за трансплантации в човешкия организъм. Но до момента в който хората се криели в кожите на убити животни, прасетата пазели своята кожа, като се търкаляли в калта.
В книгата си Златната клонка Джеймс Фрейзър в детайли изследва съмнението сред божествено и мръсно, с които е било натоварено прасето в античен Египет. Египтяните се отвращавали от прасето и са го считали за мръсно и гнусно животно. Ако човек даже несъзнателно се докоснел до прасе, той трябвало да влезе в реката дружно с облеклата, с цел да измие от себе си петното.
На свинарите се забранявало да влизат в храмовете и се женели между тях, тъй като никой не желал да даде щерка си за жена на свинар. Все отново един път в годината египтяните принасяли в жертва на луната и Озирис свине и дори хапвали от месото им - нещо, което не правели по никое друго време. Това не може да се изясни по различен метод с изключение на с догатката, че прасето било свещено животно и един път годишно го изяждали като причестяване.
Когато някое създание е обект на смесени и спорни усеща, то се намира в нестабилно равновесие. С течение на времето едното ще надделее и според от това дали ще бъде поклонението или отвращението, съществото ще бъде причислено към божествата или ще се смъкне до ситуацията на демон. С прасето в Египет наподобява се е случило последното. На него почнали да гледат като на олицетворение на Сет (т. е. Тифон, египетския демон и зложелател на Озирис).
Но когато някакво животно се умъртвява един-единствен път през годината, това съвсем постоянно значи, че животното е свещено и през останалата част от годината го щадят и почитат, а когато го умъртвяват, го умъртвяват в качеството му на господ.
Отношението на евреите към прасето било също толкоз двусмислено, колкото и на езичниците сирийци към него. Гърците не могли да решат дали евреите обожавали свинята, или се отвращавали от нея. От една страна, те не бивало да ядат свинско, от друга - не можели да убиват свине. И в случай че първото предписание приказва за нечистотия, второто навежда още по-силно на мисълта, че животното е било свещено.
Поне в началото прасето е било по-скоро почитано, в сравнение с презирано. Още по времето на Исак някои евреи се срещали скрито в градини да ядат като набожен ритуал свинско и мише месо. Несъмнено става дума за доста антична гала, датираща от времето, когато прасето и мишката са били почитани като божества и в редки и тържествени случаи месото им се приемало като причестяване с тялото и кръвта на божеството.
За античните китайци прасето е било знак на геройство, мощ и плодовитост. Глиганът участва даже в китайския хороскоп, където се възприема като знак на откровеност, почтеност и отдаденост.
В наше време е на мода да се отглеждат прасенца джудженца вместо домашни любимци.
